сваш на маналет в цръквата. БД 1,109.
— От гр. цауосАл 'канделабър'.
МАНАЛ2 м. Жарг. При игра на топчета
— начертан на земята триъгълник с наредени по страните му или вътре в него стотинки, топчета и под., които трябва да се целят, за да бъдат спечелени.
МАНАРА ж. Диал. Брадва, секира; балтия, топор. Грабвах манарата и дълго блъсках кютука, ама той, проклетникът, тресчица не пускаше. О. Василев, ЖБ, 174.
— С какво оръжие разполагата? — Шарено. И карабини, и трилинейки, и бердани, а ония, които не можаха да се оружат с пушки, размахват манари, сатъри, железни вили. А. Каралийчев, НЧ, 107.
— Ит. таппага. — Друга форма: м а л Д р а.
МАНАРКА ж. Диал. У мал. от манара; малка манара, манарче, манарчица, брадвичка, секирка, топорче, балтийка. В нивата му кичеста круша, на крушата му й люлчица, у люлчицата й момченце като ясно звънченце; на лева му страна манарка, на пояс й цафарка, на рамце му подкован карлик. СбНУ XV, 13.
МАНАРЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от манара; малка манара, манарка, манарчица, брадвичка, балтийка, топорче. Аз клъцках с манарчето вършини на дръвника, внасях ги вкъщи,.., притурях и подклаждах огнището. Ст. Даскалов, БП, 60. Другият овчар,., с торба през рамо и манарче, окачено на лявата ръка, се беше облегнал на дългата си шарена тояга и го гледаше смръщено и присмехулно. П. Здравков, НД, 126.
МАНАРЧИЦА ж. Диал. Умал. от манара; малка манара, манарче, манарка, брадвичка, топорче, балтийка. Божа майка отромоня: / „Ако върви, нека върви [стадото], / напред тях йе святи Гьорги, / в лява ръка ведро носи, / а в десница — манарчица“. Нар. пес., СбАи, 174.
МАНАСТИР1 м. 1. Църк. Основна форма на религиозен живот на монашеството в християнството, исляма, будизма и индуизма.
2. Комплекс от черква, жилища за монаси или монахини и други стопански сгради, обикн. уединени в планина или извън населено място; обител. По стар обичай тия камбани се биеха само на Успение и на Великден,.. И богомолците от деветте села на широката котловина,.., прииждаха да се черкуват в стария манастир. Елин Пелин, Съч. VI, 45. Злата Секу лева., ходеше мцого по църкви и манастири. Д. Талев, И, 491. Тук-там из склоновете,.., се мяркат кипарисови горички, черни под ярката светлина, с бели каменни манастири сред тях. К. Константинов, ПЗ, 207. Към огнищата, в които все още е мъждеела искрата на народ-напга свяст, трябва да отнесем манастирите. Б. Пенев, НБВ, 41. Имат майка мила сина, / мила сина Костадина, / промени го, накити го, /.., /закачи му сребрен дивит, /да прати го на манастир, / да ти учит бела книга, / да ти пишит църно писмо. Нар. пес., СбБрМ, 501. Със свой псалтир в чужди манастир не ходи. П. Р. Славейков, БП II, 143.
О Киновиен манастир. Спец. Манастир, в който всичко е общо, монасите обядват заедно и не притежават нищо свое.
> Изпращам / изпратя (отпращам/отпратя) в манастир някого. Разг. Обикн. за жена в миналото — принудително заставям някого да стане монах (монахиня); покалугерявам. Пращам / пратя някого на манастира да суши дренки. Диал. Забранявам (на поп) да извършва служба; аргосвам.
— Ог гр. pavacnnpi. — Друга (разг.) форма: монастйр.
МАНАСТИР2 м. Диал. Неожъната част от нива, около която всичко останало е ожънато. Да женете наред, да не оставете манастире! БДI, 113.
МАНАСТЙРЕЦ м. Рядко. Умал. от манастир1; манастирче.
— Ог Ог. Младенов, Етимологичен и правописен речник ..., 1941. — Друга (разг.) форма: монастйрец.
МАНАСТИРИЩЕ, мн. -а, ср. Място, местност, където е имало манастир. Манастирището е на единрид всред гъста букова кория. П. Росен, ВПШ, 111. В манастирището срещу гората се наместиха командирите на въстаниците. А. Каралийчев, НЧ, 111.
— Друга (разг.) форма: монастйрище.
МАНАСТИРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който се отнася до манастир1 или е свързан с манастир1. През 1855 г., по заповед на манастирската управа в Хилендар, хаджи Василий се премества на служба в Стара Загора. Ив. Унджиев, ВЛ, 39. В следущите запазени исторически документи,.., в грамотите на българските царе, в манастирските надписи и пр., наименованието Витоша остава неизменно. П. Делирадев, В, 18. Отначало повечето училища са били манастирски — учението в тях е носело предимно богословски характер. Б. Пенев, НБВ, 19. Скоро той ..улови манастирския път: Ив. Вазов, Съч. XXIII, 52. Дето го каза Личо, че тяхната соба приличала на манастирска килия, право е. Т. Влайков, Съч. II, 262-263. Манастирска река. Манастирски празник. Манастирско правило.
2. Който е част от манастир1 или принадлежи на манастир1. В манастирската черква грееха златни кандила пред златен иконостас. Братята служеха, облечени в позлатени одежди.
А. Каралийчев, ПГ, 213. По широкия манастирски двор,.., мирно и тихо си тече безбур-ният живот на братята. Елин Пелин, Съч. I, 189. Силата й [на бурята], но вече значително разкъсана, почувствахме от селото до манастирската гора, като тук-таме водениците ни образуваха мимолетен завет. П. Делирадев, В, 2о8. Тая гора е манастирско владение от векове,.., и сега излазя, че принадлежала на един български чиновник. Ив. Вазов, Съч. XV,
