МАНШЕТ2 ISS МАРАБА
II, 15. Две големи лапи го [Жак] опипаха грубо, но набързо, както когато се търси оръжие. Писъмцето, скрито в маншета на ризата, остана, където си беше. Б. Райнов, ДВ, 198. Кръстоса крак върху крак, извади вестника от маншета на шинела си и нашироко го разгъна пред лицето си. В. Неш-ков, Н, 15. След вечеря, облечен в кабинетното си палто с яка и маншети от тъмнозелено сукно, той отново сядаше на бюрото си и грабваше стилото. Д. Калфов, Избр. разк., 91. [Павел] Носеше дълги панталони с червени лампаси, под чиито маншети се подаваха черни, грижливо лъснати обувки. Д. Димов, Т, 675.
— Фр. manchette.
МАНШЕТ2 м. Техн. Кожен или гумен пръстен за уплатняване на буталата на водни помпи, компресори и др. За подобряване на работата в цеха .. предложиха начин за многократно използуване на охлаждащата се вода за компресорите и за поставяне на подвижни маншети на кислородния компресор. ВН, 1958, бр. 1998, 1. Уплътнението между буталото и цилиндъра се постига посредством кожени маншети, които не са изобразени върху фигурата. В. Геров, ПКВ, 365.
— Фр. manchette.
MAH1HÈTA1 ж. Разг. Маншет1. Тя пъхна кърпичката си в тясната маншета на ръкава на блузката си. А Маншетата на панталона му беше опръскана с кал.
MAHIIIÈTA2 ж. Техн. Маншет2. Маншетата [на пръскачката] е пресована във форма на чашка и е от кожа или гьон. М.Дуковски и др., СМ, 175.
MAH11IÈTKA ж. У мал. от маншета1. Славина се приближи до гардероба и без да се колебае, взе от закачалката синята си копринена рокля с бяла якичка и бели маншетки на ръкавите. И. Петров, MB, 203.
МАНШОН1 м. Принадлежност към женски тоалет за топлене на ръцете през зимата, направен обикн. от кожа във вид на торбичка с отвори от двете страни. Опряна о рафта с книгите стоеше висока жена с черна кожена яка, също такава ишпка и голям кожен маншон. В. Геновска, СГ, 60. В косите ù още стояха няколко цветчета, а други лежеха пръснати по килима заедно с ръкавиците, с копринената наметка,.., с маншона и качулката й. ОФ, 1950, бр. 1846,4.
— Фр. manchon.
МАНШОН2 м. Техн. Калъф от каучук, тъкан или кожа, с който се покрива цилиндрична машинна част. Прахът се пресява в сита и след това се пресова във формата на блокчета. От тях пък се приготовляват гривни за маншоните на предачните машини в текстилните фабрики. ВН, 1960, бр. 2681,2.
— Фр. manchon.
МАНЬОВЪР, мн. -ври, м. Маневра (в 1, 2, 3 и 4 знач.). — Това, което може да се каже и което не е скрито — говореше изтежко и важно Сирмай, — то е, че германците подготвят един гениален стратегически маньовър! П. Спавински, ПЩ, 122. Други [ловци] чевръсто се качиха по дърветата, а трети се оттеглиха с изкусен маньовър чак в чертите на селото. Хр. Пелитев, ХО, 117. Само с течение на времето Цанковото движение щеше да покаже своята значителност като политически маньовър в своята слабост като обществено направление. Т. Жечев, БВ, 106.
— От фр. manoeuvre или нем. Manöver.
МАНЯ ж. Диал. Умал. от маница; малка маница, пиле маница.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
МАНЯ ж. Диал. Гальов. Мама. Стоене, синко, Стоене, / станало й, олум, Стоене, / двайсе ми и пет години, / откак та й маня родила. Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 61.
МАОРИ мн., ед. (рядко) маори, ср. 1. Мъж от полинезийски народ, който населява Нова Зеландия.
2. Мъже, жени и деца от този народ. Преди една-две хиляди години предтечите на днешните самоанци, таитианци, хавайци и маори са тръгнали делеч на северозапад и запад, може би към Индия и Малая. К, 1965, КН. 2, 18. Купе и неговите приятели после се завърнали в родината си, най-верояно на островите Тонга и Таити или на Куковите острови, към които принадлежат и маори-те. ВН, 1960, бр. 2830,4.
МАОРИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до маори, свързан е с маори. Маорийски народ. Маорийски войни.
О Маорийски език. Езикозн. Езикът на ма-орите, отнасящ се към групата на полине-зийския клон от малайско-полинезийското езиково семейство. Звуковата система на маорийски език се състои от 5 гласни, 6 дифтонга и 10 съгласни.
MAP. Вж. м а р й.
МАРА1 ж. Диал. Мора (в 1 знач.).
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
МАРА2 ж. Диал. Веда.
—Or Т. Панчев, Допълнение на бп"лгарския речник от Н. Геров, 1908.
МАРАБА неизм. като междум. Диал. сега жарг. Поздрав при среща с някого (със значение подобно на „здравей“, „здрасти“). Смръщеният поглед на майстора го принуди да бъде сериозен. — Мараба, Спиро! — поздрави гърлено Гоце и без покана седна на малкото трикрако столче. П. Япов, ГД, 90. — Мараба, Пешо! — извика радостно свако Дако и ме тупна с все сила по рамото. — Приемай скъпи гости от провинцията! П. Незнакомое, СНН, 69. Джуджето се надигна на лакти, унесено погледна Конда-рев и се прозя. — Стига се преструва, дяво-ле! — сърдито рече Кондарев. — О, мараба, бай Иване. Честна дума, спях, пък вие се карате! Ем. Станев, ИК III и IV, 308.
