веждам, подлъгвам. Нека не ни мами фактът, не почти във всяко село имаме училище. Ас. Златаров, Избр. съч., И, 277. Ставаше дума за всичко: за тропическите гори,.., за пустинята и за мирджите, които мамят загубените кервани. Й. Йовков, Разк. П, 11.
3. Залъгвам . А кой не знае, че най-лесно се спечелват и мамят детските сърца? Р, 1927, бр. 255,2.
4. Прен. Силно привличам, притеглям към себе си някого или нещо. Шибил ясно вцждрше две очи,.., една усмивка, която мами. Й. Йовков, GЛ, 14. И ако строгият Лука я плашеше, синеокият Деян мамеше погледа й до прехлас ване. А. Христофоров, А, 270. Погледът му този път не се задържа в чуждия двор, защото наковалнцте кънтяха и пееха, и го мамеха към себе си. Й. Радичков, СР, 142. Само мора-восиният пояс на Родопа,.., мамеше погледа като предел за към друг по-хубав свят. Сг. Загорчинов, ДП, 421. Но ето —/капките едреят... / Не, туй са бликнали струи на изворче... /Шуми и пее. /Как мами то/—ръце простри... В. Андреев, ПП, 79.
5. Викам, зова, приканвам към, при себе си животно, птица, като издавам специален характерен звук, придружен понякога с някакъв жест. Тя тичаше цял ден от кръчмата до къщи,.., хранеше кокошките,.., и когато ги мамеше, гласът й се чуваше по цялата махала. Елин Пелин, Съч. III, 13. [Бодко] с протегнати ръце високо извика: — Го ги, на, на! Той никога през живота си не беше мамил малки животни сред полето. В. Ченков, СНД, 19. — Пиип, пшт, пиип... — мамеше я [овцата] Алипия, извади от ишрената си тикана торба трохи и й ги даде на дланта си. Й. Йовков, АМГ, 130. женски глас мамеше кокошки: „Цррр! Цррр!“. И.Радичков, СР, 142.
6. Диал. Чрез вада, канал, ров или тръби хващам вода от река, извор и др., да потече към определено място; докарвам2, довеждам. Бразда си правя, / вода си мамя, / ще си повадя до два загона, / до два загона всякакво цвете. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 48. мамя се. I. Страд. от мамя в 1, 2, 5 и 6 знач. II. Взаим. от мамя в 1 и 2 знач. Колкото Леон и Копа да разместваха крилата си,.., колкото и да се мамеха един друг с разместване на запасната конница и пехота, сражението, както винаги, се разви съвсем не така, какгпо го очакваха и го желаеха началниците. Й. Вълчев, СКН, 158. МАМЯ СЕ несв., непрех. 1. Създавам си не-вярна представа, погрешно мнение за някого или нещо; заблуждавам се, лъжа се. Но старият ловец не се мамеше. Той знаеше, че покачването на температурата в такова време, значи нов и обилен снеговалеж. Ем. Станев, ПЕГ, 30. Може и да се мамя, ала така ми се струва, много християнска кръв ще се лее. Сг. Загорчинов, ДП, 30. — Ако си въобразявате, че не съм мислил по този въпрос, вие просто се мамите! А. Гуляшки, ДМС, 110. — Познавам законите и основанието, но още по-добре познавам, че вие се мамите страшно. Ив. Вазов, Сьч. VI, 79.
2. Надявам се за нещо, за което съществува твърде малка възможност да се случи, да се осъществи; лъжа се. Имаше и такива като мене. Аз се мамех oni надеждата да видя княза, а те — от болярската милостиня. М. Смилова, ДСВ, 180. Аз често се мамя по такива неща, които, да речем, не могат да се случат. М. Смилова, ДСВ, 244. Момичето се мамеше, че ще го вземат на работа.
-МАН. Втора съставна част на сложни думи със значение: а) Лице, което има непреодолимо влечение или изпитва пагубна страст към нещо, напр.: библиоман, графоман и др.; б) Лице, което е привърженик на политиката или се възхищава от бита, културата и под. на друга държава, националност, напр.: гъркоман, сърбоман, франкоман и др.
МАНА ж. Диал. Греда; баския. Лесно се галят момите, / мъчно се дялат маните. Нар. пес., СбНУ X, 29.
— Гр. pava 'скелет, обикн. на хвърчило'.
МАНА1 ж. 1. Болест по растенията, главно по лозите и тютюна, която се изразява в образуване на петна с налепи по листата или по всички части на растенията и се предизвиква от гъби, най-често от клас Phycomycetes. Тревата по синорите беше прегоряла, листата на лозите жълтееха вече, сбръчкани по краищата от сушата и от маната. Г. Карас-лавов, Избр. съч., II, 63. Най-опасна болест [за лозята] е маната (перноспората). При нея по листата и зърната се появяват жълтеникави до кафяви петна, които водят до изсъхването и опадането им. Осн. сел. стоп. VIII кл.,
88. Мана по тютюна.
2. Вид роса, която пада върху растенията и ги поврежда. Ой ливадо, зелена ливадо,/ що си толко рано повейнула? /Дали те е слана осланила / или те е мана манъосала? Нар. пес. СбВСтТ, 328. Да го удре маната, ако лаже. Клетва. СбНУ VII, 242. Маната да го манъоса. Клетва. СбНУ VIII, 245.
О Брашнеста мана. Бот. Гъбни болести по житни, зеленчукови и плодни растения, при които се образуват бели пухкави налепи по листата, стъблата или плодовете, преминаващи по-късно в кафяви петна. Демокрит .. препоръчва, за да се предпазят растенията от брашнестата мана да се пръскат с извлек от маслинено кюспе. НТМ, 1962, кн. 1,18.
— От гр. pàvva.
МАНА2 ж. Остар. Книж. Каменна четириъгълна маса; престол2. В посрещателна-та стая насред или в един ъгъл да има на един престол (мана) нар ядено от всичко нещо, с което би благоволил домакинът да черпи гостите си. Лет., 1872, 264.
МАН АЛ1 м. Диал. Свещник; свещилник. Пред иконостаса виси голямо сребърно кандило и изправен на земята железен манал (свещилник). СбНУ VI, 225. Поди запали енна
