ходатайство да назначи като манекен в модна къща дребничка на ръст, почти гърбава жена. Л. Стефанова, ВД, 89. Тя влезе в хола, но не седна веднага, а се разходи с походка на манекен, за да бъдат правилно оценени фигурата ù и новият й тоалет. Ст. Христозова, ДТСВ, 63. Няколко манекени показват най-новото в модата за пролетния сезон. А Облича се като манекен.
— От хол. mannekijn 'човече' през фр. mannequin.
МАНЕКЕНКА ж. Жена манекен (във 2 знач.). Като излезе от стаичката за проба, лицето й ми се стори озадачено. — Хубава ли е? — попита тя с леко съмнение. Нищо особено, най-обикновена готова рокля, но поне платът беше хубав. И все пак стоеше много добре на нейната съвършена фигура на манекенка. П. Вежинов, Б, 32. Работи като манекенка в модна къща.
MAHEKÈHCKH, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който се отнася до манекен и манекенка или е характерен за манекен (във 2 знач.) и манекенка. Насрещната светлина ми пречеше да виждам лицето му, но добре познавах неговата нахална, манекенска красота. А. Наковски, БС, 161. Никак не беше маловажно за нашите спонтанно бликнали симпатии това, че младата актриса беше хубава, но по-съществено бе, че нейното обаяние нямаше нищо общо с кухата манекенска привлекателност, а носеше една категорична духовна подплата. ФН, 1971, кн. 7,
7. Манекенска походка.
2. Който се състои от манекени (във 2 знач.). — Била е, значи, повече от богиня.
— Нищо подобно. Беше едно от тия дългокраки и сухи същества, които създават славата на манекенското съсловие. Б. Райнов, НН, 340. Манекенски екип.
МАНЕЛА ж. Диал. 1. Дълга дебела тояга, която се използува за носене на тежък товар от двама души; сопа. Тое казан ще го пренесем с манела. БД I, 109.
2. Малък железен лост, който се използува за правене на дупки в скали. За да не изпреварят, чакай ние пък да се стегнем и с лопатите и с манелите да разкъртим повече камък! Г. Караславов, ПМ, 60.
— Гр. pavéAAa.
МАНЕНКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Мъничък; манечък, малечък. „Па защо да ме разпадат?“ / Стоян на Стана говоре: / „Защо си ниска, маненка: / .. / ти не мож снопе да даваш / и не мож сено да фръгаш“. Нар. пес., СбНУ XLIV, 215. „Той [Станко попа] тебе, Стано, не ще да земе, / на ще зе-ме сестра ти Яна, / сестра ти Яна, най-ма-ненката!“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 254. Едно яничарче / маненко, глупав ко. / То мирно не мина: / пауне подшикна, / жерави подвикна. Нар. пес., СбНУ XLIV, 373. „Да продам, либе, децата“ /../ „Децата недей продава — / децата още маненки, / маненки, щури, глупави“. Нар. пес., СбНУ XLIV, 448.
MAHÈP м. Остар. Книж. Маниер; ма-нера. В тия четири къщи ся усредоточава-ше животът на цариградското Българско дружество.. В тях можаше да ся научи на манер и на добър тон. Б. Димитров, Я I (превод), 62. Мене ми са виждаше, право наистина, но не толкоз прилично на това, що говореше той. И стидно и грозаво ми идеше някак да бъда последовател на человек, който с таквизи груби манери защищаваше правдините на народа си. Лет., 1876, 38.
MAHÈPA ж. Остар. Книж. Маниер; манер. Трябваше да приведа всичко; но аз се задоволявам да извадя няколко откъсъци, които могат dà една идея за ораторската манера на този оратор. Ч, 1875, бр. 2, 61. Разправях на нашите,.., че това не е освен шарлатанска манера, за да отвличат вниманието на народа от несносния режим на пълномощията... П. Р. Славейков, ПХС,
5. В тая книга авторът не ни прави много комплименти като народ, но е възхитен от нашата природа: известна манера, когато момата не чини — хвали се платът или кройката на дрехата й. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 99.
МАНЕРКА ж. Малък заоблен металически съд с тясно гърло, в който се носи обикн. вода при поход или излет, като се прикачва на колан или раница. Малцина получиха войнишки куртки и ботуши. Само фуражката и тенекиената манерка с ремък от бял фитил за лампа ги отличаваха от обикновените селяни. Ем. Станев, ТЦ, 125-
126. Те пиеха до насита, плискаха се, за да се разхладят и пълнеха манерките си за през деня. Г. Караславов, ОХ II, 429. Водачът ми се беше разплакал над една препечена люта чушка и не се успокои, докато не му дадох да проплакне гърлото си с малко от станимашката малага, която носех в манерката. Н. Хайтов, ПП, 83.
— От пол. manierka.
MAHÈ4T>K, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Диал. Мъничък; маненки, малечък. Прозорците в собата бяха манечки, с валчести мътни стъкла. Н. Бончев, ТБ (превод), 5. Такива гости макар и да са виждат сладки на пазача, но никак не са приятни на стопанина на къщата. Същото правят и ма-нечките момиченца, кои, като ядат, залъгват се само с пазача. Д. Блъсков, У, 1871, бр. 19, 296.
MÀHH само мн. Рел. Според вярванията на древните римляни — душите на умрелите, почитани като покровители на домашното огнище.
— Ог фр. mânes. — Or М. Филипова-Байрова и др., Речник на чуждите думи в бплгарския език, 1982.
МАНИАК, мн. -ци, м. 1. Мед. Човек, който страда от мания1 (в 1 знач.). Благодаря .. на господа лекарите-експерти, че не ме изкараха нито луд, нито маниак, нито някакъв ненормален тип, за какъвто ме взе пресата и об-
