женския костюм от XIX в.
— Исп. mantilla.
МАНТЙСА ж. Мат. Дробна част на десетичен логаритъм.
— Лат. mantissa.
МАНТИЧКА ж. Диал. Умал. от манта. Най-сетне Маргаритка стана, изтупа ман-тичката си, оправи чергата и излезе навън. П. Проданов, С, 66.
МАНТИЯ ж. 1. Широка дълга (до петите) дреха във вид на пелерина, плащ, обличана върху друга дреха, характерна за облеклото на царе, боляри, висши духовници в православната църква и др. Рано на другия ден, със сребърен шлем на главата и наметнат с пурпурна мантия, Иван Асен II пришпори буйния си жребец към войнишкия стан. Д. Линков, ЗБ, 41-42. Видях царя на франките как яде и пие. И защото не знаех лицата на хората, нито одеждите им, нито къщите им, виждах само позлатени мантии, чаши, бели зъби и бяла плът. А. Дончев, ВР, 177. Те [болярите] зафанаха да дохождат в дълги, със сърмени обшивки, сукнени мантии. Ив. Вазов, Съч. XIII, 181. Придържайки развяващите се поли на адвокатската си мантия, в стаята бързо влезе,.., официалният защитник — адвокатът Тайхерт. ОФ, 1950, бр. 1797, 4.
2. Зоол. Гънка на кожата при някои безгръбначни животни, обхващаща тялото. От покривката на общата телесна маса [у мекотелите] се образува гънка, която покрива тялото и се нарича мантия. В. Кънева-Абаджиева, ЧМ, 17. Тялото на тези животни [мекотели] е меко,.. Състои се от глава, туловище, мантия с черупка и крак. В. Кънева-Абаджиева, ЧМ, 16. Образуването на бисер в мидата е ненормално, болезнено явление.. Когато между черупката и мантията попадне чуждо тяло, например песъчинка, мантията отделя седефено вещество. Д. Славчев и др., БМ, 46.
3. Геол. Вътрешната сфера на Земята, представляваща обвивка, разположена между земната кора и ядрото й. До 1970 година геофизиците и геолозите значително ьце обогатят знанията ни за Земята и ще проникнат в намиращите се под земната кора пластове — горните слоеве на мантията. К, 1965, кн. 3,
15. Материята, която се намира под земната кора, бе наречена горна мантия. ПЗ, 1977, кн. 2,4.
— От лат. mantum.
МАНТО, мн. -а, ср. Лека дълга горна дамска дреха с ръкави от тънък плат, която се носи обикн. през пролетта и есента. Елена бързаше по „Леге“, забравила да отвори чадъра си. Усещаше как ситните капки мокрят лицето й, шапката и вече се стичат на струйки по предницата на мантото. В. Геновска, СГ, 72-73. Мери й подари английски плат за манто. Д. Димов, ЖСМ, 48. Тя, първа хубавица в града, преправяше своя гардероб, отеснелите стари поли и манта, остатъци от някогашното манифактурно богатство вкъщи. Ем. Станев, ИК III и IV, 290.
— Фр. manteau.
МАНТУ, мн. няма, ср. Мед. Туберкулино-ва реакция, която се извършва чрез впръскване на различен процент туберкулинови разтвори, за да се установи началото или наличието на активно туберкулозно заболяване.
— От фр. собств.
МАНУК м. Диал. Господар, богат човек. Изведнаж, откъм атпазар се зададе младата учителка и редом с нея тримата мъже. Един калфа там,.., опули очи,.., посочи с глава: — Шшшт.. скивай, манук.. Що гура насам. Д. Та-лев, ПК, 189. — Работайте, зере кя ви видит манукон! Л. Димитров, СбМ, 150.
— Алб. manuk.
МАНУК А ж. Диал. Господарка, богата жена. // Разш. Жена. — Како ти се виде ману-ката? — Арна йе, леба ми. Л. Димитров, СбМ, 150.
МАНУН м. Диал. Наниз, който се носи на челото; мануна. Цибър ми ветер подуу-на, / та си отнесе, отнесе / на бела Рада мануна. Нар. пес., СбНУ XLIV, 375.
МАНУНА ж. Диал. Манун. Имаше хоро големо: / Стоян си танец изводи, / до него бела Русена- / бела Русена с мануна. Нар. пес.; СбНУ XLIV, 308.
МАНУНКА ж. Диал. Венец, направен от слама, преплетена с шарена вълна. Не плачи невесто за бял покоеник, / за бял покоеник, за бяла манунка, / за бяла манунка, за смесни китки. Нар. пес., Н. Геров, РБЯIII, 50.
МАНУСКРИПТ м. Ръкопис, предимно древен, върху папирус, пергамент или хартия. Пишеше ги грижливо, почеркът — чер-ковнославянски, началната буква голяма и украсена. И по вънкашността си, и по тържествения си тон тия записки на Адамова напомняха древен манускрипт. И. Йовков, Разк. II, 16. В цялото му държание [на ректора на Духовната академия на остров Халки] се чувствуваше колко сигурно и уверено се чувствува, облегнат солионо на вековна институция, на непрекъсваема и стабцлна традиция, на книгохранилища в подзеция-та, в които се пазят манускрипти от далечни векове. Т. Жечев, БВ, 228.
— От лат. mannuskriptum през нем. Manuskript.
МАНЧЕСТЕРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Манчестер, свързан е с Манчестер, град във Великобритания. Франклин се облече в същите дрехи, които бяха върху него, когато тъй, без причина и безчеловечно, го бяха оскърбили. С. Боб-чев, ЖФ (превод), 87.
MAHIIIÈT1 м. Долна обърната част на ръкав на горна дреха или крачол на панталон. Дар инка извади от маншета на ръкава си кърпичка, за да избърше сълзата, която още не беше се появила. Ем. Станев, ИК I и
