— От араб, през тур. таагаЬа. — Други (диал.) форми: мёрхабй, м&рхабй.
МАРАБУ1, мн. няма, ср. 1. Едра птица, достигаща височина до 160 см. и широчина на крилете в разперено състояние до 3 м., която обитава гори и блата на Централна Африка и Югоизточна Индия и се храни главно с мърша. Той бе се изкачил на голямата планина и една сутрин се върна с богат лов — беше убил птицата марабу. Гр. Угаров, ПСЗ, 117.
2. Зоол. Род птици от семейство щъркелови, обхващащ около 100 вида, които живеят в Африка и Югоизточна Азия. ЬерЮрШш. От едрите млекопитаещи в страната се срещат антилопи, газели,., и др., а сред многобройните видове птици — щрауси,.., марабу, цесарки, блатни щъркели. Д. Илийски, С, 18. Срещат се 3 вида от птицата марабу в Африка и Югоизточна Азия.
— От араб, през фр. тагаЬШ.
МАРАБУ2, мн. няма, м. Книж. Марабут. Сиди Аиса бил марабу и имал толкова много последователи, че се видял в чудо как да ги пои и храни. Г. Готев, ПШ, 17/. Съобразителният марабу изпълнява заповедите на Аллаха в духа на днешния век. Св. Минков, ДА, 29.
МАРАБУТ м. Книж. 1. Член на мюсюлмански военно-религиозен орден на монасите дервиши в Северна Африка.
2. Мюсюлмански отшелник. Често под маслиновите дървета могат да се видят гробници на „марабут“ — някакъв чсветец'\ нещо типично за местното население. П. Цолов, Т, 8.
3. Малка джамия, в която служи такъв отшелник (Вл. Георгиев и др., БЕР 3).
— От араб, през фр. тагаЬШ. Друга форма: марабу.
МАРАЗ, м. Диал. Болест, от която се слабее. Като се запролети, каквито бяха слаби [овцете], хвана ги мараз и измряха до една. И. Йовков, ЧКГ, 228. От жена кой мъж зема пари, мараз ке си отвори. П. Р. Славейков, БП II, 23.
— От араб, през тур. щата/.
МАРАЗА1 ж. Простонар. Мараз. Го-ранчо майци отвърна: /../ не ми й золу ма на душа, / на душа страшна мараза, / най ми й золу ма на сърце, / на сърце люта зорлама. Ц. Церковски, Оьч. II, 208.
МАРАЗА2 ж. Диал. Разпра, свада, кавггк. Да поиска още пет-шест декара? Нялш^ба даде Петко. Половин леха няма да^йу даде, само дето ще дигат нови кавмСи марази. К. Караславов, Избр. съч. I, ЯГГ Заразправя баба Кита стари вражди между Коля — Герчо-ва баща — и неин Генка{заразправя стари марази за старо воденинно колело, що за зло реката довлякла — зсузло, за омразила... Ц. Церковски, Сьч. III, 87/
— От араб, през тур. фага/а.
МАРАЗЛИЯ, ед., неизм., мн. -йи, прил. Диал. За човек или животно — болен, болнав. Единет ми буйвол е маразлия и нема да стори работа. БД I, 109.
МАРАЗЪМ, -змът, -ма, мн. няма, м.
1. Мед. Състояние на почти пълно угасване на психическата дейност и отпадане на телесните сили на човека вследствие остаряване или продължително хроническо заболяване. Старчески маразъм.
2. Апатия, безразличие (Ал. Милев и др., РЧД).
— От гр. papaCjiOQ 'изхабяване, изтощаване, угасване'.
МАРАКАС м. Муз. Южноамерикански ударен инструмент, който се състои от чифт кухи топки с дръжки, изпълнени със зърна. Маракасът е получил голямо разпространение в джаза.
— От индиански през исн.
МАРАЛ м. Зоол. Едро двукопитно животно, подвид на благородния елен, разпространено в Тяншанските или Алпийските планини. Cervus elafus. През портата видяхме да стоят неподвижно или да се разхождат лениво марали. Това бяха елени, цного по-едри от северните, с широки рога. И. Радичков, НД, 245. Нямаше го добитъка,.. Мара-лите и тибетскитеуякове се оттеглиха навътре в планините. И. Радичков, ББ, 141. Алпийски марал. Тянишнски марал.
MAP АМА ж. Диал. Махрама. Децата, които се трупаха около вратата, направиха път и в стаята влезе Златаница. Пременена, с бяла марама па главата, тя отиде при сит си. К. Петканов, БД, 27. Пак му [на добър юнак] конче ютговаре: / — Мълчи, мълчи, мой стопанко! / Ам бръкни в коюн джобове, / ч' извади тенка марама, / че подбради бели лица, / да н' те бруи бруен ве-тър, / да н' погрози бяло лице. Нар. пес., СбНУ XXIX, 11. Нареди редом столове, / па че ти дойду сватнина, / сватнина из Би-слинкови, / па узми бела марама, / па всички редом целувай. Нар. пес., СбВСтТ, 725. Седна Янка във света неделя / да си шие свилена марама. Нар. пес., СбВСтТ, 686.
МАРАНГОЗ м. Остар. и диал. 1. Дър-ворезбар, резбар^марангозии, марангозчия. Когато изнасян покойника от закрития салон, Александър Христакиев си помисли, че заедщгс хаджи Драган си отиват и ста-ритсрезби по тавана, дълбани от тревнен-^crtume марангози. Ем. Станев, ИК III, 100. Мтго бяха тревненските занаяти и за тях говорят следните наименования: зографи (иконописци), марангози (резбари). Д. Казасов, ВП, 38.
2. Дърводелец; дограмаджия. Секой от троицата зафатил да си работат свойот занает
— едепийот бил ткаяч, ткаел платна, килими.. Другийот — шчичар, ковчегар или дограмаджия, марангоз. СбНУКШ ч. И, 177.
3. Дърворезба; резба. — Мина онуй време, кога давах душа на дървото... —Душа ли?
— Такъв марангоз да изрежеш... Душата му да не е от ден до пладне... Век да държи, два да държи, все да е млада... ЖД, 1965, кн.
