превод на името моравитяни или моравци. Т. Шишков, ИБН, 43.
— От лат. тагсотапт.
МАРКОМАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до маркоманите.
О Маркомаиска война. Истор. Война на маркомански племена с Рим (ок. 167-180 г.), предизвикана от придвижванията на тези племена по западните граници на Римската империя, в която те претърпяват поражение. „От голямата Маркомаиска война са започева непрекъснато едно стремление на варварите в Римската империя“. Т. Шишков, ИБН, 48.
МАРКОСЪБИРАЧ м. Рядко. Марколю-бител, филателист. Дружество на маркосъби-рачи.
МАРКОСЪБИРАЧКА ж. Жена марко-събирач; марколюбителка, филателистка.
МАРКОСЪБИРАЧЕСКИ, -а, -о, мн.
-и, прил. Който се отнася до маркосъбирач; марколюбителски, филателистки.
МАРКОТОТЕВЕЦ, мн. -вци, м. Разг. Човек, на който постоянно се случват непредвидени затруднения, усложнения, на когото не му върви (по името на търновския гражданин Марко Тотев, шегобиец и веселяк, за когото се разказвали различни анекдоти за весели случки, свързани с различни дребни несполуки); кутсузин, кутсузлия. Аз си казах, че докато човек е жив, не бива да губи надежда — както впрочем си казват всички маркототевци по света, когато няма какво друго да си кажат. Ем. Манов, ПУ, 173.
МАРКОТОТЕВСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Разг. Присъщ на маркототевец. Мар-кототевски късмет.
МАРКОТОТЕВЩИНА, мн. няма, ж. Рядко. Липса на късмет; кутсузлук. Цял ден не можах никъде нищо да свърша. Такава маркототевщина.
МАРКСИЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Теория за най-общите закони на развитието на природата и обществото и за неговото революционно преустройство, създадена от К. Маркс и Фр. Енгелс през 40-те години на XIX в. Димитър Благоев е родоначалник на марксизма и работническото социалистическо движение в България.
— От нсм. собств.
МАРКСЙЗЪМ-ЛЕНИНЙЗЪМ, марксйз-мът-ленинйзмът, марксйзма-ленинйзма, мн. няма, м.Теория на К. Маркс и Фр. Енгелс, доразвита от Ленин и възприета като идеология на комунистическите партии. За комунистическите партии съществува единна теория като ръководство за действие — теорията на марксизма-ленинизма. Г. Димитров, ПО, 72.
— От рус. марксизм-ленинизм.
МАРКСИСТ м. Последовател на марксизма. — Детерминистите учат, че нашата воля била зависима от обективните закони, а според марксистите излиза, че тя е свободна само когато познава природните и обществените закони. Ем. Станев, ИК I и
II, 64.
МАРКСЙСТКА ж. Жена марксист.
МАРКСИСТКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Марксически. Под ръководството на Димитър Благоев се оформи в 1903 година марксистката партия на „тесните социалисти“. Г. Димитров, Съч. III, 65.
МАРКСИСТКИ. Нареч. от прил. марксистки; марксически.
МАРКСЙСТКО-ЛЕНИНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до марксизма-ленинизма; марке-ленински. Димитър Благоев именно положи оная идеологическа основа, върху която партията на „тесните социалисти“.., да се превърне,.., в марксис-тко-ленинска партия. Г. Димитров, Съч.
III, 66. Марксистко-ленинска теория.
МАРКСЙСТ-ЛЁНИНЕЦ, марксйсгьт-ле-
нинец, марксйсга-ленинец, мн. марксйсти-ле-нинци, м. Марксист-ленинист. Дейността на Димитров през това десетилетие начело на международното комунистическо движение е синтез от цялата му предидуща дейност като марксист-ленинец. Сг. Благоева, ГД, 191. Ние не сме талмудисти, а реални политици — марксисти-ленинци. Ние се учим от живия живот. РД, 1950, бр. 81,1.
МАРКСЙСТ-ЛЕНИНЙСТ, марксйс-тът-ленинйст, марксйста-ленинйст, мн. мар-ксйсти-ленинйсти, м. Последовател на марксизма-ленинизма; марксист-ленинец. Георги Димитров е марксист-ленинист.
МАРКСЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до марксизма, който се основава на принципите на марксизма; марксистки. През 90-те години у нас се оформява марксическото революционно движение в своя партия и със своя литература. Г. Цанев, С, 1955, кн. 9, 121. Марксическа критика. Марксическа литература.
МАРКСЙЧЕСКИ. Нареч. от прил. марксически; марксистки. Авторът марксически тълкува и оценява фактите.
МАРКС-ЛЁНИНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Марксистко-ленински. Като ученик в III мъжка гимназия, Веселин Андреев влиза в маркс-ленинските кръжоци и развива активна антифашистка дейност. Христом. VIII кл, 1953. Той [Борис] мина в съседния салон, където на един тезгях почти всички изключени от гимназията ръководители на маркс-ленинските кръжоци се бяха събрали сякаш на конференция. Д. Димов, Т, 36.
МАРКСОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на Маркс, който е създаден от Маркс. Марксово учение.
МАРКУЧ м. Гумена или пластмасова тръба за преминаване на течности или газо
