мо да дигнете цената на вашата виранети-на и да ми вземете парите!"... Ем. Станев, ИК III и IV, 392. — А бе ти да не си нихилист? ... Защото и аз понякога ставам нихилист. Казвам си, мамка му на всичко, нищо не заслужава да бъде жалено, да бъде спасявано. Г. Стоев, 3, 117.
МАМКА2 ж. Диал. Патица, завързана от ловци пред гюме, за примамване на прелитащи диви патици; мамец. Вързаните пред гюмето мамки поздравляваха с вик изгряващото слънце и се гмуркаха в ледената вода. Елин Пелин, Съч. II, 192-193.
МАМКИН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Мамин.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
МАМЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар.
1. Примамлив. Те [Васил и Евгения] слушаха само младите си сърца, само призива, който ги водеше; и не снемаха взор от мамливите хоризонти пред себе си. Сг. Дичев, ЗС И, 616.
— Ами аз? За какъв ме имаш мене? — запро-тестира Сйлчо. Тя му/отправи своя мамлив поглед. Б. Болгар, Б, 50. В душата му, в праз-ната, /пак цъфнала надеждата, / цвета чаровен и Мамлив! Ч, 1875, бр. 10,464.
2. Измамлив. Тая полянка,.., мамливото лунно освещение по-преди направи да я вземем за повърхността на едно езеро. Ив. Ва-зрв, Съч. XVII, 92. Що станаха мамливите надежди/ за мир, за плодотворен труд, за радост. Ив. Вазов, Съч. Ill, 165.
МАМНИК, мн. -ци, м. Диал. Пиле, птиче, излюпено от яйце, което жена е носила четиридесет дни на голо в пазвата си; мамяк.
-н От Н. Герои, Речник на. блъгарский язик, 1899.
МАМНИЦА1 ж. Диал. Вещица1, ма-гьос-ница; вещерица1, бродница. — Стига си се ветреела на чардака, стига си пазила хубостта си... Добре че има кой да те храни! — Мамо! — МамНици да те омаят! Аз вече не съм ти майка. Станала си за смях в селото. Къщата ни пдсрами с твойте лекотии. К. Петканов, X, 38. Вещиците се наричат от народа различно: магесници, бродници, понеже бродят нощ-йо време по вирове и пусти воденици, мймници и билярки. БР, 1931, кн. 6,205.
МАМНИЦА2 ж. Диал. Нощна пеперуда; вещица2, вещерица2.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
МАМНУША ж. Диал. Дете, обикн. момиче, което по външност и характер, нрав прилича изцяло (напълно) на майка си; май-куша, майчичка.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
МДМбЛЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от мамоля; бълболене, бърборене, джомолене,
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
МАМОЛЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал, Говоря нещо неясно, говоря така, че не се разриба какво казвам; бълболя, бърборя, джомоля.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
МАМОН м. Книж. Според християнски богослужебни текстове -— зъл дух като символ на алчност, користолюбие. Богатствата били, според богомилите, дело на Мамона, на дявола. ТВ I, 97. Според богомилите, сатаната управлявал като главен цар, а всички земни царе били негови служители и помощници.. По такъв начин те обосновавали своето отрицателно отношение към царя и болярите, към духовниците и богатите, които наричали „слуги на Мамона“. ТВ 1,95.
О Служа на бога и на мамона; служа богу и мамону. Остар. Книж. Угоднича на едни и на други, проявявам се като неискрен, двуличен, нечестен. Той с манер особен / свой-ски е способен / двойно да се дружи, / за власт, топло лоно / и готов да служи богу и мамону. П. Р. Славейков, Избр. пр 1,199-200.
— От арамейски през гр. рармуои; 'богатстно'.
МАМОНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до мамон; дяволски. „Не християни, дума, тръни на зловерието има тук, чадо, мамонски слуги. Но без търгови-йка и лъжи откъде пари? И царят ги сече по мамонски внушения.“ Ем. Станев, А, 79.
МАМОНТ м. Мамут. Тук [в музея] са запазени намерените в минигпе и изкопите кости и скелети на отдавна измр&щ .животни — на овъглен елен и Мамонт. Ст. Ставрев, ТП, 62. Петдесет хиляди мамонта вече бяха извадени от древните си ледени леговища; повити в своята мека вълна, те са спали там милиони години... И. Радичков, НД, И .В село Грудек,.., е открито жилище на първобитен човек. На 7 м дълбочина са намерени останки от огнище,.., мамонт, мускусен бик, северен елен. Р, 1925, бр. 193, А. Изделия от кости на мамонт.
МАМОНТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на мамонт или от мамонт; мамутов. Тия млади момчета бяха повече от бъбриви,..,собено едното от тях, което ни описа чудесиите на Якутия, майсторите на Мамонтова кост и майсторите на танци. Й. Радичков, НД, 183-184.
О Мамонтове дърво: Секвоя; амутово дърво. До дълбока старост достигат секвоя-та, наричана още Мамонтова дърво., и дра-коновото дърво.. — до 5 000 години. ВН, 1959, бр. 2518,4.
МАМУЛ м. Диал. 1. Само мн. Растението царевица; гугули, гълъб2, кукуруз, куле-ни, мисир, моруз, моруза, мисирка2, муму-руз, папур, патка. Искам да видя какво са посеяли нашите в нивата, дето е на самия бряг: жито или мамули. А. Каралийчев, НЧ, 72. На другия ден чичо Иван нареди жена си да отиде сама да сее маМули и рано-рано замина за града. Хр. Радевски, Избр. пр III, 93. Когато един път — по копане мамули беше — тя [жената] се поразболя и си остана в село, той не тръгна за нивата сам. Ил. Волен, МДС, 165. — Абе аз, че съм сам, пък понякога не излизам на глава с женорята.
