кава машинка — рече главният редактор, като плавно и сръчно подкара колата.
— И тебе ли хвана автомобилната мания? Л. Дилов, ПВД, 123. Вместо да се заеме по-сериозно с възпитанието на Росица, тя заболя, и то неизлечимо, от манията да бъде модерна жена, да не изглежда селендурка. К. Кръстев, К, 40.
4. Прен. Проява на такова пристрастие или идея, мисъл. Носеше хубави костюми, сменяше ги често и имаше особена слабост към вратовръзките. Това беше у него мания. Елин Пелин, Сьч. II, 174. — Аз, Драгин-ке,.. — запъна се той и махна с ръка.
— Знам ... женитбата е била причина ... Но поне сега не влудявай момчето, не ме карай и аз да взимам участие във вашите мании, да ходатайствувам... М. Грубешлиева, ГР, 101.
— Гр. pavia 'лудост, безумие, ярост'.
МАНИЯ2, мн. няма, ж. Остар. и диал. Прах от въглища. Трябва да споменем нещо и за семената, които труд но кълнят, че трябва преди посяването им да се подготвят. Това се състои в ратяването им .., като се наредят в една саксия или по-голям съд във влажен пясък или във влажна мания. Гр, бр. 5, 73. Не зная защо бяха го кръстили Прашилник. Затова ли защото ходеше .. прашен или затова, че където станеше, седнеше, npauieiue с мания, прах от въглища, с койпю бяха набити и отънали дрехите му. П. Р. Славейков, Избр. пр И, 39.
-МАНИЯ. Втора съставна част на сложни думи със значение: пристрастие, пристрастяване, влечение към това, което е изразено в първата част, напр.: библиомания, графомания, наркомания и др.
— От гр. pavia 'лудост, безумие'.
МАНКИРАМ, -аш, несв. и св., непрех. Книж. 1. Правя опит да не изпълня възло-. жена задача, задължение, работа, като си служа обикн. с някаква лъжа, измислям причина. — И после, болен съм!... — глупаво допълни Фитилчето. — Истина ви казвам!... Оня ден клах прасето... Настинах. — Стига си манкирал! — остро произнесе Стефан. Д. Димов, Т, 170.
2. Остар. Отсъствувам от някъде, от нещо, където трябва да бъда. Поради неотложна работа ще бъда принуден днес да манкирам на вашия четвъртък. Ив. Вазов, ПЕМ, 21.
3. Остар. Пренебрегвам, изоставям нещо. В дъсчения театър (т. „Основа“) се подвизаваха първите самобитни наши сили: покойният Антон Попов, който манкира своето призвание пред тежкия кръст на българския актьор — стана огняр по железниците,Р, 1927, бр. 257,2.
— От фр. manquer.
МАНКИРАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от манкирам. Пдкорни има и причини за такава предпазливост; Кепъл не криеше, че преследва и търси благоприятен случай да го изложи в недобросъвестност и манкиране. Г. Карасла-вов, Избр. съч. VIII, 49. — От що сте недоволни? — горчиво попита той.. — От бездействието, от страхливостта, от манки-рането ти. Д. Димов, Т, 171.
MÄHKO, мн. няма, cp. 1. Търг. Липса в теглото на стока или на пари в обществена или държавна каса.
2. Търг. Обезщетение на купувач за липса в продадената му стока.
3. Банк. Разлика между законното и действителното тегло при продажбата на една чуждестранна златна или сребърна монета.
— Ит. manco. — От М. Филипова-Байрова и др., Речник на чуждите думи в българския език, 1982.
МАНКЬОР м. Рядко. Човек, който обича да манкира (в 1 знач.). Известен беше в бригадата като манкъор и затова не разчитаха на него.
— От фр. manquer.
МАНЛИХЕРА ж. Вид скорострелна пушка, снабдена с нож за ръкопашен бой, използувана в българската войска до Първата световна война. Войводата прибра револвера си, метна манлихерата на рамо и излезе на улицата, следван от селския ръководител. Д. Талев, ГЧ, 118. Под мушамите и блузите си мнозина криеха револвери и ками, донесени от фронта манлихери и бомби лежаха по таваните. Ем. Станев, ИК III, 111. Потънала в прах и паяжина, там [зад шкафа] стоеше изправена някаква малка пушка.. Това беше истинска пушка, ман-лихера, на която беше отрязана дългата цев. НД, 202. — Дайте ни револверите! Но тримата възправени до тях мъже останаха неми и студени като лъскавите ножове на манлихерите си. А. Сграшимиров, Сьч. V,229.
— От нсм. Mannlicher. От австр. собсти.
МАНЛИХЕРКА ж. Остар. Манлихера. До него [командира] в селски шаячни дрехи с манлихерка на колене седеше помощник-командирът. Ем. Коларов, ДП, 113. Унтер-офицерът,.., с манлихерка, юнашки опряна на коляното,.., гледа вторачено. Ив. Вазов, Съч. XV, 157. — Я! — Данданата залегна и щракна спусъка на манлихерката му. Ке ни сгреят манафята, види, види! Стреляха наистина. Стреляха от другця пост. А. Страшимиров, Съч. V, 75.
МАНЛИХЕРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За пушка — който е от системата Манлихер. Като на сън видях как по брега на реката бавно крачи Боян, надянал през ремъците две дълги манлихерови пушки. П. Вежинов, ЗНН, 110. Когато слънцето изгря и надникна над гората, трима въоръжени мъже отново препречиха шосето. Те бяха прашни, морни и окъсани. В ръцете си държеха дълги манлихерови пушки. П. Здравков, НД, 249.
2. Който се отнася до манлихера, предназначен е за манлихера. В училищните и църковните дворове раздаваха новички манлихерови патрони и дворовете се покриха с кафяви картонени кутии. Ем. Станев, ТЦ,
