МАРГАРИН 159 МАРДОСВАНЕ
гарец капело. Нар. пес., СбНУ V, 197.
О Като бял маргарец, зъби. Диал. Мно го бели, блестящи (зъби). Кога се засмее, показват се два реда опие ситни и бели като бял маргарец зъби. Т. Влайков, Съч. 1,1941,9.
МАРГАРИН м. Хранителен продукт с цвят, аромат и консистенция подобен на краве масло, който се приготвя от смесването на животински мазнини и растителни масла с кисело мляко, ароматични субстанции, витамини и пигменти. По-голямата част от палмовото масло [в Нигерия] и копрата се изнасят във Великобритания и САЩ, където служат за производство на маргарин, глицерин, стеарин и dp. J1. Мелнишки, Н, 40. Соленките са направени с маргарин.
— Фр. margarine.
МАРГАРИНОВ, -а, -о, мн. -и„ прил.
1. Който се отнася до маргарин, свързан е с маргарин. Маргаринов продукт. Маргаринова консистенция. Маргаринова киселина. Маргариново производство.
2. Който е направен от маргарин или съдържа маргарин. Маргаринов хляб. Маргаринови сладкиши.
МАРГАРИТ м. 1. Геол. Бисерна слюда. 2. Остар. Книж. Бисер. Сне от главата си короната и я наложи на неговата глава. Завчас и Коломб откачи от вратата си златната и с Маргарит украсена веригица и я прикачи на вратата на Кацика. П. Киси-мов, О А I, 59.
— От гр. papyapÎTiiç.
МАРГАРЙТА ж. Маргаритка. В България са разпространени два вида маргарити. МАРГАРИТАНА ж. Бисерна мида.
МАРГАРИТАР, м. Остар. Книж. Бисер; маргар, Маргарит. Ако Яковаки и да е добър и умен човек, но той твърде добре знае, че на жените трябат накити, маргаритар, елмазе, копринени фустане, ишлове, слугини и други такива... Л. Каравелов, Съч. VIII, 49.
МАРГАРЙТЕН1, -а, -о, мн. -и, прил,
1. Който се отнася до маргарита, свързан е с маргарита. Маргаритени листенца. Марга-ритена леха.
2. Който се състои от маргарити. Маргари-тен букет.
3. Който е подобен, прилича на маргарита. Маргаритена хризантема. Маргаритен ка-ранфил.
МАРГАРЙТЕН2, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Остар. Книж. Който се отнася до Маргарит; бисерен. Маргаритен блясък.
2. Който се състои от Маргарит, направен е от Маргарит. Короната й се клатеше, люшкаха се маргаритените висулки въз ушите. Ив. Вазов, Съч. XIII, 103.
МАРГАРЙТЕЦ, мн. няма, м. Диал. Умал. от Маргарит (във 2 знач.); маргарец.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
<a name=“bookmark4„></a>МАРГАРЙТКА ж. Полско или градинско цвете от сем. сложноцветни с кръгло бяло венче и дълга дръжка; маргарита. Leucanthemum. Обикновена маргаритка. Лu-вадна маргаритка. Букет от маргаритки.
МАРГАРЙТОВ, -а, -о, мн.-и, прил. Който е от Маргарит. Маргаритова огърлица.
МАРГАТАР, -ът, -а, мн. -и, м. Диал. Маргарит. — Купи елмазени обици, копринени фустане, подплатени със самур кюр-кове,.., десет върви маргатар. Л. Каравелов, Съч. VII, 59. Росата още лежала по тревата и блестяла като едър маргатар. Л. Каравелов, Съч. II, 28.
МАРГИНАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Обикн. в съчет.: Маргинални бележки. Книж. Бележки, правени в полето на ръкопис Или на книга.
— От лат. marginalis.
МАРДА ж. Остар., сега простонар. 1. Само ед. Събир. Изостанала непродадена или негодна стока. — Амчи то не е басма, ки, паяжина.. — Ти само мардата ни даваш. — Марда ли, — обаждаше се той, — англиканска стока, французойска. Сг. Чилингиров, ПЖ, 156.
2. Прен. Само ед. Събир. Негодната, неспособна част от група хора. — На хайдутлук няма да ви поведа,.. А който иска, да върви, никого не задържам. Избери си, ако искаш, най-добрите, на мен остави мардата. Няма да се сърдя. Д. Рачев, СС, 78.
3. Прен. Пренебр. Негоден, неспособен човек. Преди да свършиме, ние ще да посъве-товаме д-р Богорова да остави медицината настрана, защото тя не прилича на филологията, която търпи сякакви марди. Знан., 1875, бр. 22-23, 360. Министерството на народното просвещение, при всичките тежки грижи на г-да Шишманова да уреди учебното дело, търпи много марди. Пряп., 1903, бр. 24, 4.
4. Прен. Пренебр. Много бавен, муден, флегматичен човек.
— Тур. marda. — Друга форма: м ъ р д й.
МАРДАЛЪК, мн. няма, м. Събир. Диал. Отпадъчни, ненужни, негодни продукти като едно цяло. — Замини и покрай касапите, кажи им колкото има мардалък, дроб, черва, кокали, нека ги съберат в един-два коша, че ще ги пратим по кръчмите да сварят на нашите по един казан чорба. Ал. Константинов, БГ, 111.
— От тур. mardalik.
МАРДОСАМ. Вж. мардосвам.
МАРДОСВАМ, -аш, несв.\ мардосам, -аш, св“ прех. Диал. Мамя, лъжа. Не мар-досвай света с лъжи. Т. Панчев, РБЯд, 203. мардосвам се , мардосам се страд.
МАРДОСВАМ СЕ несв.; МАРДОСАМ СЕ
св" непрех. Жарг. Бавя се, суетя се, за да се отърва от някаква работа или задължение. Не се мардосвай, защото закъсняваме.
МАРДОСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от мардосвам и от мардосвам се.
