МАНИФЕСТИРАШ ISO МАНИЯ1
мализъм.
— От нем. manifestieren.
МАНИФЕСТИ?AHE ср. Отгл. същ. от манифестирам и от манифестирам се.
u МАНИХЕЕЦ, мн. -ейци, м. Ист. Мани-хей. Навсякъде, където Рим натрапваше на хора от разна вяра християнството, мани-хейци никнеха като гъби. Тяхното различие с църквата бе известно: не едно, а две начала има светът. В. Мутафчиева, ИКМ, 81. В VII век император Константин Коп-роним преселил из Армения в Тракия значително количество манихейци. Знан., 1875, бр. 10, 157. Българите йоще до дохожданието на павликяните в България бяха запознати с ду-алистическото учение на манихейцшпе. Мани-хейците, освен в околностите на Пловдив, имаха свои черкови, т. е. устроени религиозни общини, и в другите места на Балканския полуостров. Р. Каролев, УБЧИ, 95.
МАНИХЕИЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Остар. Книж. Манихейство. В целия паметник ясно изплуват идеите за сътворението на света, които имат несъмнено тъждество и със западналия манихеизъм, и с учението на богомилите. СбС, 83. Манихеизмът са появи в нова форма около VII столетие в царувание-то на Констанция, малкия Ираклиев син, и е известен в историята под име павликянство. Р. Каролев, УБЧИ, 91.
— От нем. Manichoismus.
МАНИХЕЙ, мн. -еи, м. Истор. Последовател на манихейсгвото; манихеец. — Лъжещ лъжеш, Теодорите, едному богу се покланят истинските християни.. —Лъжеш ти и твоите скверни братя манихеи лъжат, еретико! Сг. Загорчинов, ДП, 454-455. Ревностният калугер разбрал от този суров отговор, че момата принадлежи към богоотстъпната секта на манихеите. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 54. И си пръскаха лъжовните учения за вярата. Таквизи били манихеите, които са бяха вгнездили в Пловдив. Д. Душанов, ИПХЧ, 152.
МАНИХЕЙКА ж. Ист. Последовател-ка на манихейството. Манихейската заблу-да е пуснала дълбоки корени в ума и душата му. Поради нея е захвърлил дрехата Христова и е отишъл при съботниците да блудствува и слави Сатаната. Ем. Станев, А, 181-182. Патриархът се показа особено изненадан и много загрижен. Той даде съвет да се избиват манихейците или да бъдат връщани във Византия. Освен това написа дълго послание до Борис върху мани-хейската ерес. И. Вълчев, СКН, 466.
2. Който е характерен за манихейството. Основание на богомилското учение е бил манихейс-кият дуализъм, който е признавал две начала, добро и зло, еднакво силни. СбС, 70.
МАНИХЕЙСТВО, мн. няма, ср. Ист. Религиозно дуалистично учение, създадено в Персия през втората половина на III в., представляващо смесица от християнски и дуалистични възгледи, оказало силно влияние за възникването на павликянството и богомилството в България през VII в. Ичур-гу не знаеше за манихейството, нито за това, че манихейците наричаха себе си правдолюбци. Й. Вълчев, СКН, 448. Тука [на Балканския полуостров] манихейството действуваше на българоязичниците, от тука са разпространи по цяла България, дето беше преработено в нова форма. Р. Каролев, УБЧИ, 95-96.
МАНИЦА ж. Диал. Патица; биба, плувка, юрдечка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МАНЙЦА ж. Диал. Калугерка, монахиня. — Марийке, бяла манице, / делиш се, мило, черниш се/със черни дрехи монашки. Ц. Церковски, Съч. И, 185. Но аз се чудя и мая: / каква маница ще бъдеш, / какви молитви ще пееш, / какви метани ще струваш /при твойто ситно ходене, / .. /при тая хубост и скопост? Ц. Церковски, Съч. II, 185. Запалила съм девет килии, /девет килии, пълни с маници. Нар. пес., СбНУ XXVII, 196.
МАНЙШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Калугерски, монашески. —Добре ми дошла, Марийке, /.. / я седни, мило мамино, /я седни да си похапнеш / мирянски гозби всякакви, /.. / от близо да те погледам, /погледам, да се порадвам /на черни дрехи маншики. Ц. Церковски, Съч. II, 188. — Защо, Марийке, не ядеш? / Дали ми й гозба безсолна / или ми й хляба ръ-жаник, /или ми й вино плесняво, /или се, мила, приучи /на постни гозби манишки, /на прясна риба дребница, / на ситни черни хайвери? Ц. Церковски, Съч. II, 189.
МАНИЯ1 ж. 1. Мед. Психическо заболяване, характеризиращо се с резки преходи от възбудено емоционално състояние до подтиснатост в резултат на втълпяване на някаква йдея или мисъл в съзнанието на болния; лудост. Заедно с нас от беломорския лагер тук бе докаран и един концлагерист с напреднала шизофрения.. Този човек страдаше от силна мания за преследване, съчетана с мания за величие. Мл. Исаев, Н, 349-350. Ако Траян бъдеше подложен на щателен медицински преглед, лекарят психиатър сигурно щеше да познае, че пациентът му е психически неуравновесен тип с мания за големство. В. Нешков, Н, 100.
2. Мед. Прояви на това заболяване. Това 6eute една от малките мании на покойната — да осветява цялата къща с ослепителни ярки светлини.
Ъ. Ирен. Силно, непреодолимо пристрастие, влечение към нещо или идея, мисъл за не-що. Макар и да живееше с манията, че ще стане милионер, Борис беше все пак най-разумният от синовете му, понеже не се увлича като другите двама от левичарство-то. Д. Димов, Т, 67. — Знаеш ли с какво удоволствие се подчинявам на една ей та
