чене, а в дясната — брадвата. Н. Тихолов, ДКД, 69. На касата в закусъчната поръчките се маркираха от един дебел грубиянин с буца на челото. Ат. Наковски, БС, 156.
— От нем. markieren.
МАРКИРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от маркирам като прил. Върху който има знак, означение, маркировка. Тук бяха наредени хиляди бали тютюн, обшити, маркирани, готови за износ. X. Русев, ПС, 99. — Ще плащам, значи, аз на общината данък за кучето си, а в същото време общината ще позволява на кучкарите да задигат маркирани кучета. Св. Минков, РТК,
193. Краев познаваше добре всички пътища,.. Стигнали гората, прекосена от маркирани пътища и пътечки, скъсяващи разстоянията, те тръгнаха един до друг. Ст. Мокрев, ПСН, 77. Маркиран участък.
МАРКИРАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от маркирам и от маркирам се; маркировка. Таксаторите,.., най-напред навлизат в горските дебри, за да определят кое дърво може да се отсече.. След маркиране в гората навлизат секачите. РД, 1950, бр. 344, 2. Най-сполучливи резултати за цялостното изучаване на миграциите са постигнати посредством маркирането на риби. П. Коларов, РП, 52-53. Маркирането на пътищата е ..от голямо значение при пътуването из високите планини. П. Делирадев, В, 338. Обикновено авторът се задоволява само със спо-менаването, с маркирането на чувствата и стремежите на своите герои. С, 1951, кн.З, 187. Маркиране на изорани площи.
МАРКИРОВАЧ1 м. Работник, който маркира стоки, материали и др.
МАРКИРОВАЧ2 м. Спец. Маркир (в 1 знач.); маркер, следообразувател. Сеитбата е извършена по квадратно-гнездовия метод 75-75 см с маркировач. ОП, 349.
МАРКИРОВАЧКА ж. Жена маркировач1. Жената може да работи успешно и да придобие висока квалификация като арматуристка, кранистка,.., маркировачка, елмонтажничка и изолировачка. ЖД, 1967, кн. 7,4.
МАРКИРОВКА ж. 1. Означение, знак върху багаж, стока, амбалаж и др. за посочване качеството, произхода, предназначението и ДР-
2. Само ед. Събир. Указващи означения, обикн. върху път, местност, писта и под. Зимното изкачване на върха трябва да става по новата зимна маркировка, тъй като голяма част от пътя е лавиноопасен. М. Гловня и др., Р, 63. Водачът Найден по навик се озърта.. Сякаш Деян все още може да ни догони по означената от самия него маркировка и да си заеме мястопю. Бл. Димитрова, Лав., 35. За маркировка [на планината] и дума не можеше да става. Откриванепю на по-живописни местности за екскурзия ставаше случайно. П. Мирчев, СЗ, 114.
3. Само ед. Маркиране. Извършена е огромна работа по маркировката на пътеките в парка. Е, 1981, бр. 1085, 1. Маркировка на пътната мрежа.
— Рус. маркировка.
МАРКИРОВЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който служи за маркиране, маркировка. Недостъпните и високи терени са прорязани с горски пътеки и пътечки, за ориентировка са поставени маркировъчни знаци. ВН, 1960, бр. 2727, 2. Площите, определени за сеитба на царевица и слънчоглед, се маркират на кръст, на разстоянията, на които се сеят тези култури в съответния район. На пресечките на маркировъчните линии се изкопават ямки. РД, 1958, бр. 337, 2. Единствената маркирана пътека е тази, която отива до езерото Бъбрека и оттам в северна посока по Сухия чал и маркировъчните колове слиза на хижа Скака-вица. М. Гловня и др., Р, 84. Маркировъчни машини.
МАРКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който е от определен вид, тип производство, продукция, обикн. с доказано високо качество. Маркови вина.
МАРКОЛЮБЙТЕЛ м. Лице, което колекционира марки, обикн. пощенски; марко-събирач, филателист. Заговориха за пощенски марки. Немецът познаваше добре българската филателия, че министърът, който сам бе марколюбител, в края на краищата трябваше да мълчи и да слуша. П. Вежинов, ВП, 51 .На световната изложба на марколюбителите.. ще се срещнат хората, за които малката пъстроцветна марка не е само средство за изпращане на писма. ВН, 1962, бр. 3255, 4.
МАРКОЛЮБЙТЕЛКА ж. Жена марколюбител; маркосъбирачка, филателистка.
МАРКОЛЮБЙТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до марколюбител; маркосъбирачески, филателистки. Марко-любителски кръжоци. Марколюбителско дружество. Марколюбителско списание.
МАРКОЛЮБЙТЕЛ СГВО, мн. няма, ср. Събиране и подреждане, колекциониране на марки, обикн. пощенски; филателия. Учениците проявяват интерес към марколюбителст-во.
МАРКОМАНИ мн., ед. (рядко) марко-маи м. Истор. Древногерманско племе, населявало към I в. пр. н. е. поречието на р. Майн, по-късно територията на съвременна Чехия, а, след голямо поражение във война с римляните, към V в. — Бавария, където се слива с баварците. Прославил ся [Марк Аврелий] с мъдро управление и с умирение маркоманите, квагите и други германски народщ които нападали на римските предели. И. Груев, КВИ (превод), 54. Реката Морава немците и днес я наричат Марк, следователно маркомани ще бъде немский
