мармалад. Мармаладени курабии. Мармала-дени бонбони. Мармаладена кифла.
— Друга (книж.) форма: мармелад е н.
МАРМАЛАДОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Мар-маладен.
— Друга (книж.) форма: мармеладов.
MAPMAPÔCAM. Вж. мармарос-вам.
MAPMAPÔCBAM, -аш, несв. ; мармаро-сам, -аш, св., прех. Диал. Превръщам в мрамор. мармаросвам се страд.
— От.гр. papjiapüjvci) (вж. М. Филипова-Байрова, Гръцки заемки в съвременния български език, С., 1969, 124).
MAPMAPÔCBAHE ср. Диал. Отгл. същ. от мармаросвам и от мармаросвам се.
МАРМЕЛАД м. Книж. Мармалад. В долапа е стената (пезула) стояха делвите със свинска мас, с маджун и сливов мармелад. Ив. Хаджийски, БДНН II, 21. Човекът се залови да изтисква захарна тръст. От нея жените варяха мармелад. И. Радичков, СР, 94. Сините сливи вече са обрани, пекат ги в сушилнята на чичо Сава. Варят мармелади, правят сладко от тикви. К. Калчев, ПИЖ, 74.
МАРМЕЛАДЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Мармаладен.
МАРМЕЛАДОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Мармаладов.
МАРОДЁР м. Презр. 1. Лице, което във военно време ограбва с насилие мирното население или убитите и ранените на бойното поле. — Един мародер ми сряза вървите и разпра китките ми. Рукна кръв.. Ограбиха ме и ме подритнаха. Ст. Станчев, HP, 170. Плъзнаха мародери и крадци.. Вратите и прозорците бяха разбити,.. А в стаите си стоеше всичко, както бомбардировката го е сварила. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 283. Той организира 1иайка и ограбваше напуснатите турски села: той стана мародер. Ив. Вазов, НО, 27.
2. Разш. Лице, което се възползува от властта си, от общественото и служебното си положение, за да граби, ограбва някого. Все по-често го [Смирненски] занимават маро-дерите, които трупат милиони върху труповете и кръвта на стотиците хиляди избити, умрели и ранени войници. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 69-70. Касаветов, либералният адвокат,.., тук [втората част на „Обикновени хора“] се разкрива като ярък отрицателен образ — образ на гнусен мародер, който при живи жертви обира плячката си. Лит. XI кл, 328. Той [Бай Ганьо] е от оная мила компания на мародери, които си стоплиха ръцете във време на войната. Г. Бакалов, Избр. пр, 280. Мародери в стопанския живот.
— От фр. maraudeur.
МАРОДЁРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до мародер. Мародерски действия. Мародерско издевателство.
МАРОДЁРСКИ. Нареч. от прил. мародерски. Бандата ограбва мародерски целия район.
МАРОДЁРСТВО, мн. -а, ср. Деяние на мародер. Той [Казакевич] не се побоял да даое и отрицателните прояви на такива войници като Пичугин, който става жертва на своето еснафско влечение към мародерството. С, 1951, кн. 2, 188-189. Лили презира своя брат за неговата жестокост и мародерство. Христом. VIII кл, 260. Петковата бунтовна дружина нараства .. и се превръща в страховита бойна сила, която спасява населението от мародерстваща на разложената вече турска армия. Н. Хайтов, П, 310.
МАРОДЁРСТВУВАМ, -аш, несв., не-прех. Върша мародерство. Съмнението в победата започва да пада като зловеща сянка в тъпото подсъзнание на расистките окупатори.. И те са мародерству вали, за да натрупат богатства, та да живеят добре. Г. Караславов, Избр. съч. III, 175. — Докато партизаните шетат насам-на-там, ние ще си вземем каквото ни трябва!.. Чорни онемя,.. Това им остава — да мародерс-твуват на чужд гръб! П. Вежинов, НС, 244.
МАРОКАНЕЦ, мн. -нци, м. Мъж от осно-вното население на Мароко, държава в Северна Африка. —Легионът бе интересно международно сборище: немци, испанци, мароканци, алжирци, тунизийци,.., югославяни. Ал. Гетман, ВС, 330. Сражението между мароканците и испанските войски се започна. БД, 1909, бр. 6, 3. // Само мн. Мъже и жени от основного население на Мароко.
МАРОКАНКА ж. Жена от основного население на Мароко.
МАРОКАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до мароканец и до Мароко. В края на XVI в. държавата Сонгаи била нападната от мароканските султани. Л. Мелнишки, С, 15. Беше свикана конференция по мароканския въпрос в испанския град Алжезирас (1906г.), на която Германия успя да наложи обявяването на Мароко за независима страна. Ист. IX и X кл, 67. Марокански национален празник.
МАРОКЁН м. 1. Само ед. Тежък копринен плат за дамски рокли. Рокля от марокен. II Само мн. Различни видове такъв плат. Текстилната индустрия създаде много крепирани платове, като марокени и жоржети. Б. Божиков и др., ИО, 75.
2. Само ед. Обработена козя кожа, която се употребява за подвързия, за производство на чанти, портфейли и др. Ботините от шевро или марокен били много модерни. Б. Божиков и др., ИО, 68. Той [Франсоа] е сух мургав момък, с малко уморени очи и с пор-третче на жена и дете в една от преградките на портфейла му от изтъркан марокен. Св. Минков, ДА, 11. Наши търговски представители във Виена,.., Италия и дори Украйна са продавали в сравнително голе-
