ваха. Особено една, във формата на кораб. — И все пак — маниашка работа — сухо констатира Андрей. — Трябва да е на някой богат и тъп търговец на зеленчук. Сл. Чернишев, ВМ, 58.
МАНИАШКИ. Рядко. Нареч. от прил. маниашки; маниачески. Постъпва маниашки.
МАНИАЩИНА ж. Книж. Маниачество. Робувате на страстите си, гоните химери, кланяте се на златото и меча,.., жестоката наглост наричате сила, нахалната глупост — ум, маниащината — величие,.. Ем. Манов, ПУ, 160. Всекидневното голямо чистене е белег на неоправдана маниащина. ЖД, 1969, кн. 11,20.
MAHHBÈЛA ж. 1. Лост във форма на ъгъл, който се използува за задвижване на мотор на автомобил, трактор и др. Навън вече чакаха запрегнати конските линейки, а шофьорът на моторната линейка, запотен от въртенето на манивелата, гласно псуваше повредения стартер. В. Нешков, Н, 104-105. Аз трябва да позавъртя манивелата и да запаля мотора, защото изглежда, че нощта е била твърде студена. К. Калчев, ДНГ, 6-7. Що лекари съм возил, що отпускари! Примоли се някое войниче: „Деде, — казва, — закъснял съм, а полкът утре тръгва на маневри“. „Е — казвам, — щом тръгва утре, върти манивелата!“ Па-лиме и тръгваме. Д. Бегунов, ГВВ, 41.
2. Техн. Приспособление за хващане с ръка, чрез което се командува машина или инсталация.
— От фр. manivelle.
МАНИЕР м. 1. Обикн. мн. Със съгл. оп-ред. Начин на поведение, държание на човек в обществото. Той [лекарят] бе млад,.., с много широка култура и добри маниери, които му помагаха да се лансира навсякъде. Д. Димов, Т, 396. "Вежливостта е най-съ-вършената форма на добрите маниери. За усъвършенствуването си тя изисква търпение, самообладание и време.. Чрез хармо-ничното съчетание на гласа, жеста, движенията, думите и делата, се дава израз на благородството. Р, 1926, бр. 232, 3. Най-строго се изискваше при храненето да се създават навици на изискан маниер, като се спазват утвърдени правила за държане на вилицата и ножа, за служене със салфетка и пр. П. Илиев, ЛВ, 39. Груби маниери. Просташки маниери.
2. Само ед. Начин на действие, поведение на някого. Взимам чашата си и ставам, защото тоя маниер да се разговаря през две помещения ме дразни. Б. Райнов, С, 1972, кн. 11, 44. Инструктурът добре е усвоил маниера на заетите началници, които безцере-монно хокат подчинените си и им затварят телефона. М. Марчевски, П, 284. Ние ставаме заран, облачаме се, закусваме,.., и всичко това се прави вечно все на един и същи маниер. Ив. Вазов, Съч XV, 100. Аз се разположих удобно на старото си място и при това с малко нехаен маниер, колкото да подчертая пред Ахтунг моето сегашно превъзходство. П. Вежинов, ЗНН, 40-41. // ед. и мн. Обикн. със съгл. или несъгл. оп-ред. Специфичен за някого начин на извършване на някакво действие, движение, жест и под.; навик, привичка. Непознатият спокойно и с изтънчен маниер на аристократ държеше цигарата и пушеше. В. Нешков, Н, 140. Тя [учителката] ме погали tio косата и каза: — Не си приличат с брат си, но имат нещо общо в маниерите. К. Калчев, ПИЖ, 135. При едно кратко гостуване на Боян в родния му град миналата есен той му се бе видял нае-дрял, малко напълнял и придобил някои маниери, които Георги шеговито нарече „артистични“. Ем. Манов, ДСР, 445.
3. Прен. Само ед. Специфичен начин за творческо пресъздаване; похват. Запленен от кла-сическите образци на древните ваятели и обикнаа техния маниер на работа, Андрей Николов заминава за Италия. ОФ, 1958, бр. 4264, 3. Този маниер на характеристика на героя е допустим при някои случайни, епизодични лица в романа. С, 1951, кн. 5,166.
— Фр. manière.
MAHHÈPA ж. Остар. Книж. Маниер. На враговте си Каравелов отмъщаваше с едни къси, нервозни характеристики,.. Това отмъщение бе чисто литературно и на-помнуваше полемическата маниера на руските революционери. С. Радев, ССБ I, 204. Поетите, които се подвизават в него [„Цариградски вестник“] .. — са повечето, ако не изключително всички, учители. Което обаче сгрупира тия мъже в едно, то е тяхната политическа маниера. Ив. Шиш-манов, Избр. съч. I, 405.
MAHI1ÈPEH, -рна, -рно, мн. -рни, прил.
1. Който се отнася до маниер (във 2 и 3 знач.). Песните записват на магнетофонна лента и нотират по-точно с възможно всички орнаменти и маниер ни особености на певеца. НК, 1958, бр. 13, 6.
2. Прен. Който е лишен от естественост; предвзет, изкуствен. Той се приближи към годеницата ми с оная — .. — маниерна любезност, с усмивката, която аз тогава, влюбеният в младата си годеница, смятах за искрена. М. Кремен, РЯ, 592-593. На неспокойното дирене на истината се проти-вопдставя позата и маниер но то поучение.
В. Йосифов, Избр. тв I, 13-14. Томас Ман изповядва, че за него да четеш Толстоя значи — да се спасяваш от изкушението да бъдеш маниерен... Н. Лилиев, Съч. III, 231.
МАНИЕРЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Изк. Направление в италианското изобразително изкуство през XVI в., което отразява упадъка в ренесансовото изкуство в условията на феодално-католическата реакция, като издига формално-стилистическите особености на художествената творба и под
