ражава на някои похвати на ренесансовите майстори. Още през втората половина на XVI век съществуват паралелно три художествени направления — късно Възраждане, мание-ризъм и академизъм. Хр. Ковачевски, СК, 30. За да изучите св. Петър би трябвало да посветите на това цели три месеци.. Тук виждате изкуството изпаднало до най-студения маниеризъм, една стъпка по-горе спирате да се чудите на най-чистия класически стил. К. Величков, ПСОьч. III, 77-78.
2. Остар. Маниерност. Колко трудно е да се освободим на сцената от чувството, че сме наблюдавани! А опасно е в старанието си да бъдем естествени да не изпаднем в маниеризъм. Често маниеризмът на сцената се ражда от престараване да бъдем по-естествени. Ст. Грудев, АБ, 150. На запад се наситиха и на уморителния маниеризъм на фрази. К. Христов, ПП I, 10.
— От фр. maniérisme.
МАНИЕРНИЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Книж. Неодобр. 1. Държа се маниерно, неестествено, предвзето. Беше му омръзнало да маниерничи и позира, ucnauie да бъде естествен.
2. За писател, художник, музикант и под. — проявявам се, творя, като си служа с маниери, неестествени, предвзети похвати. Правеше впечатление умението му [на режисьора] прекрасно да разпределя групите и разпръсва движението по една сценична площ не по-голяма от 15-20 кв. м.! Без да маниерничи, той прекрасно стилизува с оглед на епоха и среда. Р, 1927, бр. 259, 2.
МАНИЕРНИЧЕНЕ ср. Книж. Неодобр. Отгл. същ. от маниернича. Неовладяване-то на жизнения материал води до безсилие,.., а безсилието избива в маниер-ничене,.., и то не само в приложното изкуство и литература, но и в театъра и музиката. С, 1955, кн. 3,147. Тези откровения са написани с дивен език, често по-кваряван от мапиерничене, от което поетът по-скоро трябва да се отърве. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 50. Авторът се е увлякъл в езико-. во маниерничене. С, 1952> кн. 10,188.
МАНИЕРНО нареч. Книж. 1. Като се показва, демонстрира някакъв маниер (в 1 и 2 знач.). Бил беше вперил погледа си към издигнатата бирена каса и маниерно насочваше пистолета си към кротко седящия в нея Катър. М. Венцеславова, БФ, 344. —... И най-важното, че втория път Пепо маниерно вади деветките, а аз ги бях взела и изтръпнах, кога погледнах у мен, пак дошли и четирите фантета. К. Кръстев, К, 157.
2. По маниерен начин; естествено, предвзето. Всички други разкази,.., са тъй претенциозно маниерно написани и така разхвърлени, че ни карат да се боим да не би тези вънкашни нескопоси на работника да похабят таланта на писателя. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 237. — Съвсем не съм ви писал писмо! — Е, да! Нима аз не познавам почерка ви! — смее се девойката, като маниерно изпищява и постоянно се поглежда в огледалото. ВН, 1960, бр. 2621, 4.
МАНИЕРНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Неодобр. Отвл. същ. от маниерен; йеестественост, предвзетост. Тази маниерност, влязла в кръвта им [на жените] се чувствуваше особено в обществото на мъ*• же, пред които искаха да минат за интересни, чудновати и загадъчни. М. Кремен, РЯ, 431. — В портрета не личи тази особена своеобразна хубост, която някак се таи в това бавно примигване с двете клепки, което ви придава кокетен вид и ако щете, малко преднамерена маниерност. П. Сла-вински, ПЗ, 284. „Преводачът-поет трябва да говори с естествен, точен език, лишен от каквито и да било увлечения в маниерност.“ Н. Лилиев, Съч. III, 109. Преди всичко, прави впечатление маниерността, с която са написани много страници от книгата. ЛФ, 1958, бр. 20, 2.
МАНИКЮР м. 1. Подрязване, почистване и оформяне на ноктите на пръстите на ръцете, обикн. с лакиране (у жените). Още ли не сте имали случай да се очаровате от оная приятна и красива обстановка в десятките кабини, дето дамата през всяко време на деня ще може да направи своята фризюра, маникюр и масаж на лицето. К, 1926, бр. 66,4. Несесер за маникюр. Пила за маникюр.
2. Подрязани и оформени нокти на ръцете, понякога покрити с лак (у жените). Експертът чакаше отегчено в трапезарията, с лакти опрени на масата, и от скука разглеждаше маникюра по красивите си ръце. Д. Димов, Т, 343. Ванчето обаче нищо не каза
— ядосваше се на словоохотливия си баща,.. Стискаше гневно пръсти, всеки миг очаквах маникюрът й да изпука. Л. Петков, ГЦ, 39.
3. Лак върху ноктите на ръцете у жена. Той [Динко] погледна мрачно малката й [на Ирина] нежно-мургава ръка със златен часовник и тъмночервен маникюр. Д. Димов, Т, 303. Те работят и за младото момиче с чиста сива мушама,.., с яркочервен маникюр и малка сребърна гривна на лявата ръка. 3. Сребров, Избр. разк., 77. Дамата вероятно и досега се смяташе за неотразима красавица. Само така можеше да си обясни човек обувките й с високи тънки токове и каишки през глезена, острите й котешки нокти с ярък маникюр и лекомислените младежки къдрици. П. Незнакомов, БЧ, 47.
— Фр. manicure.
МАНИКЮРЕН, -а, -о, мн. -и, и -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. За нокти, пръсти — който има маникюр, който е с маникюр; ма-никюриран. Страстен комарджия, Казански се беше увлякъл в играта.. Срещу него седеше Насю х. Грозданов. Четиридесет и три годишен ерген,.., той играеше спокойно, малко небрежно, сякаш оглеждаше мани-
