КУ, 5. — Жено, па оти не сготвиш нетно манджица за децата? СбНУ X, 152.
МАНДЖИЧКА ж. Разг. Умал. от манджа; манджица, гозбица, гозбичка. — Има и манджичка? Тя комай е готова. Г. Карасла-вов, Избр. съч. X, 147. Баба ми готви вкусни постни манджички.
МАНДЖУРЕЦ, мн. -рци, м. Манджурия. Той [селянинът] или се вдигал на стихийни бунтове срещу феодалите, или отбивал стръвните пристъпи на манджурци-те от север и на сиамците от юг. Ал. Гет-ман, ВС, 26. Слизаш от малкото параходче „Галата“ жълт като манджурец. След незабравимите перипетии на морската болест приличаш на празна резервоарна писалка. Тонич, ББК, 82.
МАНДЖУРИН, мн. манджури, м.
1. Мъж от народностното население, което обитава областта Манджурия в Китайската на-родна република; манджурец. Начело на ог-ромната феодална империя [Китай] стоял манджурският император с неограничена власт. Висшите длъжности в държавния апарат се заемали от манджурите, а низшите — от китайските феодали. Ист. VIII кл, 112.
2. Само мн. Мъжете, жените и децата на това население. Едно племя от наречените манджуре изпозавладя мястото [Китай] в 1644 л. и даде нов род болярци и царие, увардвани и до днес. Ив. Богоров, КГ, 235. Манджурите говорят манджурски език, който е запазен днес само в няколко села.
МАНДЖУРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до манджурин, манджурец и Манджурия. В 1628 г. в Китай избухнала селска война, която траяла до 1645 г. Манджурски-те завоеватели, повикани на помощ от китайските феодали, смазали въстанието. Ист. VIII кл, 112. Опора на деспотичния режим на манджурската династия бяха 300 хиляди привилегировани манджури и едрите китайски феодали. Ист. X и XI кл, 45. — Нашето руско сърце се облива с кръв от мисълта, че в проклетите манджурски полета гинат стотици хиляди наши невинни братя. Ив. Вазов, Съч. XIII, 30. Главни язици в Азия са: турский,.., манджурский, китайский, японский. Ив. Богоров, ВГД (превод), 107.
О Манджурски заек. Зоол. Млекопитаещо животно от рода на гризачите с дължина на тялото до 54 см., което има сравнително светъл цвят през зимата, а рижавокафяв през лятото и обитава предимно североизточен Китай и Корея. Lepus mantschricus. Ман-джурско писмо. Езикозн. Сричково писмо, използвано от манждурите от началото на XII в. За означаване на сричките в ман-джурското писмо са били използвани китайски йероглифи.
МАНДИБУЛА ж. 1. Анат. Долна челюст.
2. Зоол. У някои насекоми — чифт издадени придатъци на устата, които им служат за хапане и смукане. При онези насекоми, при които той [устният апарат] е нагоден за гризане, около устата има два нечифтни и три чифтни придатъка. Последните представляват челюстите. Разположените най-отпред се наричат мандибули. М. Йосифов, НСН, 30.
— Лат. шапЛЬию.
МАНДИБУЛАРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Анат. Който се отнася до мандибула; долночелюстен. Когато Ирина дойде при масата, Бимби, в пристъп на необичайно усърдие, препарираше нещо върху главата на трупа, а Чингис, наведен над него, следеше тревожно движението на ножчето му. — Стой!...
— ядосано извика Чингис. — Сряза мандибу-ларния клон на тригеминуса! Д. Димов, Т, 91.
— От фр. 1папсНЬи1а1ге.
МАНДЙНГО, мн. няма, ср. Общо название на група африкански народи (бамбара, диула и малинке), обитаващи Судан, Гвинея, Брега на Слоновата кост, Горна Волта и Сенегал. Най-личната народност [в Сенегал], която се числи към групата манде, е ман-динго, заселена в областта на горното течение на р. Сенегал. Л. Мелнишки, С, 36. Когато европейците слезли за първи път на Брега на Слоновата кост, те заварили там негри от народността мандинго, тихи и миролюбиви. ВН, 1959, бр. 2571,4. Страната [Гвинея] е била населявана от много племена, най-многобройни от които са фулбе, мандинго, сусу и други. Д. Филипов, Г, 15.
МАНДИОКА ж. Остар. Манйока. От седем години в Байя,.., не беше валяло достатъчно дъжд.. А хората и там искаха ориз и мандиока, месо и кафе, памук и плодове. М. Вълев, ПСС, 78. Те [чифликчиите] чакаха първия дъжд, за да прекопаят захар ната тръст и мандиоката, да почнат оран. М. Вълев, ПСС, 75.
МАНДЙЯ ж. Диал. Куче. Мандии лаят, дървари върват, / Радини дружки Рада ви-кает: /„Стани ми, стани, галена Радо!“ Нар. пес., СбБрМ, 360-361.
МАНДОЛЙНА ж. Музикален струнен инструмент с крушовидно изпъкнало тяло и четири двойки струни, които издават тон, като се дърпат с пръсти или със специално рогово перце. Момъкът засвири на мандолина и запя. Запяха и девойките. Сг. Станчев, ПЯС,
92. — А пък какъв е музика-а-ант.. О, само да зърне, само да му се мерне отнейде китара, цигулка, мандолина! Д. Капфов, Избр. разк., 172. — Какъв весел човек беше... Като засвири на мандолината ония румънски песни — краката ти сами играят. П. Незнакомов, МА, 105. Цигулките замлъкнаха.., откъм стълбището дръпнаха мандолини и многострунни китари. А. Христофоров, А, 258.
— От ит. тапсюНпо.
МАНДОЛЙНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който се отнася до мандолина или е характерен за мандолина. Василенко пееше..
