щественото мнение. Елин Пелин, Сьч. IV, 148.
2. Разг. Човек, който проявява силна страст, пристарстие към нещо, достигащи до крайност. Той [Тома Томов] е строг администратор, маниак по чистотата, заставя Н-чани да мият по три пъти в седмицата паважа пред домовете си. А. Гуляшки, ДМС,
127. — Говореше високо и сякаш предизвикателно. Оставете ги тия, дето са станали маниаци на тема „точкова система“ и на поддържане на линия. Ние да си хапнем и да си пийнем, каквото сърцето иска... Ст. Поптонев, НСС, 244.
3. Прен. Пренебр. Бездарен поет, художник, музикант, артист и под., който се мисли за даровит, има претенции за дарба, за големи познания и способности. — Та това момче е било графоман, маниак за литературна слава! Ив. Вазов, Съч. IX, 69. — Именно нахал! — подхвана Спасов думите му. — Нещо повече, нахален маниак! Мисли, че всичко знае и всичко може. М. Марчевски, П, 268. Когато нещастният автор си излезе, той се похвали на колегите си, че съвсем не бил чел очерка [му], но знаел отлично как пишат всички тези маниаци. Ст. Христозова, ДТСВ, 48.
— Фр. maniaque.
МАНИАКАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Мед. Който е свързан с мания1 (в 1 знач.). То [психичното разстройство] се изразява различно, което определя и различните типове прогресивна парализа — .., депресивен тип, маниакален тип и др. Ил. Петков и др., КВБ, 211. Маниакален пристъп.
2. Който е израз, проява на мания1 (в 1 знач.). Безупречната отмерена Мария, зад която сияеше златото на "Никотиана ", се беше превърнала в окаяна чавешка развалина. Меланхоличното спокойствие на лицето й бе сторило място на тъпа, маниакал-на усмивка. Д. Димов, Т, 188. Най-силна е сега културната ни стихия у писателя.., той работи с най-голям жар. С жар, който на мнозина се вижда маниакален. С едно себеотрицание, което за трезвените хора на деня граничи до безумие. Р, 1925, кн.-4, 2.
3. Прен. Книж. Който излиза извън рамките на нормалното, естественото и започва да наподобява на мания1, да граничи с мания1 (в 1 знач.); налудничав. — Човекът с главна буква? — Може и с малка... — А, щом може и с малка — скоро ще се запознаете с неговата алчност, ненаситност, маниакално славолюбие, егоизъм, властолюбие... И тъй нататък, и тъй нататък... Др. Асенов, ТКНП, 192. Тия самоубийци са обладани от една маниакална идея и трябва на всяка цена да се прекъсва ходът на черните им мисли, непрекъснато да им се отклонява вниманието. Ж. Шемтов, ФП, 50. Щях още в началото да го прекъсна с „Известна ми е маниакалната платформа на дружеството за защита на животните!“, но отново се сепнах. Л. Дилов, МСП, 77. Най-важното бе да си купи нещо за сън и той се опитваше да запомни това, повтаряйки го с маниакално търпение. Ем. Манов, БГ, 217.
4. Прен. Книж. Който е много голям, силен, проявява се във висока степен. — Вродената ти мнителност почва да взима маниакални размери. Б. Райнов, НН, 370.
— От лат. maniaculis през фр. maniacal.
МАНИАКАЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Състояние на маниак, наличие на мания1 (в 1 знач.). Още по-жестоко и още по-трагично е разкрито моралното падение на нашата буржоазия в комедията „Го-леманов“. В нея страстта за власт се превръща в маниакалност. Т, 1954, кн. 4, 16. В амбициите си за издигане стигаше до маниакалност.
МАНИАЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Маниашки. Маниаческа постъпка.
МАНИАЧЕСКИ Рядко. Нареч. от прил. маниачески; маниашки. Държи се маниачески.
МАНИАЧЕСТВО, мн. -а, ср. Книж.
1. Само ед. Качество на маниак; маниащина. Будевска бе наясно за таланта си,.., но ма-ниачеството й бе чуждо и тя го презираше във всичките му форми и у всекиго. Сг. Гру-дев, АБ, 174. Малко по малко тая атмосфера на любоугодничество и маниачество пропива мислите на богобелязаната личност и в една самохипноза водачът наистина почва да вярва в своята изключителна мисия. Ас. Здата-ров, Избр. съч. И, 156.
2. Проява на маниак; маниащина. По-късно пр-нятията се промениха и по модния днешен израз nauienw тогавашно самочувствие се нарича „комплекс на малоценност“ — за да бъдат извинявани по пюя начин новите просташки безцеремонности и маниачества. К. Константинов, ППГ, 127-128. ^
МАНИАЧКА ж. Жена маниак. — Аз да ти умра на цифрите! — каза леля Марта с превелико презрение; да не беше маниачка чистница, непременно щеше да се изплюе на килима. А. Гуляшки, ДМС, 138.— А Лиляна? Тя лесно се сближава с хората — с насмешлива нотка добави тя, — макар че е малко маниачка, извисоко гледа на другите. X. Русев, ПЗ, 171. — Госпожата може да се държи по-учтиво — каза тя почервеняла от гняв... — Казвай!... — сухо произнесе той [Борис]. Зара го погледна възмутено.
— Понякога и двамата ставате съвършено простаци... Маниачка и парвеню! Д. Димов, Т, 140.
МАНИАШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е характерен за маниак, присъщ е на маниак; маниачески. Дълго време,.., Слановски седя замислен до бюрото. Той не можеше да си обясни маниашката вяра на Михалчев, неговата „голяма цел“ в живота, нито постъпката му, която сама по себе си му се виждаше подла. В. Нешков, Н, 407. Някои вили веднага им харес-
