Page:RBE Tom9.djvu/121

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


малкото си джобче някого. Разг. Превъзхождам някого по способности, знания, култура или по постижения. Тръгвам/тръгна по линията на най-малкото съпротивление.

Книж. Решавам да постъпя така, че да не срещна никакви трудности, да постигна нещо с най-малко усилия. Ще дойде (дойде) голям ден <с> малка пита (питка). Разг. Употребява се, за да се изрази, че ще настъпи (настъпило е) време, когато всеки ще получи заслуженото, ще настъпи (настъпило е) време за разплата. — Добре дошъл, г-н Странджев. Какви новини? подаде ръка кмета на изпъдения учител. —=■ Новините вие ги знаете. Е, знаем ги. Дойде и за вас голям ден с малка пита. А. Страшимиров, А, 586. — Господин капитан, виждате ли колко дюлгери има в полка?.. Днес ще иззидат обор на стопанството в Камено поле. „Така е .. като има глупаци като нас, дето си дават неделна-та почивка, ще си вършат другарчетата" агитацията. Но де да видим, ще дойде скоро голям ден, малка пита." В. Нешков, Н, 346. —Да те обичаше той, нямаше да дигне глава против баща си.. Хе-е, чакай ти, няма ли да доде то веднъж голям ден малка питка. П. Тодоров, Събр, пр II, 407.

МАЛЬО, -то, мн. -вци, ср. Диал. Пренебр. Малък, нисък човек.

МАЛЮГА ж. Диал. 1. Надебелен край на тояга. Па кривака му да видиш .. цяла суровица, накрайо с малюга,.., колко главата тц. Елин Пелин, Съч. V, 84.

2. Разш. Дебела тояга, сопа (Л. Андрейчин и др., БТР). ^

МА ЛЯ ж. Диал. 1. Голям дървен чук за набиване на колци, дървени клинове и др.; мали-ца.

2. Голям железен каменарски чук.

— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1976.

МА ЛЯ, -иш, мин.св. малйх, несв., прех. Диал. Правя нещо да стане малко; намалявам. МАЛЯ СЕ несв., непрех. Ставам малък; ма-лея, -намалявам се. Ете оттогай ватило руското азно да се множи и царщината да му се шири, а от турчино да се мали и да се сиромаши. СбНУ XXIX, 193.

МАЛЯК, лш.-ци, м. Диал. Малкият пръст на ръката; малешка, малешник, кут-Ле, кутре, кутрец.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

МАЛЯЯ, -яеш, мин.св. малях, прич. мин. св. деят. малял, несв., непрех. Диал. Рея се, скитам. Айванти маляят по Азмака. БД, 212.7/ За добитък — ходя нагоре-надолу.

МАМА1, зват. мамо и (гальов.) мами, маме, мамче, дат. (диал.) мами, мн. няма, ж. 1. Моята майка. — Мойте песни са селски, каза Нона.

Аз от мама съм ги учила. Й. Йовков, ЧКГ, 152. Само дъщеря й [на Божаница] Йовка,.., постоянно я обикаляше, седеше дълго около нея и я питаше: Мамо, какво ти е? Елин Пелин, Съч. III, 23. Между ония неицх, които доставяха мами истинска радост и внасяха повечко смисъл в нейния живот, беше и това

да може тя добре да се отсрами пред хората. Т. Влайков, Пр I, 67. Родна реч, омайна, сладка,/ що звучи навред край мен;/реч на мама и на татка,/що говорим всеки ден. Ран Босилек, Р, 23. „Девери, мои родове, /много здраве мами, тато, /дома с мама да се народи/по мои равни дворове.“ Нар. пес., СбВСгТ, 727. Роди ма, мамо, с късмет, че ма фърли на смет, аз пък ще стана за кмет. П. Р. Славейков, БПII, 100. // Разш. Майка (в 1 знач.). Децата най-напред и най-дълбоко вярват на своите родители, на своите татко и мама. Е. Ка-ранфилов, Б III, 326. Димо са от сън събуди. / ../ Й на мама си думаше: /—Да знаеш, мамо, да знаеш / какъв съм съня сънувал. Нар. пес., СбНУ VIII, 86. // Обръщение на снаха към свекърва. — Какво е станало, мамо? Какво? вгледа се Кръстевица в обезобразеното лице на свекърва си.. —Дането убили, булко. Г. Ка-раславов, ОХ I, 385-386. БабаКита: — Ос-рамиха човека, снахо; осрамиха чедото му... Генковиц а..: — И нему, мамо, не е крив някой... Да е държал юздите по-близо! Ц. Цер-ковски, ТЗ, 9. Тя постоянно махваше ръчичките му от папките, даваше му книжки с картинки, да се заиграе, но то току налиташе на бюрото и й похващаше телефона.—Дай да се обадя на дядо, мамче! Сг. Даскалов, СЛ, 241.

2. Гальов. Обръщение на майка към детето (децата) й. — Хайде, мама, иди сега при оня чичо учеше майката чедото си. Ал. Константинов, Съч. I, 282. — Слушай, мами наведе се тя над нея, ами не щеш ли да си похапнеш нещо?... Три дни нищичко не си куснала. Г. Караславов, Избр. съч. II, 130.

Идете, мами, до лелини си Катини и я повикайте. Кажете й, че баща ви се помина. Г. Белев, ПЕМ, 135. — Ела, мами, ела сине! Кажи ми кой ти разкървави устата? Л. Каравелов, Съч. VII, 15. — Стоене, мама, Стоене! / Девет съм села обишла / и в десето отидов,- / там ти прилика намерив. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 63.

3. Разг. Като междум. В зват. пад., често удължено и в съчет. с друго междум. или самостоятелно. При изразяване на болка, отчаяние, силно учудване, изненада и под. Мамо, какъв кошмар... Защо си хвърлил парите за тоя боклук? Н. Русев, П, 107. Разправят, че в оня град имало много дървени буболечки, които се казвали тахтаби и хапе-ли немилостиво. Ох, мама!! А. Каралийчев, ТР, 172. — Казвай, магарски сине, отде взе парите? Олеле, мамоо! — писва малкият и рита безпомощно с крака. Казвай, че ей сега ще ти откъсна главата като на врабец. Чудомир, Избр. пр, 47. — Пожар! Сап-лъците на Бълчана горят!.. Бреь че то голям огън, бе!.. Ох, мамоо. Й. Йовков, Ж 1945, 73.

О Стара мама. Диал. Баба (в 1 знач.); стара

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл