ван в посока към по-ниската стена. По скърцащата дървена стълбичка се покатерих към таванския етаж с двете мансарди, в които живееха шестима ученици. СП, 1958, бр. 150,
4. Неспокойният вятър, скитал по мостовете на Сена и край стъклените покрцви на мансардите, чукаше по стъклата... Е. Йончева, ЗГ, 27. Бяхме в старинното царство на веселието и младостта,.. Отечеството на Мими Пенсон и Рудолф,.., на широките кадифя-ни панталони и на поднебните мансарди. К. Константинов, ПЗ, 154.
— От фр. mansarde от собсгв. през рум. mansarda или рус. мансарда.
МАНСАРДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който се отнася до мансарда. Само осемдесет и петият член на нашето общежитие, бай Анчо Иванов, остана здрав и читав. Той живее в мансардната стая под самия покрив и грипът или не го забеляза или пък не намери за нужно да се занимава с него. И. Петров, ПР, 78. Беше Мирков, който живееше с жена си и трите си деца в двете мансардни стаички на последния етаж. Л. Дилов, ПБД, 46. До последните дни на живота си той [Йовков] мечтаеше да има едно мансардно апартаментче. СбАСЕП, 464. Когато и последнята прелест на един мансарден бохемски живот е изпарена и суровите лапи на недостига са сграбчили голямото мнозинство от хора, единствена закрила на труда — .. — трябва да имаме от държавата. Ас. Златаров, Избр. съч II, 263-264. Мансарден покрив.
МАНТА ж. 1. Разг. Работна дреха, закопчавана отпред или на гърба, която се слага обикн. над другите дрехи; престилка. Движат се машини, въртят се вретена, тичат пъргави работнички, облечени в бели манти, запретнали ръкави. Г. Карасла-вов, Избр. съч. III, 81 .Когато обличаше мантата си, той [доктор Райнов] надникна под долните клепачи на болния, погледна побелелите му крайници, опипа подутия му стомах. К. Колев, М, 139-140. — Аз съм ходила със сукман и дочена манта, а мъжът ми с шаячни панталони, но дъщеря ми ще се облича, както го изисква времето. Тарас, ТМ, 134. Клавдия беше облечена в извехтяла черна ученическа манта с неизменната бяла якичка. Д. Добревски, БКН, 119. 2. Диал. Антерия или каква да е друга дреха (Т. Панчев, РБЯд).
— Рум. mantii 'наметало'.
МАНТАЛИТЕТ, мн. няма, м. Книж. Определен начин на мислене и поведение. Стори му се [на Костов], че дори в манталитета на този добре възпитан германец [фон Гайер] имаше нещо високомерно и дръзко до нетърпимост. Д. Димов, Т, 357. Още там, в началото на дейността на трупата, при тези мизерни условия, двамата основоположници са използували всички случаи, за да въведат един нов ред, една нова дисциплина, за да вкоренят в съзнанието на артистите един нов манталитет. Г. Караславов, Избр. съч. III, 392. В „Нещастна фамилия“ си дават двубой две религии, два манталитета. Г. Константинов, ПР, 28. Махленски манталитет.
— От фр. mantalite през нем. Mantalitat.
МАНТЕ, мн. -та, ср. Диал. 1. У мал. от манто; мантенце.
2. Късо дамско палто. Най-хубавият армаган, мале, на теб ще бъде: самурено манте,.. и цариградски сърмени чехли. 3. Среб-ров, Избр. разк., 131.
МАНТЕЛ м. Остар. Широко късо мъжко наметало или палто. Тенисон, загърнат в своя къс син мантел,.., се впуща на дълги разходки. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 2. Писателят Саватеев отиде в залата, където бяха изложени някои предмети от Пушкин, и окачи мантела си между тях. К. Кюлявков, СПП, 47. Беше доста хладно. Прибрахме краищата на мантелите и старателно загръщахме рамена и колени. Н. Попфилипов, РЛ, 46.
— Нем. Mantel.
МАНТЕЛА ж. Остар. Мантиля, ман-тилка. В облеклото на жените преобладаваха тъмни цветове,.. Само учителката между тях беше облечена в бяло, но и тя беше стегната във висока яка и дълги ръкави, с мантела до над колената от сиво-синкава коприна. Д. Талев, ПК, 494.
МАНТЕЛО, мн. -а, ср. Остар. Мантел.
— Сега аз отивам да приготвя сичко, — рече, като са отдалечаваше Мацко, а в същото време към Кацарида са приближаваше един високоснажен человек под черно ман-тело и с шапка, каквато обикновено носят италянските разбойници. П. Р. Славейков, ЦП (превод), 115. Малко подир туй са зададе един стар благороден, който пристъпваше полека, обвит в мантелото си. Н. Ми-хайловски, ПА (превод), 9. „Спасявай се,., на двора подслушах несъгледан... / Убийци тук изпраща вуйка ти, мене тръпки / побиват... на мантело!“ / „На шапка, нахлупи я!“ П. П. Славейков, Събр. съч. V, 82.
— Ит. mantello.
МАНТИЛКА ж. Остар. Мантиля, мантела. Носели се също къси мантилки, полу-жакет, полупелерина, обшити целите с мъниста и плисирани рюшове около яката. Б. Божиков и др., ИО, 63.
МАНТИЛЯ ж. 1. Дантелено или копринено наметало у испанките, което покрива главата и се спуска по гърба. Привечер [Франциска] си надянва голяма черна мантиля и отходи в църква. С. Радулов, ГМП (превод), 16. Управителите на фабриките поднесоха на Маргарита и на придворните госпожи пояси и мантили коприняни и мно-гоценни. Н. Михайловски, ПА (превод), 150.
2. Къса горна дреха, наметка без ръкави в
