мама1; майче, мамичка, мамче. Маминка ходела на училище да учи малките дечица, а татко си стоял вкъщи, писал малки хубави песнички за дечицата, пишел и големи приказки за големите хора. О. Василев, ЖБ, 249. — Кажи на маминка да не се тревожи и да се укрие с Норето при баба Петра, но ти не се мяркай там. Ако стане опасно, тогава чак се прикрий и ти. П. Здравков, НД, 225.
2. Баба по майчина линия. Жанет се опита да хване котенцето,.., но се чукна о масата, захленчи и отиде при баба си. — Нищо, нищо, миличко! Дай маминка да целуне главичката. М. Грубешлиева, ПП, 226.
МАМИЦА ж. 1. Диал. У мал. от мама1; майчинка, майчичка, мамка1.
2. Диал. Като междум. В зват. пад., често удължено и в съчет. с друго междуметие или самостоятелно. — Ах, мамице, дали няма да умра от радост! Ив. Вазов, Съч. XXIII, 64. Ох, мамице, какво дочакахме! Ив. Вазов, Съч. XXII, 189.
О Мамицата ще (да) разгоня (разкатая, разплача) някому; мамицата разгоних (разкатах, разплаках) някому. Разг. Грубо. Ще отмъстя (отмъстих) жестоко на някого. — Много често почна нашият даскал да снове в шубраците на Мързяновия дол и в корията. Май че е време да окошарим вълка, за да бъде мирно стадото! — каза веднъж Си-норникът на съветниците.. — какво се блещите, изтървем ли го в гората, мамицата ни ще разгони. А. Каралийчев, СР, 29-30. — Само да гръмне някой, мамицата му ще разплача! Л. Стоянов, И, 133. Твойта (неговата, нейната, вашата, тяхната) мамица; мамицата ти (му, й, ви, им). Разг. Грубо. За изразяване на закана, отрицателно отношение към някого или на недоумение от някого, нещо. — Ах, твойта мамица, да си обираш крушите! Как се казваш ти бе? Живи ще ви дерем, черноблокари. Хайдути! Крастави кучета!... Ем. Станев, ИК III, 192. Кмето казал, че е мирно селото, ама някой синковец май че ни подпали къщите, мамицата му! О, 1978, кн. 19, 22.
МАМИЧКА ж. 1. Разг. У мал. гальов. от мама1 (в 1 и 2 знач.); мамче, майче, маминка. — Мамо... Мамичко. Не съм сгрешила, не съм направила никому зло. И ти ли ще ме съдиш? Д. Талев, ГЧ, 368. — И... и аз ви благославям... — проговори мамичка, като плачеше от щастие. ВН, 1960, бр. 2621, 4. -— Милото ми, хубавото ми дете! — изхлипа Ганка зад портата.. — Стефанчо я хвана за полата и я погледна съчувствено: — Мълчи, мамичко! Г. Караславов, Избр. съч. I 330. • За изразяване на иронично, пренебрежително отношение. След това, разбира се, запознават Алъоиш с момченцето на леличката.. Двамата ги изпращат да си играят на пясъка, а ма-мичките остават на пейката да си приказват. Тарас, ТМ, 6. Мамичките, дъщерята и внучката... Сега Ница е твърде далеч за тях и те са принудени да се задоволяват със Созопол. Е. Манов, БГ, 74.
2. Гальов. Обръщение на майка към детето (децата) й. — За последен път, мамичко, за последен път. Това не боли. Само малко боли и после става много хубаво. Н. Стефанова, ОС, 8.
3. Разг. Като междум. В зват. пад., често удължено и в съчет. с друго междум. или самостоятелно. При изразявазне на болка, отчаяние, силно учудване, изненада и под. — Мамичко! — почна пак Иванова. — При тая строга заповед на министъра, ако пипне сега някого не на мястото му — смърт! Д. Калфов, Избр. разк, 268. — Ох, мамичко... Ох, божичко, божичко, какво ще правя сега... — повтаряше тя [Николина] на разпее, свита и трепереща с цяло тяло. Г. Райчев, ЗК, 79. — Виждам в недалечно бъдеще около теб известно количество добичета.. Те мучат жално и ребрата им се четат без помощта на сметало. — Мамичко! — прошепна посетителят. — Тази всичко позна. ВН, 1961, бр. 3134, 4.
MÀMKA1, зват. мймке, мймко, ж. Х.Диал. Умал. гальов. от мама1; майчинка, майчичка, мамица. Тя подвикна към другата стая: — Мамче, моля ти се, дай ми и топката. П. Сла-вински, МСК, 17. Свекърът срещна очите на невестата — черни, живи, сълзици блестяха на ресниците й и чу как изхлипа: — Мамче! Н. Кирилов, ПД, 107.
2. Диал. Като междум. В зват. падеж, често удължено и в съчет. с друго междум. или самостоятелно. При изразяване на болка, отчаяние, силно учудване, изненада и под. — О-ле-леле, мам-мам-ко, убих са — говорил чорбаджийският син и лицето му било червено като божур. Л. Каравелов, Съч. VII, 15.
О Мамка му стара. Разг. 1. Възклицание за изразяване на недоволство, възмущение, отправени към някого или нещо. — Ето на, видите ли? Пак започна [стрелбата], мамка му стара! — и той плю с отвращение. Тишината,.., изведнъж бе нарушена от нов артилерийски огън. Ив. Мартинов, БК, 24. 2. Възклицание за изразяване на учудване, възхищение от нещо. Бре, мамка му стара, това момче прескочи двата метра! Мам-ка<та> ще (да) разгоня (разкатая, разплача) някому ; мамка<та> разгоних (разкатах, разплаках) някому. Разг. Грубо. Ще отмъстя (отмъстих) жестоко на някого. Тамам наближаваме моста и нещо закачулено изрип-на и ревна: — Сто-ой! Разплаках ли мамка ви! Видех масур на пушка, амен-амен fia десет, повече нямаше, крачки. Н. Хайтов, ДР,
14. Твойта (неговата, нейната, вашата, тяхната) мамка; мамка ти (му, й, ви, им). Диал. За изразяване на закана, отрицателно отношение към някого или на недоумение от някого, нещо. "Хубаво ме настанихте, вашата мамка. Излъгахте, че уж никаква мелница няма да строите, съборихте на оня нещастник караджейката в Яковци само и са-
