майка. И тебе мама ще види. Диал. Казва се като предупреждение на онзи, който се присмива някому, защото може след време и той да стане за присмех. Мама му стара. Разг. Неодобр. 1. Възклицание за изразяване на недоволство, възмущение, отправени към някого или към нещо. — А бе ти къде изчезна, бе, мама му стара? — сопна се горският зад гърба му. Д. Цончев, М, 10.
— Какви са тези майки и бащи, дето карат дечурлигата си да се трепат по пътищата? Лаком свят, мама му стара. Зинали за пари. А. Каралийчев, ТР, 190. 2. Възклицание за изразяване на учудване, възхищение от нещо. — А бе аз здравец не виждам тука
— обажда се бай Ганьо с недоволен глас — проста им работата, ако нямат здравец! И-и, у нас! По Балкана! Ех, мама му стара! Ал. Константинов, БГ, 36. Мамата си трака. Жарг. Казва се за човек, който бързо и лесно се справя с всичко, много е хитър, съобразителен. Братовчед ми, остави го. Той мамата си трака. Не е рекъл нещо, не го е направил. Мамата ще (да) разкатая (разплача) някому ; мамата разкатах (разплаках) някому. Разг. Грубо. Ще отмъстя (отмъстих) жестоко на някого. Сетил се Хаджи Славчовия син, ама късно. Излязъл на портите и се провикнал: „А-а-а-ха, вашта мама да разплача!“ и затворил портите. Ал. Константинов, Съч. I, 45. Може би не сте платили данъка / в тези кризни времена. / Бирникът ще ви разплаче мамата — / ний сме правова страна! Хр. Радевски, Избр. пр, II, 51. Мамата ще се разкатае на някого', мамата се разката на някого. Разг. Грубо. Казва се за човек, на който ще бъде (е било) отмъстено, който ще бъде (е бил) наказан за нещо. Заведоха ги при гроба на Цено. Глогинко се изправи, обиколи го три пъти, като подтичваше и мърмореше някаква дълга, неразбрана дума. След това започна да муши с ръжен пръстта,.. Ръгна последен път, каза просто: „Разката му се мамата!“ П. Мирчев, Е, 24. Твойта (неговата, нейната, вашата, тяхната) мама; мама ти (му, ви, й, им). Разг. Грубо. За изразяване на закана, отрицателно отношение към някого или на недоумение от някого, нещо. Дичо, иди ги намери тяхната мама, сега намерили да пият, ще ги подведат за саботаж! Н. Антонов, ВОМ, 184. — Щури хора сте, мама ви, хаира си не знаете! Стоите си дома, за аскер ви не търсят, война не виждате, пък мине, не мине натикате се в хапуса. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 320.
МАМА2 ж. Остар. и диал. Зърното, обикн. на гърдата на жена; нянка, цицка, цица. Показаха му се голите, сухи, погрознели гърди; долу под мамата (цицата) му зееше дупка, пробита от куршум. Лат., 1885, кн: 9,1. Н Разш. Гърда; цица. Тий я [Калинчица] мъчат и я бият, / отрезли й лява мама. Нар. пес., СбНУ ХХН-ХХШ, 57.
МАМА ЛИГА ж. Диал. Качамак; дивяк, дивеник. Всеки притежаваше парче лозе и парче нива, която засаждаше преимуществено с царевица — храна за семейството му с прославената мамалига и храна за прасето. Д. Казасов, ВП, 52. Хъшовете псуваха неизменната мамалига с краставици, говореха за печено прасенце, за хайдушки кебап, за руйно вино. Ст. Дичев, ЗС II, 143. „Към влашката мамалига и българския кукуру-зен хляб той [руският солдатин] е длъжен да привиква именно в това време, когато от него са изисква пълно напрягане на неговите физически сили.“ НБ, 1977, бр. 63, 246.
— Рум. mämäligä.
МАМАЛИГАР, -ът, -а, мн. -и, м. Простонар. Пренебр. Пренебрежително прозвище на румънец (свързано с представата, че се храни предимно с мамалига). Радиото съобщи подборности за преврата, извършен в Румъния. Било образувано ново румънско правтилество, което минало на страната на Съветския съюз и обявило война на Германия.. Съюзници! — процеди Килев презрително и заканително. — Ма-малигари! Ще платят те за тази измяна! Г. Караславов, Избр. съч. V, 206-207. — А защо ида, ако питаш — ида, че ме извадиха посред зима от службата му, проклети ма-малигари... Ив. Вазов, Съч. VI, 47.
— Рум. mämäigur.
МАМАЛИГАРКА ж. Простонар. Пренебр. Жена мамалигар.
— От Л. Андрейчин и др., Български п"лковен речник, 1976.
МАМАЛИГАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Простонар. Пренебр. Който се отнася до мамалигар.
— Ог Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1976.
МАМАЛЙГОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Който е присъщ, свойствен за мамалига; качамачен.
2. Който е от мамалига; качамачен. Румънската троха е предимно мамалигова, тамошният врабец повече с мамалигова троха се прехранва. И. Радичков, НВ, 106.
МАМАРЕЦ, мн. мамарцй, след числ. мамареца, м. 1. Малка, обикн. морска рако-образна животинка със странчино сплеснато тяло, която плува предимно на едната си страна. Gammarus pulex. Във всички витошки води се срещат и дребните до 1 см райета мамарцй (Gammarus), които плуват легнали на едната си страна. П. Делирадев, В, 170. Сплесната форма на тялото имат и ларвите на перлите,.., ларвите на ручейни-ците, странично сплеснатият мамарец,.. и много други. Б. Русев, ЖНР, 21. Под изгни-лите водорасли, изхвърлени на брега, намираме много червеи, мокрици и мамарцй. В. Кънева-Абаджиева, 4M, 13.
2. Само мн. Зоол. Раздел висши ракообразни, който обхваща около 7 000 вида, повечето морски, които имат дъговидно тяло, най-често сплеснато странично. Amphipoda. В плитките води мамарците плават на едната си страна.
