Книж. Отнасям се зле, с жестокост към някого; мъча, измъчвам, изтезавам. — Госпожицата е от еврейския хайлайф — допълва един от тях присмехулно. Посяга да скъса значката на Регина и по тоя начин да имат сигурни доводи да я малтретират, да я обвинят, че се движи по улиците без шестолъч-ка. С. Таджер, ПНМ, 179. Едно правителство, което разгонва публиката от На-родното събрание с войска, позволява на своите депутати да малтретират колегите си опозиционери, за да осигурят болшинство при гласуването, не може повече да остане на власт. В. Геновска, СГ, 462. малтретирам се страд.
— От фр. maltraiter.
МАЛТРЕТИРАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от малтретирам и от малтретирам се. Съобщих му, че в неговото отечество е забранено малтретирането на каквито и да било животни, а що се отнася до конете, те се ползуват с уважение и любов. Ем. Манов, ПУ, 195.
МАЛТУСИАНЕЦ, мн. -нци, м. Привърженик на малтусианството.
МАЛТУСИАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Филос. Който се отнася до малтусианство и малтусианец. Той се обявява рязко против малтусианските теории, че размножаването на човечеството води към гладна смърт. РД, 1961, бр. 69, 3.
МАЛТУСИАНСТВО, мн. няма, ср. Икон. Теория [създадена от английския икономист T. Р. Малтус], според която материалната бедност на трудовите маси се дължи на факта, че хората се размножават по-бързо от увеличаването на средствата за съществуване, поради което се търси изход във войните, епидемиите и бедствията.
—От англ. собсти.
МАЛТУСОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до T. Р. Малтус или е свързан с него. Дарвин приел безкритично Малтусовото учение и го използувал при обяснение на вът-ревидовата борба, която той смята за основа на естествения отбор. ОБиол. X кл, 1965, 113. Малтусов закон. Малтусова теория.
МАЛЦ, малцът, малца, мн. няма, м. Спец. Покълнали изсушени и едросмлени зърна на житни култури, главно ечемичени, които се използуват за приготвяне на бира, боза и др.; слад. Чрез ферментация на водния извлек от специално преработен ечемик (малц) след прибавяне на бирена мая и хмел се получава бира. А Бозата се приготвя от малц или просо.
— Нсм. Malz.
МАЛЦЕ нареч. Диал. Малко; мало.
— Ке дает малце тутун? Той [Ляте] погледна Варвара накриво, сякаш последната бе длъжна да се реабилитира за упрека, който му направи. Д. Димов, Т, 557. Най-после го викнале докторо Филипа да го [Андон] ле-куат. Кога го лекуа Филип, коа го лекуа не-\ колку месеци, дури ватил да напредует по малце. СбНУ XXIX, 162. Легна Марко малце да преспят. Нар. пес., СбБрМ, 148. Що я зеде [остра сабя] Маркоото дете, / я по-търгна сабя дипленица, / я изваде малце от ножница. Нар. пес., СбНУ XXIX, 103.
МАЛЦИНА числ. 1. За мъже или за мъже и жени — малко на брой. Той [Каблеш-ков] принадлежеше към рода на ония малцина избраници, които правят великите събития. К. Величков, ПССъч. I, 93. Нали той е един от малцината останали живи, които видели някога 3Qpama на новия живот в своята страна. И. Йовков, Разк. III, 96. Малцината пътници, които пробиха тука през първите дни на въстанието, обаждаха, че всичко е мир но в долината. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 121.
2. Като същ. — малко лица. Малцина, твърде малцина са ония, които действително са готови да се жертвуват за своя народ и отечество. Ал. Стамболийски, ДС, 9. Малцина са вече ония, дето знаят с какви страдания и битки, с колко героизъм и безмълвни жертви е била наложена на света така наречената Питагорова теорема. М. Иванов, TЛJP, 45.
МАЛЦИНСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Социол. Който е свързан с малцинство или се отнася до малцинство (във 2 знач.). Малцинственият въпрос след Първата световна война беше много остър в някои държави. А Малцинствен елемент.
МАЛЦИНСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. По-малка част, по-малък брой от лицата в дадена група от група хора, общество и под., по отношение на останалата по-голяма част. Противоп. мнозинство. Как още е възможно малцинството, нищожното малцинство, да владее над грамадното множество, от труда на което се крепи обществото? Г. Бакалов, Борба, 1919, кн. 2, 37. Недоволните от новото положение боляри един по един минуваха към Светослава. Едно малцинство от тях остана само привързано на гърците, скришно. Ив. Вазов, Съч. XIV, 196.
2. Националностна или етническа група, която в дадена държава представлява мало-числено общество и се отличава по произход, език, вероизповедание и др. от основния етнически тип население. Населението [в Добруджа] е разнородно и пъстро: ромъ-ни от Трансилвания и оттатък Дунава, кримски татари, руски преселници от всевъзможни секти.. Но сред тия малцинства.. стои едно здраво и жизнено население. Й. Йовков, Разк. III, 179-180. От всички малцинства в Александрия най-голямо е това на гърците — 150 000 души. Ив. Мирски, ПДЗ, 162. Циганско малцинство.
О Национално малцинство. Социол. Малцинство (във 2 знач.).
МАЛЦОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се приготвя с малц. Той изваждаше предпазливо
