и хартуларии —.., доместици —и мандато-ри — вестители и куриери, А. Дончев, СВС, 845.
МАНДАТЬОР м. Пълномощник. Централният стачен комитет в София разпраща по всички посоки свои доверени хора да вземат бързи мерки срещу стачкоизмен-ниците. За мандатьор на централния стачен комитет бил препоръчан и Страшимир Кринчев. Ив. Богданов, СП, 360. — Заявих още един път, че като партиен мандатьор в кабинета ще подам незабавно оставката си. Д. Казасов, ВП, 328. Чрез своите достойни мандатъори / там всяко племе, всякоя страна / внушително и ясно отговори / на готвещите новата война. Хр. Радевски, РД, 1950, бр. 331,2.
— От фр. тап(1аииге.
МАНДАТЬОРКА ле. Рядко. Жена мандатьор.
— Ог Л. Андрсйчин и др., Български плкопен речник, 1973.
МАНДАХЕРАМ, -аш, несв, прех. Диал. Мандахерцам. Всъщност той е толкова егоист, колкото и Христос, колкото всяка необикновена личност.., която живей не за да си мандахера само краката за удоволствие на ония, чието съществувание е най-въпиюща непотребност. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 28.
МАНДАХЕРАМ СЕ несв., непрех. Мандахерцам се. Подир три часа се показаха из оряховския път с осем зайци, провесени по четири на двата коня, на които главите с дългите клепнали уши се мандахераха под хълбоците на конете. Ц. Гинчев, ГК, 151.
— Друга форма: мандахйрам.
МАНДАХЕРАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от мандахерам и от мандахерам се; мандахер-цане.
— Друга форма: м а н д х й р а н е.
МАНДАХЕРЦАМ, -аш, несв. прех. Диал.
1. Клатя, люлея бавно нещо; кандилкам, мандахерам.
2. Разкарвам от едно място на друго някого, обикн. като израз на унижение, пренебрежение; лашкам. — Той си показва рогата, ама така ще ги налея с катран, че ще ме помни, докапю е жив. Когато нас ни мандахерцаха по затворшпе, той си гледаше кефа, а сега по-голям от него няма. В. Нешков, Н, 277-278. МАНДАХЕРЦАМ СЕ несв., непрех. 1. Клатя се, люлея се бавно. През онази есен, когато освещаваха паметника на Шипка балкан, се замъкнахме и ний, цялото село го речи, с жените и дечурлигата.. По едно време гледам наш Филчо, облечен в бозавата си куртка, останала от службата му в общината още,.., а на гърдите му се мандахерца медал от независимостта. Чудомир, Избр. пр, 86.
2. Мотая се, повъртвам се, помайвам се. Онази се усмихна срамежливо,., и пое с лека стъпка между формите като на разходка. Наоколо металът се задушава и посинява в пясъка, а тя се мандахерца и се пули — сега й паднала леярна. В. Панайотов, ПЧ, 7. — От Одеса вече са тръгнали два кораба,.. Докато разтоварят, докато се мандахер-цат по железниците... — Може да ги загубят на някоя гара... — започва да врещи едно тънко, козе тенорче. — Железничарите правят саботаж... Др. Асенов, ТКНП, 113.
— От гр. ретахеорео 'придвижвам се, размествам се'.
МАНДАХЕРЦАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от мандахерцам и от мандахерцам се; мандахеране, кандилкане, лашкане. Док-торшата.. никак не можеше да разбере какво значи това „мандахерцане“, „лашкане“, но за нея все едно това беше някакъв просташки израз. В. Нешков, Н, 277-278.
МАНДЖА ж. Разг. Гозба. Вуйна Мита беше сготвила кокошка на лучена яхния, моята любима манджа. Ем. Робов, СбСт, 173. — Хубаво мирише манджата ти, Иване. Познава се, че си стар готвач — измести разговора Васил. М. Грубешлиева, ПИУ, 255. В края на краищата една бира по време на обедната почивка не е кой знае какво нещо! Особено пък след като е натъпкал корема си със солените и люти манджи на жена си. К. Калчев, СТ, 124. „Либе Тодорке, Тодорке, / я готви манджи сякакви, / наточи вино червено / и върла бистра ракия / със Ильо да са почерпим!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 112. Манджа за хилядо, пипер за ду-като. Погов. П. Р. Славейков, БП I, 264. На ръжевия хляб манджата е глад. Погов. П. Р. Славейков, БП I, 292. Безсолна манджа. Лятна манджа. Манджа без запръжка. Манджа с месо. Постна манджа.
О В чужда манджа сол не турям. Разг. Не се заемам да оправям работи, които не се отнасят до мене. В чужда манджа немой се бърка. Диал. Не се бъркай, не вземай участие в чужда работа. Долна (друга) манджа не ям. Разг. Не се задоволявам с каквото и да е, търся, желая нещо по-хубаво. Иска все на Златни пясъци да летува, долна манджа не яде. На (във) всяка манджа мерудия. Разг:, На ката манджа и пипер. Диал. Ирон. Човек, който се меси навсякъде, където трябва и където не трябва. Край него на няколко пъти мина Илия Кавръков,.., и при всяко минаване премяташе извехтяла, очукана берданка. „Ето го и този тиквеник! —.. — И той — на всяка манджа мерудия“. Г. Караславов, ОХ III, 463.
— Ог ит. mangia 'яж' през тур. шапса. — Ив. Богоров, Всеобща география за децата (превод), 1843, 107.
МАНДЖИЦА ж. Разг. Умал. от манджа; манджичка, гозбица, гозбичка. Подире, когато дойдоха онез, звенарите, като репей се прилепи за тях, че нашта трапеза вече нямаше манджица, пък сега червен си се писал. Ст. Марков, ДБ, 198. — Цели две недели се коприва ям, не съм си поквасвал никаква топла манджица. Тем., 1881, кн. 2, 26. Петимно беше някое момче да си донесе хубава манджица (гозбица) или орешки в училището. Ил. Блъсков,
