МАРКУЧЕ 169 МАРМАЛАДЕН
ве. Те миеха бързо, единият теглеше двуколката и развиваше маркуча, другият работеше с маркуча, силна струя вода поми-гпаше отпадъци по платното и тротоара. И. Радичков, СР, 219. Напусна безшумно стаята и отиде в килера. В мрака,.., напипа маркуча върху бурето и смукна два-три пъти. Д. Вълев, Ж, 15. Сгъстеният въздух засвистя оглушително през дебелата гума на маркуча, заблъска като разлютен вятър в стените на тунела, в хората. Т. Монов, СН, 40. До тезгяха,.., седеше, подвил дългите си нозе, Абу Талиб. Той беше захапал маркуча на наргилето си и равномерно, съсредоточено го надуваше. Ог. Дичев, Р, 78-79.
— От исрс. нрез тур. тагрш;.
МАРКУЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от маркуч; малък маркуч. Сираков бе уверен, че не само българските моряци, но и немските артилеристи пробиват дупки и точат с марку-чета от виното. Н. Антонов, ВОМ, 162.
МАРКШАЙДЕР м. Геол. Минен инженер или техник, специалист по изработване на снимки и планове на находища на полезни изкопаеми, на рудници и други подземни изкопи. — Но аз не ви попитах вие сам какво работите. — Аз ли? Аз съм минен инженер. Маркшайдер по специалност. Д. Цончев, ЧС, 96. Когато му подадоха диплома за завършено образование — инженер-марк-шайдер, в един миг той почувствува, че този лист хартия завинаги го откъсва от хората под земята. В. Ченков, ЗХ, 89.
— Нем. Markscheider.
МАРКШАЙДЕРКА ж. Геол. Жена маркшайдер. За първи път са в Боровец и Лиляна
— маркшайдерка от „Марбас“ — .., и София
— служителка по застраховането. РД, 1961, бр.42,4.
МАРКШАЙДЕРСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Геол. Който се отнася до маркшайдер и до маркшайдерство. Той [Ломоносов] пръв обоснова научно произхода на каменните въглища, положи основите на геоложките науки, на минното, обогатителното и маркшайдерското дело. X. Попйорданов и др., ПИ, 13. На подемните машини за вертикален извоз трябва да се прави поне един път в годината маркшайдерска проверка за правилното монтиране на направляващите шайби. Хр. Марков и др., ТБ, 93.
МАРКШАЙДЕРСТВО, мн. няма, ср. Ггол. Дял от минното дело, който се занимава с измервания и изобразяване върху планове и карти на формата и разположението на находищата на полезни изкопаеми, на мини и минни съоръжения и др. Професор по маркшайдерство.
МАРЛЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Марлен. Всички обитатели на Енсъстър стейбъл се спогледаха недоумяващо и си туриха марле-ви превръзки на носовете. Ем. Манов, ПУ, 225.
МАРЛЕН, -a, -0, мн. -и, прил. Който е от марля. Зад него [хирурга] един прислужник,.., му завързваше бялата марлена маска. ВН, 1955, бр. 187, 4. Тя го подсети за някои неща, казани от снощи — особено много да се набляга и разяснява за силната отровност на препарата и да се държи за слагането на марлените превръзки,.., да се диша през тях дори и никакъв вятър да няма. Б. Обретенов, С, 187-188. Те [геолозите] изсипаха от раниците си събраните из тундрата образци от скали, обтегнаха широките марлени завеси и под тяхната защита започнаха да се съвещават. Ст. Ставрев, ТСП, 31-32.
МАРЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Старателен, усърден, трудолюбив. Марливия челяк работи. Т. Панчев, РБЯд, 204.
МАРЛЙВО нареч. Диал. Старателно, усърдно, трудолюбиво. Учете се марливо. Т. Панчев, РБЯд, 204.
МАРЛЯ ж. Рядка тънка памучна материя за превръзки на рани и др. Той се наведе над болния,.., сетне измъкна от един шкаф памук, марля, пинцети, шишенца и започна да бърше кръвта и да опипва раната. Г. Караславов, ОХ III, 453-454. На лицето на по-възрастния от тях беше залепено с пластир голямо парче марля. П. Вежинов, ВР, 180. След нагласяване на температурата за избиване, сметаната се прецежда през сито или марля и се налива в буталка-та или буталкогнета за избиване. Н. Димов и др., ТМ, 52.
— От фр. marli, marly през рус. марля.
МАРМАЛАД м. Само ед. Гъсто сварена каша от смлени плодове и захар, от захарна тръстика и др. Жените вареха мармалад, а мъжете опушваха бъчвите или стягаха казаните за ракия. Д. Димов, Т, 20. Нямаше особен избор за покупки и той пъхна в мрежата си двестата грама сирене,., и половин кило кисел ябълков мармалад. М. Грубеш-лиева, ПИУ, 248. В дясната си ръка той държеше малко парче хляб, намазано с някакъв оранжев мармалад. П. Вежинов, ВР, 47. Взех й куфара,.., турих едно гърне с мармалад от караджейки сливи под мишница, прихванах и нея през кръста и я свалих на перона. Чудомир, Избр. пр, 188. // Само мн. Различни видове такава каша. Кипене при намалено налягане в така наречените вакуум-апарати се прилага в производството на захар, доматено пюре, мармалади и др. Физ. X кл, 1951, 83. Майка ми умее да приготвя различни мармалади.
— От порт. marmelada през фр. marmelade.— Друга (книж.) форма: м а р м е л à д.
МАРМАЛАДЕН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който е свързан с произвеждането на мармалад, който е предназначен за мармалад; мармаладов. Мармаладен цех. Марма-ладено производство. Мармаладен буркан.
2. Който съдържа мармалад, в които има
