Спространов, С, 202. // Обикн. с предл. н а. За хапка, глътка — при който се приема съвсем ограничено, незначително количество храна или течност. Противоп. голям. На-сю Хаджигрозданов източваше виното от чашата в устата си на малки глътки. Д. Ангелов, ЖС, 34. // За река, поток, ручей и под. — който съдържа обикн. неголямо количество вода. Противоп. голям. Рано една света неделя по черковната улица на горското селце Брестак бързо премина непознат полянин, прескочи с тоягата си малката вадичка и в недоумение спря на широкия мегдан сред селото. Елин Пелин, Съч. II, 89. Брегалница не е малка река. Л. Стоянов, X, 9. // За брада — който е с неголяма дължина; къс. Противоп. дълъг, голям. Около една маса седяха и се хранеха Червенаков, Палазов, Сарандовица и още един млад човек, с тъмни черни мустачки и с мека, малка брада. И. Йовков, ВАХ, 83-84.
2. За човек — който има височина, ръст, по-нисък от среден; нисък, дребен. Противоп. висок, едър. Споменът за майка му изведнъж нахлу и измести всичко друго от главата... Тя беше такава малка, свита и мършава селянка, каквито бяха повечето от жените в Борово. Кр. Велков, СБ, 8. Никола изведнъж се хвърля върху него [Димитър], но не успява да го хване и го подгонва. Малък и лек, Димитър скоро взема преднина. Й. Йовков, Разк. I, 40. Малкото тяло на стария отец Онуфрий, изгубено в широкото му расо, стои неподвижно и стоварено върху стола като чувалче. Елин Пелин, Съч. II, 140. // За животно — който има ръст по-нисък от средните, обикновените размери за определен вид; дребен. Противоп. едър. Сивуш-ка — слаба кравичка, два пъти по-малка от Белчо, прави усилие, и върви успоредно с него. Елин Пелин, Съч. I, 149. Застигнаха ги пътници делиорманци, яхнали на малки коне и наметнали ямурлуци. Ив. Вазов, Съч. XII, 134. За храна й [на лисицата] служат главно малки гризачи — горски или полски мишки. К. Ту-лешков, ХЖII, 8.
3. За текст, литературно или музикално произведение — който е къс, кратък. Противоп. дълъг, голям. Цели два месеца малкото обявление се повтаряше и преповтаряше из вестниците и нито един не се излъга да се мерне за частни уроци. Д. Кал-фов, Избр. разк., 308. Тук [в родното село].. е затрептяло моето сърце от обич към нашата хубава и ощастливена от природата родина. Тоя трепет на сърцето ми — това са тия малки стихове, които ви поднасям в тая книжка. Елин Пелин, ПБ, 6. Има една малка песен, известна на цял свят. Й. Йовков, Разк. III, 86. Той е майстор на малкия разказ. А Малка поема. Малка ария.
4. Който е незначителен по брой, по количество; малоброен, малочислен. Противоп. голям. Едни след други от разни посоки пристигаха малки части и високо викаха номерата на ро-тилге си. Й. Йовков, Разк. II, 144. Стражата ни беше малка, само четиридесет души — не мислехме да срещнем там неприятел. Ив. Вазов, Съч. XX, 8. Малкото стадо овци и кози,.., сладко чоплеше младата трева. Елин Пелин, Съч. II, 43. Малка чета. Малък клас. Малък народ. // Който се отнася до неголям брой пари; дребен, незначинелен. Противоп. голям. „Мъчи се да спечели, за да си плати дълга, но приходите му са толкова малки, че той не успява дори лихвите си да посрещне.“ Д. Неми-ров, Д, 108. — Бае Илчо, ти знаеш, че имаме една малка сметка — защо не дойдеш да я уредим? Елин Пелин, Съч. III, 112. Хаджият даже плати един малък дълг на един хъш. Ив. Вазов, Съч. VI, 36. Малка лихва. Малка сума. Малка цена. Малък капитал.
5. Който е с по-ограничени материални възможности в сравнение с други от същия тип; дребен. Противоп. голям, едър. Вършачките и всички други видове машини ще засилят само чифликчиите, а малките земеделци ще се разорят. Й. Йовков, Ж 1945, 152. В това послание се заповядваше от името на царя на про-тосевастите, севастите, малките боляри и селските кметове „да услужват на любезните царски гости...“ Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 169. Имаше няколко хлебари, няколко кръ-чмари, или други малки търговци хъшове. Ив. Вазов, Съч. VI, 9.
6. Който трае кратко, не е продължителен във времето; кратък, къс, краткотраен. Противоп. дълъг, продължителен. Почти от сутринтд, с малки паузи, чувахме да бие камбана. Й. Йовков, Разк.Н, 126. Силни болки защракаха счупената кост на крака му [на дядо Угрин], раздвижен от тая малка разходка. Елин Пелин, Съч. I, 80. През зимата денят е малък. А Малка ваканция.
7. Който се проявява или съществува в ниска степен, обхват; слаб, незначителен. Противоп. голям. И при най-малкия шум в къщата, и при най-слабото скръцване на коя да е врата, баба Станка ококорваше очи. Г. Караславов, Т, 58. От полка,.., бяха ни съобщили, че тази нощ послучай Възкресение Христово ще има служба,.. Канеха и нас. Изкушението не беше малко. Й. Йовков, Разк. II, 60. Надеждата беше малка за спасение от куршумите на крайбрежните турски стражи и от бесилото русчушко. Ив. Вазов, Съч. VI, 58. Малки радости в живота й не можеха да приглушат острата болка от самотата. А Имаше малка вероятност за печалба в тази търговия. А Вярата му в успеха на делото беше малка.
8. Който няма съществено, важно значение за нещо; незначгелен, несъществен, дребен. Противоп. голям. Говорехме само за предстоящия път, определяхме деня и часа на тръгването, не пропушщахме и най-малките дреболии. Й. Йовков, ВАХ, 9. С каква любов и точнвост е записвал всеки ден настроението на войниците, своето, успехите, малките несполуки, убити, ранени. Г. Стаматов, Разк. I, 84.
