ката от САЩ,.. — са типично дървесни и горски птици и мътят дори предимно в хралупи. ВН, 1960, бр. 2654, 4.
МАНДАРЙНОВ, а, о, мн. -и, прил. Мандаринен. Субтропичната растителност е представена от вечнозелени гори и храсти — манджурски ясен, мандариново дърво,.., японски жасмин и др. Г. Костов и ДР-, К, 44. Ето, пред нас е кът от черноморското крайбрежие на Колхида през ноември. Сред тъмната зеленина на листата се жълтеят сочни плодовете на мандари-нови и портокалови дървета. Л. Мел нишки, ПП, 33. Мандаринова гора. Мандарино-ва плантация. Мандаринов аромат. Манда-ринов вкус. Мандаринова есенция.
МАНДАРЙНСКИ, а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до мандарин1 или е характерен за мандарин1- Мандаринско облекло.
МАНДАТ м. Юрид. 1. Пълномощие, правомощие, възложено на дадено лице, орган, група и др. с някаква задача за определен срок от време. Депутатският мандат (Янков беше избиран четири пъти за народен представител), връзките му с ръководещите хора на комунистическата партия и политическата му дейност в околията бяха издигнали високо неговия авторитет. Ем. Станев, ИК I и II, 114. Лицата, на които ще е поверен представителният мандат, трябва да са добре запознати с местните условия и да не им липсва твърдо знание на основните принципи на партията. Г. Кирков, Избр. пр. I, 43. Дружеството, ако има нужда от техническо извършване на някоя работа,.., посочва човек, който да изпълни тази функция и щом я изпълни, мандатът му пада. PC, 1933, бр. 2, 1.
2. Документ, удостоверяващ пълномощието на лице, орган и под. Огнян (разтваря пакета и разглежда документите): —Да, да. Точ-но така. (Подава един лист на Петър.) — Петьо, ето и твоя мандат. Г. Крънзов, Избр. п, 133.
3. Срок на пълномощието на народен представител, изборно правителствено лице, орган и под. Отложени са изборите. Няма да разтурват камарата. Решили камарата да изкара докрай мандата си. И. Йовков, ПГ,
109. Богориди се озъбил, че Румелия не е Руска провинция. А Кребел му казал, че скоро ще му изтече мандатът и тогава ще се види коя държава ще поддържа кандидатурата му за новите пет години. В. Геновска, СГ, 178. Кабинетът ще иска преди изтичане на мандата на законодателното събрание осъществяване на реформата на работническите пенсии. БД, 1909, бр. 5, 1. Мандатът на ректора на университета е четиригодишен.
4. Изборно място в държавен управлен-чески орган (парламент, събрание, камара и под.). От 465 мандата, колкото има Великото народно събрание, тя [опозицията] получава само 101 — това значи по-малко от една четвърт от общия брой на мандатите. Г. Димитров, Съч. III, 433. Ония пък, които с подкупи желаят да фалшифицират народното доверие и чрез това да грабят депутатски мандати, ще бъдат изпратени на сигурно място — в затвора. Бълг., 1902, бр. 456, 3. Кандидатната листа може да съдържа най-много толкова кандидати, колкото е броят на мандатите [за народни представители], и същото число подгласници, но не по-малко от двама. ОФ, 1949, бр. 1507, 5. Нему му хрумна сега да се отплати Найдену за услугата в Балкана с един депутатски мандат от Брезовица, която с готовност прие да го избере. Ив. Вазов, Съч. XXV, 40-41.
5. В международното право — особен режим на управление, предоставен на една от страните победителки над бивша. колония или на някоя част от територията на победена страна, установен след Първата световна война от Обществото на народите.
6. Икон. Договор за поръчка, с който едно лице се задължава да извърши за сметка на друго лице възложени му от него правни действия.
7. Остар. Книж. Папски указ (Т. Коджов, Речник II, 1882).
8. Остар. Книж. Вид книжни пари, съществували по време на Първата френска революция (Т. Коджов, Речник II, 1882).
— Oi’ лат. mandatum 'поръчение, заноиед1 през фр. mandat или нем. Mandat
мандАтен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Юрид. Който се отнася до мандат (в 1 и 5 знач.). Арабите в откъснатите от Турция Сирия, Ливан, Палестина и Ирак, както и населението на бившите германски колонии, бяха обявени за политически незрели и ОН даде мандат (пълномощия) главно на английските и френските колонизатори да ги управляват. Мандатната система стана прикрита форма на колониално господство. Ист. IX и X кл, 117.
О Мапдатна комисия. Полит. Комисия, която се създава по време на конгреси, конференции и под. за проверка пълномощията на делегатите. Мандатни територии. Полит. Общо название на 6 колонии на Германия и някои владения на Турция, предадени за управление на страните победителки от Първата световна война (Англия, САЩ и Великобритания). Мандатно представителство. Юрид. Представителство, което е установено само за себе си въз основа на юридически факти, свързани само с неговото пораждане.
МАНДАТОНОСЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Полит. Лице с пълномощие на народен представител.
МАНДАТОР м. Рядко Мандатьор. Сред отрядите пешаци засноваха самотни конници — доместици и мандатори, срещаха се, яздеха заедно, препускаха в различни посоки. А. Дончев, СВС, 568. Тема — военен окръг във Византийската империя,.., В темата е имало
