ми за онзи период количества цървул-джийски и папукчийски гьон (кюселе),.., сахтиани и марокен. Й. Чолаков, НХП, 7.
— Фр. maroquin. — Друга форма: м а р о к й н.
MAPOKÈHEH, -а, -о, мн. -и, прил. Който е от марокен. Марокенена рокля.
— Друга форма: марокйнсн.
МАРОКИН м. Марокен. — Ние знаехме за обущата на почтените хора един цвят
— черния, па бил той на сафтян, видело, марокин, шевро или лак... а сега? Ст. Чи-лингиров, ХНН,138. В началото на Средните векове кожарските произведения от източните страни (сахтиани, кордовани, ма-рокини и др.) са били много търсени в Европа. Ст. Младенов и др., ОТК, 4. Ески-Арап е много стар и лицето му е противно и страшно ' черна като марокин кожа, черни устни. Й. Йовков, Разк. II, 10.
— Нем. Maroquin.
МАРОКЙНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Маро-кенен. Капията му [на бошнашкия нож] беше черна, облечена с черна марокинена грапава мешина, отита със сирмяна тел. Ц. Гинчев, ГК, 381.
МАРОШТГИ мн., ед. (рядко) маронйт м. Християни-католици в Ливан, Сирия и др., които са последователи на основаната от св. Марон и учениците му през 5-7 в. особена църква.
— От собств.
МАРС, мн. няма, м. 1. Астрон. Най-близката до Земята планета от Слънчевата система, която е четвърта по отдалеченост от Слънцето. В центъра на тази система [Слънчевата] се намира Слънцето, около което обикалят 9 планети — Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон. Геогр. VIII кл, 1958, 5. Марс е една от планетите на Слънчевата система, която обикаля около Слънцето за 321 дни и 7 часа. Стен. VIII кл, 59.
2. Древноримски бог на войната и на плодородието.
О Падам / падна от Марс. Разг. 1. Силно се изненадвам от нещо (обикн. общоизвестно), което е неочаквано за мене, не го знам, за което не съм чул. 2. Във въпрос, изр. и обикн. във 2 и 3 л. Съвсем съм наивен и не познавам действителността (обикн. при учудване или възмущение от някои нередности). От Марс ли си паднал, та се учудваш на такива неща като клюките на хората.
— Лат. Mars.
МАРС1, MàpcbT, Màpca, мн. мйрсове, м. Мор. Площадка в горната част на мачта на кораб, служеща за наблюдение, за монтиране на навигационни прибори, а при ветроходните съдове и за работа по управляване на съда.
— От хол. mars.
МАРС2, мйрсът, Màpca, мн. Màpcoee, м. Разг. Двойна печалба при игра на табла, която се получава, когато единият играч е свършил играта, а другият не е почнал да събира още пуловете. Още едно „геле“ и Чудомир беше затворен от всички страни. Противникът му направи „марс“. Играта по-нататък губе-ute смисъл. Ив. Богданов, ИТХ, 191.
— От иг. marsa през Typ.mars (вж. Л. Банков, Към историята на някои засмки от западните романски езици, ГСУ, 1960, с. 231).
МАРСИАНЕЦ, мн. -нци, м. Предполагаем обитател на планетата Марс; марсианин. Най-добре би било,.., да седнем в рейсовия между-планетен кораб „Земя-Марс“, да посетим за-гадъчната Червена планета и „със собствените си очи“ да видим има ли или няма марсиан-ци. Д. Пеев, Ж ДП, 5. Марсианците са използу-вали Деймос за междупланетна стартова пло1цадка. ВН, 1960, бр. 2636,4.
МАРСИАНИН, мн. марсиани, м. Марсиа-нец. Този наш космичен съсед [Марс] е първият небесен обект, който възбуди въображението и умовете на широката общественост със своите канали. Не случайно досега думата „марсианин“ е синоним на разумно извънземно същество. НТМ, 1967, кн. 22, 33. Няколко астрономи откриват близо до терминатора на Марс ярки бели точки. Светлинни сигнали на марсианите? — Така поне смятали много учени. ВН, 1960, бр. 2624,4.
МАРСИАНКА ж. Предполагаема оби-тателка на планетата Марс. Безлунните нощи на Марс,.. — биха дали друг вид на любовните опиянения там и ние не знаем как марсианките със своите големи очи — .. — мечтаят своите лунни приказки. Ас. Зла-таров, Избр. съч. III, 213. Тази негова [на Вайзенборн] творба ни разказва как две марсианки са слезли на земята с междупла-нетен кораб, за да се запознаят с живота на земните хора. ВН, 1958, бр. 1997, 1.
МАРСИАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Марс и до марсианец. Една пълна обиколка Марс извършва за 687 земни денонощия или марсианската година е само малко по-кратка от две земни години. Д. Пеев, ЖДП, 44. Химическият състав на марсианската атмосфера е малко известен. Н. Николов и др., СС, 53. Колкото се касае до мар-сианските морета и канали, пю те по всяка вероятност са понижения в релефа, малко повече овлажнени и може би покрити с някаква съвършено своеобразна растителност. НТМ, 1962, кн. 1, 13. Предполагаемите марсиански растения твърде много ще наподобяват нашите кактуси от мексиканските полупусти-ни. К, 1970, кн. 5,41.
MAPCHЛÈ3A ж. 1. Само ед. Френска революционна песен от времето на Френската буржоазна революция, станала национален химн на Франция. Революционната френска армия, сражаваща се в името на завоеванията на революцията с Марсилезата на уста, разгромила прусите в сражението при Валми на 20 септември 1792 г. Ист. VIII кл, 51. Марсилезата, прогърмяла във Франция през Френската революция, бе пътувала през
