МАНИКЮРЙРАН 146 МАНИПУЛАТОР
кюрените си нокти. Д. Ангелов, ЖС, 30-31.
— Това е на нервна почва! — каза младата лекарка, като попипа крака ми с двата си маникюрени пръста. Ст. Даскалов, EG, 292. 2. Който е предназначен за правене на маникюр (в 1 и 2 знач.). Третата и последна работа на Черню беше да се отърве от молителите,.. и тем подобна пасмина, която му разваляше кефа в приемните дни. За тази цел,.., пюй зяпаше в тавана, стържеше си ноктите с маникюрна пиличка. Ем. Манов, В, 38-39. Маникюрна масичка. Маникюрна ножичка.
МАНИКЮРЙРАН, -а, -о, мн. -и, прил. Прич. мин. страд. от маникюрирам като прил. Маникюрен (в 1 знач.). Той [полицейският началник] сложи ръката си върху лакираната странична извивка на мекия стол и за-барабани по нея с маникюрираните си пръсти. К. Калчев, ЖП, 83. Маникюрирани нокти.
МАНИКЮРЙСТ м. Рядко. Мъж, чиято професия е да прави маникюр (във фризьорски, козметични салони). Параходът представляваше един огромен плаващ хотел, с бръснарници и фризъорни, маникю-ристи и всичко необходимо при едно почти десетдневно пътуване. Г. Белев, КВА, 323.
МАНИКЮРЙСТКА ж. Жена, чиято професия е да прави маникюр (във фризьорски, козметични салони). Той [Питуко] сяда на високия бръснарски стол като полубог, и до него веднага се изправят тримата верни жреци на суетната му младост: бръснарят, ма-никюристката и чистачът на обувки. Св. Минков, ДА, 92. За курсовете за маникюрис-тки винаги има много кандидати.
МАНИЛА1, мн. няма, ж. 1. Подобни на коноп дълги лъскави влакна от стъблото на юж-ното растение Musa textilis, които служат за направа на корабни въжета, а от остатъците се произвежда опаковъчна хартия или картон.
2. Въже, направено от такива влакна. В големи количества е изпратена манила, необходима за жътвата. ОФ, 1950, бр. 1769,3. Снопите не се връзват добре.., единствената причина за това е лошокачествената манила. Не малка част от нея е гнила и се къса от връзвател-ния апарат. РД, 1958, бр. 184,3.
— От собств. Manila.
МАНИЛА2, мн. няма, ж. Хим. Вид изкопаема природна смола.
— От собстн. Manila.
МАНИЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е направен от манила1 (в 1 знач.). Седнал по турски на бака, Вълко заплита края на мани-лово въже, по-дебело от краката му. Б. Трайков, ВО,41.
МАНЙЛОВЩИНА, мн. няма, ж. Книж. Неодобр. Мечтателно-бездействено, благо-душно отношение към заобикалящата действителност, обкръжаващото общество.
— От рус. манилонщина (по собств. Манилои, герой от произведението на Н. В. Гогол „Мъртви души“).
МАНИОКА ж. и (остар.) манибк м.
1. Вечнозелен тропически храст от сем. млечкови, корените на който съдържат много скорбяла и се използуват за получаване на брашно и на хранителния продукт тапиока. Manihot ulltissima. Намирахме се сред една съвършено плоска безкрайна равнина, покрита с ниви от сорго, маниока, ечемик, царевица, овес и други житни растения. Ем. Манов, ПУ, 35. Важни продоволствени култури [в Сенегал] след просото и фъстъците са: оризът, отглеждан в речните долини,..; маниоката, която ражда подземни плодове като картофите; ба-татите — сладки тропически картофи. Л. Мелнишки, С, 42. Ярмовият корен, манио-кът и бататите съставляват значителна подпорка за ежедневната прехрана на тропическите жители от стария или от новия свят. Знан., 1875, бр. 17, 270. Касива или маниок е едно растение от четири нозе високо, с широки листа и с дебел валчаст корен. П. Кисимов, ОА (I) (превод), 89.
2. Само ед. Брашно, което се получава от грудковите корени на това растение.
3. Бот. Род растения от сем. млечкови, представляващи невисоки дървета, храсти или треви, които растат в тропическите части на Америка и се използуват за хранителни продукти, за добиване на каучук и др.
— Иск. manioca.
МАНИОКОВ, -а,-о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до маниока (в 1 знач.). С примитивните си оръдия на труда те [пигменте] много мъчно се справят с буйната расти-, телност, която почти задушава банановите и маниоковите им градини. Л. Мелнишки, К, 11. Маниокови корени.
2. Който е приготвен от маниока (във 2 знач.). На другата сутрин ме нахраниха с маниокови питки. К, 19о7, кн. 7, 16.
МАНЙПУЛА ж. Ист. 1. В древния Рим
— войсково подразделение на римски легион, наброяващо 120 души. Когортата състояла от три манипули, на които^ командовали центурионите. Н. Михайловски, РВИ (превод), 508.
2. Отличителен знак на такова войсково подразделение.
— От лат. manipulus.
МАНИПУЛАТОР м. Техн. 1. Механизъм, чрез който се осъществяват сложни действия, аналогични на действието на човешката ръка. Блесна във въздуха тенисна ракета, закрепена на портативен манипулатор. НС, 1958, бр. 151, 2. При работа с по-тежки пробивни машини трябва да се употребяват специални помощни съоръжения, които облекчават труда.. Такива са пробивните платформи, автоподаватели-те, манипулаторите и др. Хр. Марков и др., ТБ, 100. Манипулаторите, наричани още „механични ръце“, са способни да изпълняват най-точни операции. // В ядрената техника — приспособление за работа с ра
