МАНАСТИРЧЕ 129 МАНАФИН
20. — Ой ва вази, леле, ой ва вази, се отбор юнаци! /Айде д идем, леле, във Рила манастира, /да разбием, леле, да разбием манастирски варта. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 91. Манастирски лозя.
3. Които живее или работи в манастир1. Манастирският библиотекар ни показа пергаменти от заешка и овча кожа. А. Кара-лийчев, G, 277. Момчето, манастирско по-слушниче, върви пред нас и леко подскача по камънака. Ив. Вазов, Съч. XV, 28. Около Момчила започна да се стяга кръг от любопитни селяни, манастирски ратаи и ски-тници-богомолци. Ст. Загорчинов, ДП, 175. Манастирски дякон.
4. Който се приготвя или произвежда в манастир. Манастирско вино. Манастирско ядене.
5. Който е присъщ, характерен за манастир, за живота в манастир. Там Софка плаче, тука майка й плаче... Ех, няма какво, така казваш: друга... добре, друга. Дано на нея йе по сърце манастирският живот. Сг. Дичев, ЗС I, 274. За градинката си дядо игумен гребеше вода от жабясалопю корито на вехтата чешма, която шуртеше и огласяваше като палаво дете манастирската самотия. А. Каралий-чев, ПГ, 11 .В дълбокото манастирско мълчание на килията се чуха състезателните ръм-жения на играчите и удара на картите. Елин Пелин, Съч. II, 143.
О Манастирска чорба. Готв. Чорба от зрял фасул, в която се добавят различни зеленчуци (моркови, лук, целина, домати, пиперки), а като подправка — магданоз, джоджен и лютиви чушлета. Той сам им принасяше каквото им трябва, ловеше им по цял ден риба, правеше им манастирска чорба и лютеница. Ст. Даскалов, ВМ, 69. Манастирската чооба е специалитет на много битови заведения. Манастирска яхния. Готв. Яхния от дребни лукчета, ситно нарязан лук, моркови, целина, маслини, домати и гъби, към които се добавят още ориз и наряза-ни на кубчета картофи.
> Като манастирски плъх, гол, беден. Разг. Много (беден). На вратата се подаде Петко Белята, сиромах човек, свадлив, гол като манастирски плъх. А. Каралийчев, ЛC, 53. Манастирско клепало. Разг. Ирон. Казва се за жена, която много говори и не умее да пази тайна. Викни го веднага, ама няма да му обясняваш случая, щото онова манастирско клепало, жена му, ще раздрънка навсякъде. Й. Попов, СбХС, 195.
— Друга (разг.) форма: монастйрски.
МАНАСТИРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от манастир1; малък манастир. Свети Кирик Апотеонски бил отдавна заселен в този край — още от времето, когато на завоя нарека Пребийница,.., е било построено ма-настирчето с църквица. Я. Антов, ЕМ, 12. На север от Сопот, току под сянката на гордата Амбарица, се гуши бедно манас-тирче. Г. Русафов, ИТБД, 11 .Гледам светицата в здраченото и полупорутено ма-настирче, гледам и отрупаните с дарове златни ръце. Д. Дамянов, ПИЩ, 112. Няколко манастирчета се тулеха в прохладните сенки на леса. Ив. Вазов, Съч. XIV, 37.
— Друга (разг.) форма: монастйрче.
МАНАСГЙРЩИНА, мн. няма, ж. Истор. Данък, който във вид на част от реколтата селяните са давали на някой манастир. — Манас-тирщаната е голяма, тегобата пет дни. Не можем да сколасаме. Все сме на полето, деня и нощя сме на работа. М. Смилова, ДСВ, 211.
— Друга (разг.) форма: монастйрщина.
МАНАТАРКА ж. 1. Ценна ядивна гъба от сем. Boletaceae с белезникав до тъмнокафяв цвят и полу кълбеста до плоска гугла, която в долната си страна първоначално е бяла, а после жълтозеленикава. Boletus editus. В България манатарката се среща от юни до края на октомври.
2. Бот. Група сходни по външни белези ба-зидиеви ядивни гъби от сем. Boletaceae.
— Друга форма: м а м а т а р к а.
МАНАФ м. Простонар. Манафин; ма-нафец. Праща манафа Ялила / да вика Ялил момите, / .. / Па ги заведе, поведе, / на Бър-дене ги заведе. Нар. пес., СбВСт, 345. Турци са глави дигнали/и втората вяра черкези, / и третя вяра манафи, / тръгнали роби да робят. Нар. пес., СбВСт, 68.
МАНАФЕЦ, .лш.-фци, м. Остар. и диал. Манафин (в 1 знач.); манаф. Манафците вземаха от селяните ръжените от огнищата за куки, с които щели да закачват московците за рамото и да им отсичат главите. Ц. Гинчев, ГК, 352. Преди три недели в дюкеня на С. влязоха 7 манафци, обуха си по един чифт обуща и си отидоха, без да дадат счупена пара. НБ, 1877, бр. 61, 239. Че си излезе аскеря, / се черни турци манафци, / Стояна да си уловят. Нар. пес., СбНУ XXVI, 109. Голяма са й потира подишала, /.. / най-напред вървят арапи, / подир арапи — татари, /подир татари — манафци. Нар. пес., СбНУ, 21.
МАНАФИН, мн. манафи, м. Х.Диал. Турчин, който произхожда от някои области на Мала Азия; манаф. — Не искам да стана жертва на някой турски куршум или да загина от ятагана на някой манафин. Д. Спространов, С, 357. Спряха писъците, изчезнаха разбойниците и даалиите. През Ка-зънлъшко престанаха да минават анадол-ски манафи и везирски делибашии и да грабят и последния къшей от устата на хората. П. Константинов, ПИГ, 82. // Разш. Простонар. Грубо. Турчин. Куршумът разкъса дрехата и закачи лявото му рамо. „Удари ме“—помисли Васил, но не трепна, а още преди димът да закрие жълтата чалма на турчина, стреля в него. Манафинът се преви,., и се строполи на земята. Сг. Дичев, ЗС 1,175.
2. Простонар. Полово извратен мъж; манаф.
— От араб. през тур. manav.
