МАЛЧИК 116 МАЛЪК
от джоба си своето неразделно пакетче с малцови бонбони, слагаше едно бонбонче в устата си и продължаваше с удвоена енергия разсъжденията си за ротацията на небесните тела. Св. Минков, Избр. пр, 68. Докато той давеше мъката си в благото вино, от родилния дом го викаха непрекъснато да отнесе пелени за бебето си и малцова боза за жена си. ВН, 1960, бр. 2656,2.
2. Който е предназначен за производство на малц или на изделия от малц. Малцова фабрика. Малцова машина.
МАЛЧИК м. Остар. Книж. Момче; гар-сон. — Моят бъдещ колега погледна към тезгяха, дето едно сънливо момче разпалваше огнището и подвикна: — Малчик, две кафета. Г. Караславов, Избр. съч. И, 233.
— От рус. мальчик.
МАЛЧИМ нареч. Диал. Малко пъти.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МАЛЧО, лш.-овци, м. Разг. Малък, дребен на ръст мъж или момче. На вратата cmoeuie продавачът — един малчо, метър и петдесет. II Малчуган. Не обичам да играя с малчов-ци. • Обр. Легни и, мало зрънчице, / в тихо и хлад но гробченце, /.. / Я недей тъжи, малчо мой! / Виж, меко ти е послано, / хубавинко е легнало! Г, 1865, бр. 20,160.
МАЛЧУГАН м. Разг. Гальов. 1. Малко дете, обикн. момче. Местата из парка, където Олга се застояваше, бяха площадките, дето играеха малки деца, а майките се навъртаха наблизо,.., разговаряха помежду си и всяка наблюдаваше своя малчуган, ь. Болгар, Б, 130. Двамата малчугани — Асен и Петър — бяха големи закачки, биеха се както помежду си, така и с чуждите деца. Сл. Трънски, Н, 134. По-големите момчета не лудуваха толкова, а събрани на купчинки, се смееха на малчуганите, препираха се. П. Проданов, С, 24.
2. Юноша. — Тогава аз бях — на колко години бях тогава? — Да, аз бях 1l-12-годи-шен малчуган и не разбирах тищо. Т. Караславов, Избр. съч. VIII, 21 .За отговорник на групата бил назначен тринадесетгоди-шният малчуган Стоян Костов — приятел на Иванка. Сл. Трънски, Н, All.
МАЛЧУГАНИН, мн. малчугани, м. Простонар. Малчуган. „Ела, човеченце, ела да те видя. Ти се срамуваш, ела, ела, малчу-ганино.“ Ем. Станев, ИК I и И, 359.
МАЛЧУГАНСКИ, -а, -о, мн. и, прил. Разг. Който се отнася до малчуган, малчуга-нин или е присъщ на малчуган, малчуганин. Малчуганска постъпка. Малчуганска тумба. Малчугански игри.
МАЛЧУГАНЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Умал. гальов. oni малчуган. Когато се връщаше от полето уморен от работа и неизбежните тревоги в бригадата, той винаги си представяше, че на вратника или на прага ще го посрещне с протегнати ръчички някое малчуганче. И. Петров, НЛ, 156. Още на втория ден след пристигането си той [Камберов] наби жестоко с тежкия си бастун насред улицата житарския търговец Павел Манасиев за това, че пред него бе дръпнал за ухото едно малчуганче, което случайно го бе засегнало с парцалената си топка. А. Гуляшки, Л, 8.
МАЛШАНС, мн. няма, м. Книж. Лош, несполучлив шанс, лош случай, късмет; несполука. Мога да ти кажа, че двете трети от неуспехите на тия приятелчета са резултат на тъпоумие и нищо друго. Има, вярно, и случаи на прост малшанс, но повечето са резултат на тъпоумие. Б. Райнов, ДВ, 159. Те от време на време се прибираха на сянка в палатката си — на десетина крачки от брега, — но и от там очите им все „на четири“ към заложените прътове. Какъв бе наистина тоя малшанс на тия упорити въдичари? Д. Калфов, ИТШ, 114. Криминалните доста предпазливо го [Царо на джебчиите] попитаха къде и как е заловен. Друмо се задоволи със следното обяснение: — Малшанс! като разбраха, че царо няма настроение за приказки, те млъкнаха сконфузени. Д. Жотев, ПМИ, 27.
— От фр. mal chance.
МАЛЪК, -лка, -лко, мн. -лки, прил.
1. Който има размери, величина или обем под средните, обикновените. Противоп. голям. Легнал край тлеешия огън в малката колиба, аз слушах вълшебните приказки на пастирите. Елин Пелин, Съч.П, 121. —Донесете малката масичка, за да сложим подноса. К. Петканов, В, 18. — Каква е тая птица? — обръща се към чернокожия шофьор един акуратен швейцарец, който записва в малкия си бележник всички туземни рядкости. Св. Минков, ДА, 32. Тук ние имахме един от най-ожесточените си и най-кървави боеве. И малкото неизвестно досега селд, цзведнъж даде името си на историята. Й. Йовков, Разк. II, 149. Стоян непрестанно чувствуваше на широкия си гръб Султанините ръце,.., малки, упорити, твърди. Д. Талев, ЖС, 89. Съседът му .. беше рус момък,.., с руса брадичка и руси мус-тачета над малки женствени уста. Ив.Йа-зов7 Съч. XXVI, 6. Малка длан. Малки крака. Малък нос. Малка държава. Малка крачка. Малки чашки. Малка купчина пръст. Малко възвишение. II Като сказ. оп-ред. с предл. з а и същ. или с подч. изр. за цел, предназначение със съюзите д а, з а д а, ч е д а. Който по обем или размер е недостатъчен за целта, предназначението, изразени от следващото съществително или от подчиненото изречение. Противоп. голям. Стаята стана малка за тая игра и Пала-зов, който по едно време се намери доста натя$нос изхвръкна из вратта и излезе навън. Й. Йовков, ВАХ, 51. Тук пред черквата, която беше малка да побере цялото множество, се виждаха и дебърски носии. Д.
