игата си валентност — VII — се явява в съединенията си с типично металоидни свойства. Хим. IX кл, 1950, 92. Микроелементите манган, мед,.., цинк и др. се отличават с висока биологична активност. Д. Георгиев, ТЖР, 33 .За растежа и развитието на растенията е от значение дву валентният манган. П. Боянов, П, 213.
— Нсм. Ма1^ап.
МАНГАН2 м. Диал. Уред за почистване семето на памука.
— От гр. цаууом 'менгеме, преса'. — От Вл. Георгиен и др., Български етимологичен речник, 1986.
МАНГАНЙН, мн. няма, м. Хим. Сплав на манган с мед и никел с голямо специфично електрическо съпротивление и малък температурен коефициент, употребявана за направа на еталонни и измервателни съпротивления и елементи на прибори. Сега се употребяват еталони — нормални съпротивления, изготвени от сплавта манганин, с които се сравняват съпротивленията на проводниците. Физ. X кл, 1965, 136.
МАНГАНИСАМ СЕ. Вж. манга-нйсвам се.
МАНГАНЙСВАМ СЕ, -аш се, несв.; манганйсам се, -аш се, св., непрех. Диал. Мотая се, туткам се. Стигате се манганиса низ къщи, че денет мина. БД I, 109.
МАНГАНИТ, мн. няма, м. Минер. Минерал с черен до стоманеносив цвят и метален блясък, в който се съдържа около 80 % манганов окис. Манганитът е важна суровина за получаване на манган. А Манганитът образува призматични или иглести кристали.
МАНГАНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим.
1. Който съдържа манган или е от манган. В Сирия са открити залежи на нефт, въглища, железни, хромови, манганови, медни, оловни и други руди, сол, сяра, гипс. В. Дой-ков, НС, 18. Лапите на леяря са едри, груби, в порите е попил манганов или въглищен прах, който никога не може да изчезне. ВН, 1963, бр. 3588, 2. Манганов бронз. Манганова стомана. Манганови кладенци.
2. Който е присъщ на манган, характерен за манган. Манганов блясък. Манганови свойства.
МАНГАНОЛЙТИ, мн., ед. (рядко) манга-нолйт м. Минер. Утаени манганови руди във вид на скали. Манганолитите съдържат още и глинести примеси, кремъчни вещества (..), железни съединения, а понякога и карбонати, барит и глауконит. Г. Георгиев, П, 219.
МАНГАФА, мн. няма, ж. Диал. 1. Заразна болест по конете, която наподобява хрема; сап (Н. Геров, РБЯ III).
2. Хрема, инфлуенца.
— Тур. mangafa.
МАНГЕЛЙЯ ж. Жарг. Слушалка на телефон. — Геле, ти все тука ли беше? Телефонът да е дзъркал? .. — Е, ти вдигна ли му мангелията? Кой се обажда? Р. Иларио-нов, ВН, 1961, бр. 2946, 4.
МАНГИЗИ мн., ед. (рядко) мангйз, м. Жарг. Парй; кинти, мъни, фунти. Защо ли не се пенсионира и да върви да лови риба? Да си прави вила, ако има мангизи, или пък каквото и да е друго. Д. Цончев, ЛМ, 15. Сега централният проблем са мангизите. Съберем ли достатъчно, ще купя двоен креват. С пейзажи. А на тебе — лисица. Да си я туриш на яката. Н. Русев, П, 131. Такова нещо сигурно много мангизи струва.
О Въшкав с мангизи. Жарг. Неодобр. Който има много пари; много богат. Има с нас и едни датчани, големи сладури. Единият е въшкав с мангизи, изобщо не знае кога какво харчи, а другият е негов частен секретар. Д. Цончев, ЧС, 149.
— От циг.
МАНГИЗЛЙЯ, -йята, мн. -йи, м. Жарг. Човек, който има много парй; паралия.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1986.
МАНГО1, мн. -и и -овци, м. Простонар. Ирон. Циганин. — Ти си като циганина в морето. Влязъл веднъж манго в морето и почнал да се дави. Господи, рекъл, ако ме избавиш, ще ти запаля свещ като копраля. И. Петров, МВ, 22. В това време мечката си дигна единия крак, дигна другия и спря.
— Какво?! — кресна манго, — не ти се играе ли? Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 132. — Пошегувах се, защото сме приятели. Нали така, манго? Циганинът, поласкан от това изявление, клати одобрително глава. Ст. Чилингиров, ХНН, 68. — Много ти може той да завива гайки — каза циганчето.
— Какъвто е схванат в ръцете... — Бре! — каза луничавото. — Само мангите могат, нали? П. Незнакомов, СП, 97.
О Дръж се, манго, царство ти е. Диал. Казва се на циганин, когато той заплашва някого. Не ще манго печено агне (прасенце). Диал. Ирон. Употребява се, когато някой лицемерно заявява, че не харесва и не желае нещо, което всъщност желае, но не може да го постигне или да го има. Посвали, манго, посвали; посмали, манго, <посмалй>. Разг. Не лъжи толкова много! (казва се на някого, когато прекали с лъжите си). — Виждам Търново — продължи тя. — Аз пък виждам река Дунав... — Посмали, манго, посмали! — засмя се учителката. К. Калчев, ПИЖ, 151.
— Вчера ме обзе стращна кръвожадност, отрязах едно парче кожа от живо магаре и си направих цървули. — Посмали, манго — разобличи го [Танасков] инженер Брукс. Д. Вълев, Ж, 143. Посветил се манго. Диал. Употребява се, когато някой е загинал, замръзнал от студ.
— От циг.
МАНГО2, мн. няма, ср. 1. Вечнозелено тропическо дърво с ароматни, сочни вкусни и богати на витамини плодове, разпростра
