126. Безбройни гилзи от манлихерови патрони и изпразнени раници, пръснати навсъ-ду, които свидетелствуваха за отчаянието, с което са се борили македонобългари-те. Пряп., 1903, бр. 11, 3.
МАННА1 ж. Рел. Според библейските предания — храна, която бог изпращал всяка сутрин от небесата на евреите по време на странствуванията им из пустинята. Когато влязоха израйлтяните в обетованта земя веднаха омесиха хляб от местното жито и веднага престана да пада манната. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 280. И защото бяха [израилтяните] оскудни от хляб, бог ги прехрани; защото в разстояние на чети-редесет години падаше от небето секий ден храна на зърна, която те нарекоха манна. Н. Михайловски, ССИ (превод), А\. Когато им ся дократила храната, що били зяли от Иегипет, господ им пратил манна,
— маслен и сладък благур, който всякоя утрина намирали по поляните твърде много. Д. Манчев, НН (превод), 29. А имаме земя обетована, / където мед тече и пада манна. Ем. Попдимитров, СР, 20.
О Като манна небесна; като небесна манна. Разг. 1. Казва се за нещо, което е жизнено важно, крайно необходимо, насъщно за някого или за нещо в даден момент. После Икономов, придружен от другите апостоли, изпя ред нови бунтовнически песни, които са възприемаха от слушателите като небесна манна. 3. Стоянов, ЗБВ I, 413. Та нима той още си въобразяваше, че Фани приема благоволенията му като небесна манна? Д. Димов, ОД, 241.2. В съчет. с чакам, очаквам, желая. С голямо нетърпение, много силно (чакам, очаквам). Какво влияние би произвел Неофитовият речник,.., ако бе се явил, когато цялата наша интелигенция само за тоя лексикон бленуваше и го очакваше като манна небесна! СбНУ XI, 694. Манна небесна. Книж. Голямо благо, получено даром (от библейския разказ за храната, която бог давал всяка сутрин от небето на евреите, когато странствували из пустинята, за да търсят обетована земя).
— От свр. през гр. pavva и лат. шаппа.
МАННА2, мн. няма, ж. Лишей, който расте върху скалите в пустините.
— Лат. шаппа.
МАННА3, мн. няма, ж. Апт. Засъхнал сок, който изтича от дървото Fraxinus omus, из-ползуван във фармакологията като очистително средство.
— Лат. шаппа.
МАНОМЕТРЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Физ. 1. Който се отнася до манометър, свързан е с манометър. Манометрична тръба.
2. Който се извършва, осъществява или измерва с помощта на манометър. Манометрично налягане. Манометрично измерване.
МАНОМЕТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Физ. Уред за измерване на налягането на течности и газове. Когато измервахме налягането на газа, върху живака на манометъра дейс-твуват, удрят много частички с различни скорости, а не само една; манометърът измерва средно налягане. Физ. X кл, 1951,67. Налягането на парата в котела трябва да се контролира с напълно изправен и пломбиран манометър. К. Славомиров, Т, 394. Живачен манометър. Метален манометър. Чашков манометър.
— От фр. manomètre.
MÀHOP м. Ист. Феодално владение в средновековна Англия.
— Англ. manor. — От М. Филипова-Байрова и др., Речник на чуждите думи в (Лхпгарския език, 1982.
MAHÔCAM. Вж. маносвам.
MAHÔCBAM, -аш, несв. ; маносам,
-аш, св., прех. Разг. За MaHà1 — причинявам заболяване при растения, плодове, зеленчуци. — Е, бай Бончо, казвай! Имаш ли вино, нямаш ли?.. — Друго-о-о нема, господин агент. — Как така да няма, ти имаш голямо лозе! — Верно, ама нали и град ни удари малко!.. — Па и го маноса — извика от прага Бончовица. Ог. Даскалов, СД, 84. • Нар.-поет. Мана
маносвам. Защо ми си, горо, повехнала? / Дали ми те слана посланила / или те е мана маносала? Нар. пес., СбВСгТ, 763. Ой ливадо, зелена ливадо, / що си толко рано повейнула? /Дали те е слана осланила, / или те е мана ма-носало. Нар. пес., СбВСтТ, 328.
МАНОСВАМ СЕ несв.', маносам се, св., неп-рех. За растения, плодове, зеленчуци — повреждам се от мана1. —Лани гроздето изгни по чуканите, сега се маноса. Н. Каралиева, Н, 60.
MAHÔCBAHE ср. Разг. Отгл. същ. от маносвам и от маносвам се. Мино навреме беше го [лозето] копал и пръскал, уварди го от маносване и от други болести, които бяха унищожили плода на много от околните лозя. Ст. Марков, ДБ, 465.
МАНОФЕЛ м. Диал. Манофил. Всичките моми Куненки, / все във сукнени сукници / и във сини манофели. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 40.
МАНОФИЛ м. 1. Ист. Болярска дреха (М. Филипова-Байрова и др., РЧД).
2. Диал. Летен обикн. бял сукман, везан около пазвата и по полите. В немного далечно минало трънската носия е била значително друга: зимно синьо дебело „сукно“, извезано богато по полите с растителни мотиви, и летен конопен бял „манофил“, също така украсен. Б. Божиков и др., ИО,
107. Стано-Яно, цръвена ябълко, /умиле ми твоя убавина: / бел манофил, тънка половина, / цръни очи, цръвени образе, / бели раце, свилени ръкаве. Нар. пес. СбНУ XILIV, 39.
— Ог гр. |iavocpt>Aoç — Други форми: мановил, манбфел, мановил, манофил, манбфел.
МАНСАРДА ж. Жилищно помещение в тавански етаж с наклонен или пречупен та-
