МАРЕ 160 МАРИ
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
МАРЕ частица. Море2. Той ще рече: „Как така козар ще си даде тоягата? Заради черните очи ли ще ти я даде? Маре, за черните очи май, че ти я дал!“ Й. Радичков, СР, 69. Що ми е мило и драго, / че се е пролет пукнала! / Се е излезло на трева, / и стока, маре, и мака. П. П. Славейков, КНП, 86. Маре Тодоре, То-доре!/Рано е ранил млад Тодор, /в хубава света неделя. Нар. пес., СбБрМ, 192.
МАРЕМ м. Диал. 1. Лоша пъпка, която излиза на корема. „Да извадя марема от седемдесет жили, / да го пратя в поле широко, / там връх да избийе: / там му йе широко“. Нар. пес., СбНУ XI, 90.
2. Заболяването бубон (Н. Геров, РБЯ).
3. Растението горицвет, използувано в наро-дната медицина за лекуване на такива заболявания (Т. Панчев, РБЯд).
4. Наименование на един от видовете великденче; маремиче (Т. Панчев, РБЯд).
МАРЕМИЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Название на един от видовете растения великденче; марем.
— От Т. Панчев, Допълнение на б!>лгарския речник от Н. Геров, 1908.
МАРЕН, -рна, -рно, мн. -рни и (остар.) -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Обикн. за вода, течност — който е малко топъл; възтопъл. Тя не знаеше, че вечерта Тошка се промъкна в кухнята, дигна една тенекия с марна вода, сипа шепа сол в нея, разбърка я и си потопи краката. Г. Караславов, Тат., 217. — Сигу рно отдавна сте тука — питаме ние, като отпиваме с мъка от марната бирена гор-чилка. Г. Готев, ПШ, 78. Детето ся не къпе само за да ся разпарява, но за да ся измива от нечистотата, а затова и хладката и марена-та вода е добра. Хр. Данов, Лет., 1869,97. Ударих през къра напряко / и стигнал по-лесно дома / припари ми пара на мляко / и мирис на марна земя. Ал. Муратов, ЖП, 9.
МАРЕН, мн. няма, м. Диал. В народните поверия (обикн. в клетви) — същество, което причинява зло. — Убил го е Марен — отвърна Стана — я завали, я не завали. Месецът при мената май на суша показваше. Кр. Григоров, ТГ, 73. Марен црън да го убие. Клетва. СбНУ VI, 210
МАРЕНА ж. Многогодишно тревисто растение с дребни зеленикавожълти цветове и дебело кафявочервено пълзящо коренище с многобройни коренчета, които се използуват в медицината, а в миналото и в бояджийството за получаване на червена боя; брош. ЯиЫа бпс(:огит. Марена, коренът й вапсува червено. Д. Мутев, ЕИ, 109.
— От пол. шаг/хпа.
МАРЕНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до марена или е направен от марена.
2. Който е с цвят на боя от марена; червен.
3. Като същ. маренови мн. Бот. Семейство двусемеделни растения — треви, храсти, полу-храсти и дървета (хининово дърво, кафеено дърво, марена и др.), разпространени главно в тропическите и субтропическите области и използувани заради плодовете, за добиване на багрилни вещества, в медицината и др. ЯиЫасеае.
МАРЕЦ, мн. няма, м. Диал. Топло вино с мед. Тя сръбна няколко глътки и забеляза: — Невесто, много си го подсладила!
— Марец така се прави. Невеста си знае работата. К. Петканов, П, 79.
МАРИ и (съкр.) мар частица. Диал.
1. При обръщение или самостоятелно като обръщение към жена или жени (рядко към мъж или мъже) — за изразяване на близост, фамилиарност, благоразположение.
— Много разумно чедо си отгледала, мари Венковице! Цялата махала не може да се нафали с нея! Т. Влайков, Съч. I, 1925, 171.
— Мамо мари, ами кога порасна аз, какъв ще стана? Хр. Ботев, Съч. 1929, 73. Помниш ли, Севдо мари, знаеш ли, / кога се ние, мари, любехме / ю ващо ханче, мари, дюкянче. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 294. „Мехмеде, мари, Мехмеде, /я си ми подай фесата, /./да си из-леза в чаршия“. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 246.
2. Обикн. при обръщение или самостоятелно като обръщение — за усилване с отсянка на фамилиарност: а) При запитване, учудване, изненада, недоумение и др. Зуна се спусна да я хване [топката], но щом ме видя, изпищя. — Какво има, мари Зуно? — уплашено попита братът. Г. Белев, ПЕМ, 99.
— Ами защо си седнала да месиш ти, мари невясто Венковице? Нали имаш млада невяста? Т. Влайков, Съч. I, 1925, 218. Като видя поруменялото й [на Нонка] лице и пълните й със сняг обувки, стрина Кольо-вица само дето не се изуми, плесна с ръце и се завайка: — Ти сама ли си дойде, мари! И. Петров, НЛ, 8. — Какво въстание, мари? Какъв комитет? За бунт ли? Ив. Вазов, Съч. XXIII, 18. б) Удължено марй-и, ма-рйии и мари`й — за усилване на учудването, изненадата, недоумението. Суеверните бабички се прекръстили: — Мари-и, провидението го закриля тоя самовилняк. Кр. Григоров, Р, 36.- Кой можеше каза преди три години, че от Цончо Паздерката ще излезе даскал .. — Мари-и-и, позна пустата му баба Дона [гледачката]. Ц. Церковски, Съч. III, 257. В това време леля Дешка се събуди и двете жени, като изкрещяха едно прони-зително: „Люх, мари-и-и-и!“, се прегърнаха сърдечно. П. Незнакомое, СНП, 70. в) При възражение, неодобрение, укор, закана. — Усойници! — изскочи дядо Костадин иззад навеса .. От мене ако нямате срама, от децата си се засрамете, мари!... Г. Караславов, Избр. съч. I, 313. — Мълчи мари, бясна кучко! — извика Тотка и цяла се разтрепе-ри от гняв. К. Петканов, ЗлЗ, 246. Млада, хубава Стояна / търчи с менци за водица. / Из градини крещи, вика / омразната нейна
