МАРИ 161 МАРИНАР
стрика:/ „Полудя ли, мар Стояно, / та отиваш толкоз рано?“ Хр. Ботев, Съч. 1929, 24. г) При желание, подкана, увещание, заповед. Ладиярът —.. — опря греблото в реката,.., и извика към жените: — Хайде, мари, по-скоро! Ив. Вазов, Съч. XI, 5-6. — Върви, мари, Калино, върви си виж изгорника — разстъпиха се момите, а Калина се изправи вече от другата страна срещу него. Г1. Тодоров, И I, 29. Стрина Кольовица всяка вечер й се молеше: „Map майка, ела си вкъщи, мар чедо!“ И. Петров, НЛ, 21. „Хей-й-й, бягайте настрана, мари, да не уплашите кончето!“ Л. Каравелов, Съч. II, 44. д) При потвърждаване, съгласие, одобрение. — Ние знаем само сърпа и мотиката, а къде отива това дето изкарваме, никой от нас не знае... — Право си е, мари, — обръщаше се някоя жена на партиец. Г. Караславов, СИ, 276. — Пък белки и поливки са помогнали! — обажда се баба Димовица. — Их, че то поливки ли не беше, баилки ли не беше — всичко, ама пък помогна, мари! — дума Йонкова майка. Ц. Цер-ковски, Съч. III, 71.
— От гр. jitopii, pwpe (вж. М. Филипова-Байрова, Гръцки заемки в съвременния български език, 1969, 124). — Други форми: м ъ р и , мър.
МАРИ мн. Рядко. Марийци. Поволжие-то е населено предимно от руси.. Освен тях има татари, чу ваши, мари. Икон. гео-гр. на СССР IX кл, 57.
— Рус. мари.
МАРИДА ж. Диал. Смарид. Най-голяма от рибите е китът (фалена), а най-малки са маридите. П. Р. Славейков, ПЧ, 9.
— Гр. jiapiSa.
МАРИЗ м. Жарг. Бой. — Какво зяпате, бе! Хайде, бъркайте се, додето не е почнал маризът! Опитах се да побягна, но юмрукът на дангалака ме посрещна право в лицето. Б. Райнов, НН, 452. — Ако манекенът усети — бой.. — Той не може да каже, че е усетил когото и да е, защото трябва да му хване ръката на джоба си,.. А ако посегне да я хване и не успее, тогава маризът си е за него. Д. Цончев, ЛМ, 132.
— От циг. mariz (вж. K. Костов, Lehnwörter zigeunerischen Urspungs im türkischen Argot. Балканско сз., 1970, XIV, кн. 2, c. 89).
МАРИЗЧЙЯ, -йята, мн. -йи, м. Жарг. Човек, който умее или има склонност да бие, да нанася побой; бияч, побойник. Щата Пенсил-вания се огласи от сирените на полицейските коли. Шестнадесет униформени маризчии обсадиха къщата..и заеха любимата си поза с ръце в кобурите. Бр. Мормареви, ХК, 53.
МАРИЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Ези-коведско течение от 30-те —- 50-те години на XX в., основано от съветския езиковед Н. Я. Map, според което езикът принадлежи към обществената надстройка и има класов характер.
— Рус. от собств.
МАРЙЗЯ, -иш, мин.св. -их, несв., прех. Жарг. Бия. — От никого не се боя! — изпъна се художникът. —Не се боиш, защото не са те маризили както трябва! — предупреди го „шефът“. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 191. — Как мислиш, Сашо, дали ги маризят там? .. — И да ги пердашат, вестниците няма да пишат. Ем. Станев, ИК III, 18. маризя се страд, и взаим. МАРЙЗЯ СЕ несв., непрех. Жарг. Бия се. — Скива ли оня фукльо? — Кой? — Оня, дето се маризеше. Б. Болгар, Б, 234.
МАРИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до марийците.
МАРИ`ЙЦИ мн" ед. (рядко) мариец м. Народност от угрофинската езикова група; мари.
— От рус. марийцы.
МАРЙМБА ж. Муз. 1. Еднострунен народен инструмент на "туземците в Западна Африка. По стените бяха окачени ту-земски народни инструменти: маримба, тръстикова флейта. Гр. Угаров, ПСЗ, 37.
2. Ударен инструмент от дървени блокчета, по които се чука с чукчета.
— От афр. ирез англ. marimba.
МАРЙНА ж. Книж. Военно-морският флот на една държава. Там [в Цариград] той [Ст. Богориди] известно време бил домашен учител по френски на децата на богати гръцки семейства, а по-късно постъпил на служба в марината. Т. Жечев, БВ, 29. Петдесетина моряци заболели от отравяне; те са били нахранили преди заболяването си със .. супа от консервирано месо, което им било доставено от управлението на марината. БД, 1909, бр. 22, 3. При Скаге-рак се срещнаха марините на Англия и Германия.
— Ит. marina ирез фр. marine. — В-к Българска дневница, 9.Х. 1857 г. (вж. Л. Банков, Към историята на някои заемки от западните романски езици, ГСУ, 1960,231).
МАРЙНА, мн. няма, ж. Събир. Диал. Множество от стари и болнави овце, множество марии заедно.
— От Т. Панчев, Дотлиение на българския речник от Н. Геров, 1908.
МАРИНАДА ж. Готв. Марината. Ма-ринадата може да се приготви и без да завира, но в този случай оцетът и водата се поставят по равни части. М. Гаврилова и др., ТПХ I и II, 85. Твърдите меса се поставят в маринади, в които най-често се съдържа оцет или вино, или лимонов сок. Н. Сотиров, СК, 30.
— От фр. marinade.
МАРИНАР, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Моряк, матрос; маринарин, маринер, маринерин. Корабите хвърлили котва и са настанили до самия бряг. Маринарите били обкръжени като за сражение. Н. Михай-ловски и др., ОИ (превод), 179. После до-волно време видяха един параход да дими. Маринарите и путниците помислиха, че са
