Page:RBE Tom9.djvu/123

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


Д Мамарците са храна за много животни,

МАМАТАРКА ж. Манатарка. В най-голямо количество на Витоша се явяват следните едливи гъби.маматарка, брезовка, червена млечница, пачи крак, сърненка, ко-ралка и др. Пр, 1952, кн. 6, 5. Ако беше по-млад, той щеше да ходи и в гората за гъби, защото ги познаваше и маматарките и печурките. К. Калчев, СТ, 62.

МАМБА ж. Екзот. Голяма отровна тропическа змия с черен или зелен цвят, изпъстрена понякога с тъмни петна, която обитава предимно дърветата на Африка и се храни с птици, гущери и гризачи. Эепс1гоа8р18. Тайпанът е третата по големина отровна змия в света след кралската ная в Индия и черната мамба в Африка. П. Бобчев, ОН, 134. Отровните змии нямат брой. Срещат се африканска пепелянка,.., и почти неизвестната зелена змия зелена мамба най-отровната. Казват, че за нея още нямало серум. Само пет минути след ухапването жертвата е мъртва. ВН, 1960, бр. 2630, 4. Той чуваше съскането на отровните змии,..; тъпичките неспокойни езици на африканските мамби. А. Дончев, СВС, 568.

МАМЕЛЮК, мн. -и и -ци, м. Истор.

1. Войн от личната гвардия на египетските султани, набирана от тюркски и кавказки военнопленници, която от XIII в. след за-грабване на властта управлява до завладяването на Египет от Турция. Тези [айубитите] последните бидоха съборени от собствените си пазители, мамелюците, военно тяло, което са събираше от странни роби. С. Бобчев, ПОС (превод), 256. В тоя поход много мъка претърпели французите по песчяните пустини, в които непрестанно нападала на тях силна египетска войска мамелюците. Г. Иошев, КВИ, 327-328. Мамелюците са били унищожени напълно през XIX в.

2. Конен гвардеец от личната охрана на Наполеон Бонапарт, набрана от него по време на похода в Египет.

— От араб.

МАМЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от мамя и от мамя се. Мамене на птици.

МАМЕЦ1, мн. -мцй, м. Диал. Мамка2. Отначало нямахме мамци и си служехме с обикновени пипюмни патици. Но на втората година един познат ловец ни донесе някъде от Тракия четири чудесни мамци. Ем. Станев, ЯГ, 64. Нашите мамци се къпят в локвата или спюят бодро на четирите чучки и като си бъбрят нещо на своя патешки език, поглеждат към небето. Ем. Станев, ЯГ, 65.

МАМЕЦ2, мн. -мцй, м. Диал. Ресор; яй. Срещнах тук [в Чепино] чисто български думи, които другаде в България заменят с чужди, например:.., мамец (яй), кладак .. и пр. Ив. Вазов, Съч. XVI, 57.

МАМЗЕЛ ж. Остар. Книж. Мадмоазел, госпожица. Гувернантката и Гики се спогледаха смутени. После строгата мамзел сключи вежди: не, тя ще отдръпне детето от тоя подозрителен пътник! А. Сграшимиров, Съч.

МАМИН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който принадлежи на мама1 или е свързан с мама1 (в 1 и 2 знач.). Сложих една мамина шапка и се огледах. Ст. Христозова, ДТСВ, 18. С безопасна за фланелата ми е закопчан лист от тетрадка. Това е работа на Лена, тя все ги измисля разни такива, за да ми напомни някоя мамина заръка. Д. Бозаков, ДС, 33. По онова време маминият брат Хаджи Личо бил предприел заедно с някой цариградски търговец да доставя за турската войска килими. Т. Влайков, ПР I, 108.

Като ми е баща, защо три години не прати писмо да попита живи ли сме? Аз да съм на мамино място знам какво ще направя. А. Каменова, ХГ, 51. — Златке, мамина душице, прибери дрехите в сандъка и хубаво ги надипли и нареди, че аз не мога! Много съм болна. К. Петканов, ДЧ, 42.

2. Като същ. мамин<ият>, мамина<та>, ма-мнно<то>, мн. мамнни<те>. Галено обръщение на майка към детето (децата й). Не знам дали ви се е случвало сутрин да ви се спи, а някой да вика настоятелно, както моята майка викаше мене. Куне, мамин, хайде, успал си се. Кр. Григоров, Н, 203.

Пийнете си, мамините увещаваше ги майка им, пийнете си млекце, после ще ви дам медец. Ив. Остриков, ОП, 52.

3. Като същ. Само мн. мамини. Разг. Домът и семейството на мама1. — Ндлц снощи Рали отиде в Сърнено, у мамини. И. Йовков, Б, 17.

Ех въздъхна той [Панко] дълбоко, за-черних те аз, душке!.. Да беше си постояла у мамини си, можеше да ти излезе по-добър късмет... Д. Ангелов, ЖС, 74. Щяла да се продава Миточковичината къща, дето е при мамини. Т. Влайков, Сьч. II, 108. Когато понаредих дюкяна и закачих кепенците, дойде буля Анна.. Още отдалеч тя изкряска на мамини: „У, мари, че много сте подранили тази вечер“. Сг. Чилингиров, ХНН, 72.

О Мамин Гъргалчо. Диал. Подигр. Употребява се, когато някой страда за бъдещи, неслучи-ли се беди. Мамино детенце (синче); мамини дечица. Разг. Пренебр. Разглезен човек (дете, деца или младеж, младежи), който е получавал всичко наготово от родителите си и не умее да се справя с трудностите в живота. — Разглезил съм го [сина] не аз, а ти! Направила си го мамино детенце!.. Защото вършиш всичко вместо него... Др. Асенов, СВ, 83. — А нашият Данко да не би с работници да е гулял нощем? Малко ги има разни мамини дечица и разен там сметуняк. К. Кръстев, К, 111. Мамин син. Разг. Синковец, нехранимайко. — Де да те видя сега, мамин сине каза си наум Синигера. Т. Харманджиев, КЕД, 68. Остави го тоя мамин син, нали виждаш, че за нищо не го бива.

МАМИНКА ж. 1. Разг. У мал. гальов. от

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл