жинов, ДМ, 34. Царската диктатура маневрираше не без изкуство между властогон-ския устрем на партийните течения и очаквателната неподвижност на безпартийния масив. Д. Казасов, ВП, 585. Ние гледахме в различни посоки — аз над паметниците, а тя към железопътната линия, дето маневрираше някакъв локомотив. К. Калчев, ДНГ, 147. През второто полувреме на мача нападателите маневрираха умело.
2. Бързо и умело действувам, преразпределям нещо съобразно с обстановката. Ръководството на строежа излезе от затрудненията, като маневрира успешно с наличните материални и парични средства. маневрира се Безл. от маневрирам във 2 знач. При концентрация на строителството има възможност да се маневрира с машините, те да се употребяват според предназначението им, от което тяхната рентабилност нараства. ВН, 1958, бр. 2254, 2. Нужно е умело и гъвкаво да се маневрира с наличните хора и материални сили. РД, 1950, бр. 206, 1.
МАНЕВРИРАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от маневрирам и от маневрира се. Ние всякога трябва да разполагаме с резерви, за да попълваме загубите във време на боя, и да владеем безупречно тактиката на маневрирането. Сл. Трънски, Н, 107. Трябваше да се издържи поне още един час, за да се създаде чрез маневриране впечатлението, че силите им са непокътнати. Л. Ди-лов, РБД, 73. Вдигането на котва от шлеповете, маневрирането за тяхното подреждане,.. — отне много време. П. Спасов, ХлХ, 418. Българският въпрос се показал като спорен между Изтока и Запада, за българските политици се откривало широко поле за маневриране, те можели бързо да превръщат българския въпрос от държавен в междудържавен, от църковен в между-църковен, да провокират едната или другата страна. Т. Жечев, БЙ, 96. Маневриране на локомотив. Маневриране на футболен играч.
МАНЕВРЙСТ м. Спец. Служител в железопътния транспорт, който се занимава с композирането на влакове. Цяла нощ не стихваше шумът на гарата.., пищяха сигналните свирки на маневристите. Сп. Кра-левски, ВО, 41 .Да си на двадесет и две години и да знаеш, че тези, които час преди това са стояли на твоето място, сега се разхождат, а ти срещаш влак след влак,.., гълчиш маневристи, гълчиш кабинери — това никак не е приятно. Н. Нинов, Е1ИО, 62.
МАНЕВЪР, мн. няма, м. Остар. Книж. Маневра; маньовър. Прегледи на войската биваха един след друг, маневър след мане-вър. Б. Димитров, Я I (превод), 75. Ние бяхме слушали в тъмницата, че по-преди някои си черкези, които много години лежали в затвор без присъда, били заплашили властта, че ще се изпоморят от глад, ако им се не разгледат работите,.. Приказката притуряше, че с този маневър те сполучили. Св. Миларов, СЦТ, 182-183.
МАНЕЖ м. 1. Специално заградено място, площадка или сграда за тренировки по конна езда. Всред тази огромна градина се издига гордо .. не българския университет, не-е!.. издига се гордо .. дворецът на княжеските коне — манежа. Ал. Константинов, Съч. I, 201. — А мечтаех аз след историческия цикъл още картини да нарисувам — цялата наша история да възкреся. Но кой мисли за това... Ето князът... Човекът, който трябва да покровителствува изкуствата, да насърчава. Дай му коне и манежи, дай му „ура“ и тъпани. В. Геновска, СГ, 134.
2. В цирк — място, където се изнася представлението; арена. Два дни след пристигането им в града Васил облече бялото трико и се изправи зад завесата, която скриваше от публиката входа, през който артистите излизаха на манежа. Ив. Планински, БС, 26.
— Фр. manège.— Сп. Наука, 1881, кн. I.
МАНЕЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Който се отнася до манеж, който е свързан с манеж. Правила за манежна езда.
MAHEKÈH м. 1. Човешка фигура в естествена големина, направена от специална материя или дърво, която се използува в магазини, музеи и др. за показване на различни модели дрехи. От едната страна на витрината беше сложен манекен за мъжки дрехи. Г. Райчев, Избр. съч. II, 180. Те [жените] извъртаха непрекъснато очи към витрините, суетяха се и гледаха жадно. Зад светлите стъкла манекени, наметнати с пъстри материи и в кожени палта, сякаш ги канеха да си побъбрят. П. Вежинов, ДВ, 43. Имаше на витрината кожени якета, пуловери, манекени, облечени в модни костюми от истинска вълна. А. Гуляшки, ЗР, 155. В ро-дната къща на Иван Вазов.. Зад стъклената преграда, край двете стени, върху дървени пейки, седяха по турски, пиеха кафето и дърпаха от чибуци четири манекени от героите на Вазов: Иванчо Йотата, Кара Язът, Хаджи Смион и Хаджи Бошнак. ОФ, 1950, бр. 1807, 4. // Спец. Фигура с форма на човешки торс, която служи за пробване на дрехи по време на ушиването им. Първо се очертават линиите на ръкавните извивки. Това се извършва по-лесно на манекена. Т. Кръстев и др., ТГДО, 155. Внезапно се завърна, като мъкнеше под мишницата си черен и изпокъсан шивашки манекен. — Трябва да го облечем! — каза пюй късо. П. Вежинов, НС, 6. // Човешка фигура, която се използва за различни цели като заместник на живи хора. Бяха извършени два последни контролни полета.. При това в креслото на пилота беше поставен манекен. РД, 1961, бр. 116,2.
2. Лице със стройна фигура, което облича дрехи, за да демонстрира нови модели на изложба на облекло, на ревю и под. Чух един другар да разказва как отишли при него с
