МАНАФКА ж. Диал. Туркиня, която произхожда от някои области на Мала Азия. Какъв е хубав млад Стоян, / пък булчето му какво е, / черно е като циганка, / грозно е като манафка. Нар. пес., СбВСт, 479. // Разш. Простонар. Грубо. Туркиня.
МАНАФСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до манаф, манафин или е присъщ на манаф, манафин. Юруш — на крепостта — това се вика бой! /Докле да мигне миг — ний бехме горе вече. / Два-три миросал бях по тиквите, изпречи / четвърта муцуна манаф-ска и за миг, / докле да видя аз, пюй в рамото ми щик — / храс!... П. П. Славейков, Сьбр. съч. III, 29-30. Тръгнала ми е булката Станка / с двете си зълви: калина и малина, / .. /Дето ми вървят черни татари, / черни татари, върли манафи/и те си вървят и манафски думат. Нар. пес., СбВСг, 71.
МАНАФЧЕ, мн. -та, ср. Млад манафин или дете манафин (в 1 знач.) Подир тях [татарите] въри въйвода, /подир въйвода — арап-че, / арапче, черно манафче. Нар. пес., СбНУ XXVI, 21 .А Рада му кае: / „Татарче, манафче, / че кога ма питаш /що давам за брата /и за първо либе, / право да ти кажа“. Нар. пес., СбНУ XLVI, 88. Най-подир въри черно манафче, / черно манафче, черно арапче, / три коня оди, три роба носи. Нар. пес., СбНУ XXVI, 82.
МАНАХ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Който е еднороден, непримесен с нещо друго; чист. Манахи вакли овни. Н. Геров, РБЯIII, 48.
2. В съчет. Риза манаха. Чиста, хубава риза. Га да се жениш, момне ле, и мен колисай, / .. / Дар да ма дарот, момне ле, риза манаха. Нар. пес., СбНУ IV, 27.
— От гр. jiavdxoq.
МАНАХА нареч. Диал. Само, все. Три ми китки дават: /цръвана бя китка /манаха босилкова, / вторана бя китка / манаха невенкова, /третана бя китка/бял, чарвен трандафял. Нар. пес., СбНУ III, 48. Задали са се, подали, / отгоре из планина / манаха млади комити. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 47.
— Гр. pavaxa 'сам'.
МАНТА1 м. и ж. Диал. 1. Безделник; нехранимайко, хаймана, хайта. — Всяка нощ язди кобилата. Ще я умори тая манга. Тегли му един бой, че да мирясаме и ние. В. Ченков, ПС,
Въглищар. Пред нас блеснаха огнищата, край които се лутаха мангаджии. — Грубо живеят хората тука —.. —"Всеки ден край огнището овъглявай гората! Й. Радичков, ЧП, 224. Всъщност планините приютяват в себе си па-въорните на Черказки,.., някъде грре са събирачите на смола, мангаджиите. Й. Радичков, ПЦ, 8.
МАНГАЛ м. Разлат глинен или метален съд, обикн. на крачка, в който се разгарят дървени въглища за отопляване на помещение в миналото или за готвене. Старият кръчмар беше напълнил голям мангал с дървени въглища, сложен по средата на помещението. Г. Караславов, ОХ II, 546. Няколко минути след това тя [Мата] се върна с мангал разжарени въглища и го сложи до краката на Росинка. Д. Ангелов, ЖС, 211. А в средата [на стаята] — лъснат меден мангал с цял куп жар, проблясващд ярко през тънка мрежица бяла пепел. Д. Та-лев, ЖС, 332. Премръзнали от студ, носачите бързо донесоха отнякъде мангали, разпалиха огньове на кея. П. Спасов, ХлХ, 412.
— От араб. ирсз тур. таода1, шапса1.
МАНГАЛЕЦ, мн. -лци, м. Диал. Умал. от мангал; мангалче.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МАНГАЛИЦА ж. Сел.-стоп. Порода свине за мас, създадена в бивша Югославия, чието късо бъчвообразно тяло е покрито с черна, ръждивокафява или бяла къдрава четина. Мангалицата е предимно тип за сланина. Лесно се угоява. Добре угоени възрастни свине достигат до 300 кг живо тегло. Осн. сел. стоп. VIII кл., 122. Мангалицата е разпространена в Югозападна Европа.. Тя спада към умерено скорозрелите свине от мастния тип. Кр. Генджева и др., Ж, 52. За увеличаване на живото тегло, плодовитостта и подобрението на качеството на месото и сланината местните породи свине
— мангалица и източнобалканската — се кръстосват с бялата българска свиня. ОБиол. X кл, 167.
МАНГАЛЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от мангал; малък мангал. Евгени прекара при тия непознати хора четири дена, като се хранеше до насита и се грееше на малкото мангалче, което младият селянин внасяше в стаичката по три пъти на ден. Д. Ангелов, ЖС, 556. Той се приближи до обикновеното сиромашко мангалче,.. и протегна ръка към разгорилата се жарава. Д. Спростра-нов, С, 276. Няма огнище, няма огън — само едно пръстено мангалче с малко жарава. Й. Йовков, ЖС, 154. — Седни, седни, момченце. Изсуши се там на мангалчето — каза ми той. П. Славински, МСК, 62.
МАНГАН1, мн. няма, м. Хим. Химически елемент Мп — сребристобял, твърд и крехък метал, който се използува в металургията за рафиниране и легиране на стомани, за сплави и др. Манганът в най-вис-
