12, 14. Портрета, що лани изпрати, / баща ти за спомен рамкоса / във розов венец ма-рангози, / да гледаме и му се радваме. Н. Марангозов, НПС, 8.
4. Като нареч. Като резба, във вид на резба. Темплото е изработено марангоз и позлатено, то взима очите с богатото си великолепие. Ив. Вазов, Съч. XV, 26.
— От ит. тагаг^опе 'дърводерец' през тур. тагаг^оя или гр. рараухос;.
МАРАНГОЗЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Който е с дърворезба, с марангоз (в 3 знач.); марангозлия, марангосан. Превъртяха се през одъра и сенките на двете марангозени конзоли. Ст. Сивриев, ЗСБ,
108. Марангозена врата.
МАРАНГОЗИН, мн. марангози, м. Остар. и диал. Марангоз (в 1 и 2 знач.). „Това, което са видели очите, това са направили ръцете“ — ми бе казал старият ма-рангозин. ЖД, 1965, кн. 7, 15. Непознат ма-рангозин донесе в този дом две икони — на божата майка и на архангел Михаил. П. Спасов, ГЛЗЗ, 25. — Ами все се каня да те питам, Атанасе, ти, като ходиш често при калофереца Иванчо марангозина, като какъв човек го намираш? — Те и двамата марангози, депю са дошли да правят резба в нашата черква, са добри българи. Д. Марчевски, ДВ, 72. Помниш ли, Наета, знаеш ли,/ когато бехме бич-киджии, /пък ти ни беше марангозина, /../На дъските пари сбираше, / половината им криеше. Нар. пес., СбВСт, 150.
МАРАНГОЗКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Който се отнася до марангоз, марангозин или е присъщ, характерен за марангоз, марангозин. Друг, навярно ох-ридчанин, се прочува с марангозка дарба. Длетото му знае да се впива в негниещо дърво с невиждана точност. Н. Драгова, КО, 243. Марангозки занаят.
МАРАНГОЗЛЙЯ, ед. неизм., мн. -йи, прил. Остар. и диал. Марангозен, марангосан. През иконите увиснаха марангозлии кандила със светлочервени прозирни чашки за маслото. П. Спасов, ГЛЗЗ, 25. Предприемчивите горскокосовчани ще престроят своите „одаи“ и чардаци с „марангозлии“ греди и трапузани според вкуса на днешното време. 3. Сребров, Избр. разк., 202. Стая на еснафа при черквата. Миндери, застлани с губери. Маса пред миндерите. Вратата ниска, но марангозлия, с жълти гвоздеи, води надясно. Р. Стоянов, М, 27.
МАРАНГОЗЧИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Остар. и диал. Марангозки. Марангоз-чийски занаят.
МАРАНГОЗЧИЛЪК, мн. няма, м. Остар. и диал. Дърворезбарство; резбарство. Герцогоство Парма... Главний град Парма с добра Академия за зографлък и маран-гозчилък. Г. Икономов, КЗ, 24.
МАРАНГОЗЧЙЯ, -йята, мн. -йи, м. Диал.
Марангоз (в 1 знач.); марангоз, марангозин.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МАРАНГОСАН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който е с дърворезба, с марангоз (в 3 знач.); марангозен, марангозлия. Тогавашният меркез... с марангосан таван... сега са парадните стълби, що водят в горния етаж на княжеския дворец. Ст. Заимов, М,27
МАРАНИЦА ж. Диал. Умал. от мараня.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МАРАНЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Който е с мараня. Слънцето светло залезе... въздухът, маранлив до преди малко, разхлади ся и вечрникът тихо повява. П. Р. Славейков, Пч, 1871, кн. 2, 17.
МАРАНЯ ж. 1. Само ед. Видимо трептене на въздуха в горещ и тих ден (обикн. през лятото). Наоколо беше тихо, пусто, само пеперуди прелитаха над оградата и се губеха в маранята. К. Калчев, СТ, 63. Имаше палещи слънчеви лъчи, нажежени скали, тежка пладнешка мараня и непоносим задух, но вода нямаше. Д. Ангелов, ЖС, 611. Той [Герасим] тури длан над очите си и се загледа внимателно през праха и маранята. Ст. Загорчинов, ДП, 233.
2. Силно нагорещен въздух, който трепти над земята. Слънцето незабелязано се възкачваше по прозрачните стъпала на запаления ден; долу — леката треперлива мараня извиваше над ръжта. П. Михайлов, ПЗ, 170. Палещото юлско слънце бе спряло високо над синия похлупак на небето и синеше жар над трептящата мараня в хълмистата равнина. Д. Линков, ЗБ, 91-92. От своята вятърна мелница, спряла сред маранята и отпуснала крила като болна птица, дядо Щерю гледаше към двете самотни дървета на юг и мислеше за двамата сене-бирски братя. И. Йовков, В АХ, 137.
3. Задушна лятна горещина в сух ден; жега. Градът изгаряше в лятната мараня, утихнал, с пусти улици. Л. Михайлова, Г, 134. Знойно лято е.. Огнената мараня е пропъдила птиците в шубраците и драките, легнала е чудна тишина. Др. Асенов, СВ, 133. Към обед, когато маранята проникна в трюма и задухата стана тежка и непоносима, Спас заповяда на хората да починат. Д. Добревски, БКН, 55. Наистина целият предиобед беше мирно; пък и сега, в тежката следобедна мараня, ни един гръм не буди тишината. Л. Стоянов, X, 24.
4. Само ед. Топли изпарения от земата или от водната повърхност в горещо време, които се разпростират като мъгла. Вечерната мараня погълна всичко и го потопи в мека тишина и покой. П. Вежинов, ЗНН, 79. В самия хоризонт върховете са 'замрежени от синкава пара на дневната мараня. Ив. Вазов, Съч. XV, 94. Храстите от глог и тръни, напудрени от пепелта, мълчаха в предутринната мараня. М. Яворски, ХСП, 124. // Разш. Ед. и мн. Лека мъгла, която се
