разпростира над земята или по високите места. Като наближаваше [Теодосий] Търново, а от високите места на пътя вече побляскваше през маранята звънярната на църквата Възнесение Христово,.., настигна го един непознат калугер, възседнал на магаре. Ст. Загорчинов, ДП, 232. В полето едва се виждаше града, забулен в една проз-рачна мараня, легнала като сън над широката равнина. Н. Попфилипов, РЛ, 55. Далече, в дълбокия свод, дремеха сините нап-речкани върхове на Балкана и тънеха в ма-рани. Ил. Волен, ДД, 31. Витоша, покрита с тънко було от първия сняг и обвита в проз-рачна мрежа от мараня, добиваше странна някаква прелест и сякаш стоеше по-далеч от кръгозора. Ив. Вазов, Съч. XI, 85.
— Друга (диал.) форма: м а р а н а.
МАРАНЯСАМ. Вж. маранясвам.
МАРАНЯСВАМ, -аш, несв.; маранясам,
-аш, св., непрех. Диал. 1. Става ми зле, при-малява ми от силна горещина, жега. Ясно е слънце трепнало, / напече моми в руманя, / .. / Момите маранясали, / всичките болни легнали. Нар. пес., СбВСт, 324.
2. Прен. Имам много голямо, непреодолимо желание да направя, да извърша нещо. Стоян все така ли ще ходи? — Как да ходи? — Ами да го оженим! — Като си маранясала, ожени го! К. Петканов, СВ, 40.
МАРАТОН м. 1. Спорт. В леката атлетика — най-дългото бягане на разстояние 42,195 м; маратонско бягане.
2. Разш. Спорт. Най-дългото разстояние при състезание в някоя спортна дисциплина (ски, кънки и др.). В маратона по бягане с кънки ще участвуват най-добрите състезатели от Европа.
3. Спорт. Дълго, многостепенно състезание в някой спорт. Етапен плувен маратон. Шахматен маратон. Маратон по тенис.
4. Прен. Дълготраещ филмов сеанс, през който се прожектират два или повече филма.
— От гр. собств.
МАРАТОНЕЦ, мн. -нци, м. Спорт. Спортист, който участвува в маратон (в 1, 2 и 3 знач.). Последни в българската делегация на олимпиадата дефилираха маратонците.
МАРАТОНКА ж. Спорт. Спортистка, която участвува в маратон (в 1, 2 и 3 знач.). Всички се възхищаваха на младите маратонки,.., участвували в зимната олимпиада.
МАРАТОНКИ, мн., ед. (рядко) маратонка, ж. Вид спортни обувки, изработени от лек материал (кожа, плат), със специално ортопедично ходило. Маратонките са удобни и леки обувки за дълго ходене.
МАРАТОНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Спорт. Който се отнася до маратон, свърза-н е с маратон (в 1, 2 и 3 знач.). Хиляди погледи бяха извърнати по шосето, отдето очакваха задаването на маратонските бегачи. А. Арнаудов, БР, 1930-1931, кн. 4-5, 130. — Признавам ... нервите ми са разстроени!.. Но аз ги пожертвувах, за да постигна нещо голямо.. Това е триумфът на моето надбягване в живота.. Аз станах шампион... Нищо от това, че мога да издъхна като маратонски бегач. Д. Димов, Т, 437. Маратонско разстояние.
0 Маратонско бягане. Спорт. Маратон (в
1 знач.). Бегачът,.., паднал мъртав. Подвигът на древния герой е увековечен в маратонското бягане, дължината на което е 42 км и 195 м — равна на разстоянието от Атина до Маратон. Е, 1980, бр. 7, 4. Като чу, че съм шампион по маратонско бягане, скочи и извика: "Отлично, колега! Тъкмо такъв човек ни трябва, да търчи, да търчи.ГВН, 1960, бр. 2827, 4.
МАРТ АР м. Остар. и диал. 1. Бисер; Маргарит, маргарец, маргаритар. Те зафана-ха да дохождат в дълги, със сърмени обшивки сукнени мантии, на главата с шапки от ценна лъскава кожа или с лека капица от розов копринен плат, обшит по краищата с маргари или сърма. Ив. Вазов, Съч. XIII, 181. Гусларю, гусларю! Тук не за имане / по твоите стъпки се кърти леда, / тук няма ни маргар, ни сребро ковано, / тук извор извира — на жива вода! Т. Траянов, Съч. III, 81. • Обр. Тя се смееше гръмко, като показваше два реда чудесни маргари в устата си. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 90.
2. В сравн., приложение или самостоятелно. Обикн. за младо момиче — много красив, хубав. Имаме хубави моми — капки. Аз съм му намерила вече една добра, прекрасна, чудесна! Маргар! Ив. Вазов, Съч. XXV, 13.
3. Като прил. неизм. Бисерен; маргарен. Пролет иде хубавица, /... / венецът й — ясно слънце, / кокичето — маргар зрънце. Ем. Поп Димитров, ПМ, 50. Да бяха, либе, да бяха, /да бяха маргар мъниста /твоите бели зъбици... П. К. Яворов, Съч. I, 63.
— От гр. jidpyapoq.
МАРГАРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. и диал. Бисерен. Когато пред огледалото жена му си привтъкваше набързо маргарната карфица в косата, той се приближи до нея и й пришушна с покорен и умолителен глас. Ив. Вазов, Съч. IX, 31.
МАРГАРЕЦ, мн. няма, м. Нар.-поет. Умал. от маргар; маргаритец. Като девойки [Иванчо] наближи, / в коюн жибове бъркаше, / шепа маргарец вадеше, / окол девойки пръскаше.Нар. пес., СбВСт, 125. „Конче ле, конче шаряно, / яко сватбата достигнем, /.., / ще ти гривата посребря / със си-тян, бял ми маргарец“. Нар. пес., СбНУ XLVII, 2. Па си [Дуко] седи на дукяна, / та си харче ситно купе: / ситен дребен маргарец. Нар. пес., СбВСтТ, 351. Що ти трябва Келчо от маргарец шапка. П. Р. Славейков, БП II, 223. • Обр. Когато се [момичето] за-смявало, трендафел цъфтял от устата му, а когато заплачало, от очите му мар-
