МАЛЪК 118 МАЛЪК
Гостите също не отделяха погледи от не много едрия, униформен мъж, с.., усмихнати очи и уста, чиято горна устна излизаше малко напред. „Дъщерята е наследила от него тоя малък недостатък“ — помисли Раковски. Сг. Дичев, ЗС1,287. Обземаше ме смътно безпокойство при бликащата в гърдите ми парлива радост: не е малка работа да се покажеш пред публиката, която те глреда право в очите. М. Кремен, СС, 86. Малка молба. Малка награда. Малка служба. Малък епизод. Малък повод. Малък празник. Малка роля.
9. Който заема невисоко обществено или служебно положение; дребен. Противоп. голям. Хаджи Пени имаше познанството не само на чорбаджиите, а и на бейовете, и на хората на властта. Със своя характер той еднакво привличаше и малките, и големите хора. Д. Немиров, Б, 147. Малките хора от народа — рибари, хамали, занаятчии, търговци, просяци, роби са винаги добродетелни и изпълнени с обич към ближния. Св. Минков, ПШ, 5-6. Той позна Шандова, малък и беден чиновник от Министерството на общите сгради. Ив. Вазов, Съч. IX, 142. • Разг. В съчет. От малък до голям. Сизключение на едно нищожно малцинство,.., всички, от малък до голям, от министър до пъдар,.., грабят, от нищо несмущавани, от никого не-възпирани. Г. Кирков, Избр. пр 1,87.
10. Който не притежава необходимите качества, ум, талант, умение да бъде начело в нещо, да изпъкне с нещо, да ръководи; посредствен. Противоп. голям. В областа на културата няма малки и големи народи. ВН, 1958, бр. 2126, 4. — Кого лъже тоз? Бога или народа? Смилец велик? — когато той е най-малкият цар, който е видяла тая черква? Ив. Вазов, Съч. XIV, 10. Малък вестникар. Малък адвокат. II Който се отличава с бедна душевност, ограниченост на мирогледа, поради което не е способен да прояви благородство, смелост, висока нравственост; дребен, дребнав, нищожен, ограничен, тесногръд. Противоп. голям. Малки хора, които нямат смелостта да го кажат открито, шушукат и днес наляво-надяс-но,.., че големият поет,.., и тук, в самоубийството си, позирал или, още по-точ-но, фалшивил, както правел и в поезията си. К. Константинов, ГТПГ, 251-252. Зли езици пошушваха, че ревността на хаджията не бе съвсем безкористна, че той поиконо-мисвал за себе нещо при харчовете,.., но това беше чиста клевета, свойствена на малките души. Ив. Вазов, Съч. VIII, 134-
135. Стопанът уплашен гости си обади! /.. / Защото страхът е бездушен и слеп, / на малките души — съветник свиреп. Ив. Вазов, Съч. I, 182. // За ум, способности на човек — който е с ограничени възможности; посредствен, ограничен. Противоп. голям. — Нима с малък ум се управлява един голям народ? Ив. Вазов, Съч. XX, 80.
11. Който е в детска или юношеска възраст;
невръстен, непълнолетен. Противоп. голям, пълнолетен. Иван Белин говореше това на малките овчарчета,ь които всеки ден се събираха около му. И. Йовков, ВАХ, 155. Дядо Йордан влизаше рядко в къщи.. Нямаше вече какво да го влече и задържа там освен старите му спомени,.., и малките му внучета, които той обичаше да милва. Елин Пелин, Съч. III, 26. Ето че ние вече сме на село — аз и моята малка дъщеря. П. Незнакомов, МА, 1. А из улицата шумна,.., / ето малката цветарка бърза от локал в локал. Хр. Смирненски, Съч. I, 38. Я стани, стани, синко мензифар, / рано по-рано, та се разцъфти, / че те превари игличинката, / ../че я обраа воловарчета, / воловарче, говедар чета, / занесоа я долу в селото, / раз-даваа я по малки моми, / по малки моми, по лазаркини, / по китен Лазар да лазаруват. П. П. Славейков, КНП, 98. // Като сказ. опред. — който не е пораснал достатъчно, не е достигнал необходимата възраст за нещо. Противоп. голям. От къде ли сватове за нея не са идвали: .. Ала никому дума Тодора не давала. Тя все малка се мислила и все с кукли си играела. БР, 1931, кн. 4-5, 162. Аз го [дядо Мирю] помолих да ми даде да нося пушката, но той не се съгласи. — Малък си ти още за нея. Ем. Станев, ЯГ, 16. — За малък ли се мислиш, не виждаш ли, че си обрасъл с брадище? Ал. Константинов, Съч. I, 244. // Който е по-млад на възраст, години по отно>-шение на някого или на някои. Най-големият беше Божан, по него идеше Петър и най-малкият — Павел. Елин Пелин, Съч. Ш, 10.
— Как ме гледаа! — смееше се учудена малката снаха вкъщи. — Като че разбира, дано го чумата тръшне макар. — Може и да разбира,
— отвръща голямата снаха. — Те глухонемите са особени... Г. Караславов, СИ, 16. Освен Милка и Цонка, той имаше още два сина и три дъщери, по-малки от тях. Ив. Вазов, Съч. XXVI 38-39. Към средата на юни пристигна от София пред дома на хаджи Андрея керван. Недялка с децата и Елениното момченце, Харитина с мъжа си и малката си дъщеря. В. Хеновска, СГ, 222. // За животно, птица — който е скоро роден, още не е пораснал, за да се прехранва сам и да живее самостоятелно. — Послуша старата мечка глупавото мече и ми захапа ръката. Брей, дядо Пейо, като ме заболя охапаната ръка,.., че като я сграбих, издигнах я над главата си, но преди да я тръшна на земята, домиля ми за малките мечета и я пуснах полекичка долу. А. Каралий-чев,ПС, 60. — Ще порасне твоята малка Га-лица [теле] и ще помага на Белчо. Елин Пелин, Съч. I, 152. Майката учеше малките лисиче-та да ловуват. II За растение — който е поникнал неотдавна; млад. Той бе донесен като малко борче.. и посаден тук в незапомнени времена от прадедите на Гераците. Елин Пелин, Съч. И, 9-10. Крушата на двора е малка. А Малки лозици.
12. За поклон — който се прави с леко при
