тия ще освободи Запада от онзи комплекс за малоценност, който той е пренесъл през Средновековието, потискан не само духовно, но и материално от Изтока. В. Мутафчиева, И КМ, 63. Малоценност на литературно произведение.
МАЛОЧЙСЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който се състои от малко на брой хора или неща; малоброен. Противоп. мно-гочислен, многоброен. Живееше в постоянен страх, че ако от север нападнат венгри или печенеги, малочислените царски войски не биха могли да опазят крепостта. М. Смилова, ДСВ, 200. Малочислени конни отряди разучаваха, пътя му, пръснати в широко ветрило. И. Вълчев, СкН, 157. Мит-ъо избра един по-светъл ъгъл в стаята и там върху обущарската си масичка подреди малочисления си обущарски инвентар. П. Здравков, НД, 123.
2. Остар. Книж. Който се среща или съществува в неголямо количество; малоброен. Противоп. многоброен. Далеч сме от желанието да повдигаме полемика в малочислените наши вестници в Румъния. НБ, 1876, бр. 39, 153. Те [народните песни] са и един от малочислените онези паметници, според които може да се определи точно мястото, което занимава българският народ в историята на човешкото развитие. Ч, 1875, бр. 13, 615. Законите, които биле твърде малочислени .. са касале [касали] само оние вопроси, които имале чисто политическо свойство. Знан., 1875, кн. 15, 235.
МАЛОЧЙСЛЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж.
Остар. Книж. Отвл. същ. от малочислен; малобройност. Противоп. многочисленост. Фабричният работник още не е станал герой в нашата белетристика. Не само с неговата малочисленост може да се обясни замълчаването му в изящната литература. Г. Бакалов, Избр. пр, 328. Градът Пловдив, който не можеше да въстане открито по причина на малочислеността на българското население, .., събранието решило оа са запали. 3. Стоянов, ЗБВ III, 267. Освен малочислеността им, книгите са далеч още от да отговарят совершенно на многообразните нужди. Ч, 1870, бр. 1, 4.
МАЛСАЙБЙЯ, -йята, мн. -йи, м. Остар. Собственик. Хаджи Петър заминаваше за Добруджа. Там имаше големи къшли, беше един от най-големите овчари малсайбии. П. Росен, ВПШ, 55. Миналата година овцете [на Нейко и Керана] им бяха на една мандра. На Петров-ден, когато делиха благината, бяха дошли всички малсайбии. П. Росен, ВПШ, 157. Tue считат за грешно и неприлично, щото един малсайбия да заколи от своето стадо здрава и читава овца само за свои удоволствия. 3. Стоянов, ЗБВ I, 24.
— От араб. през тур. mal.sahibi.
М АЛТ A3 А ж. Хим. Фермент, който се съдържа в дрождите, ягодовия сок, кръвта и малца и превръща малтозата в гликоза. Хи-мичната промяна на храната се извършва от слюнката. В нея се съдържат ферментите птиалин и малтаза. Анат. IX кл, 1958, 45. Чревният сок .. съдържа малтаза, лактаза, липаза, както и други ензими. Б. Койчев, Б, 51. Малтозата под действието на ензима малтаза се хидролизира. А. Генадиев и др., ТЗ, 13.
— От англ. maltose.
МАЛТЙЕЦ, мн. -и`йци, м. 1. Мъж от ос-новното население на о. Малта. На кея се запознах с двама малтийци.
2. Само мн. Всички хора, населяващи о. Малта. Макар че в проектоконституция-та островът е наречен „държава Малта“, отбраната, външнополитическите отношения и полицейските сили няма да бъдат в ръцете на малтийци. ОФ, 1961, бр. 5143,
3. Малтийците са католици.
МАЛТИЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до о. Малта или до малтиец. Англичаните докараха нови войскови подкрепления от митрополията и обявиха извънредно положение. Така временно бе задушена борбата на малтийското население. ОФ, 1961, бр. 5143, 3. Малтийско пристанище. Малтийската столица е Ла Валета.
О Малтийска треска. Мед. Заразна болест по хората и домашните животни, предизвикана от групата бактерии Brucella; бруцелоза. Малтийски кръст. Техн. Механизъм, който се използува в кинотехниката за преобразуване на непрекъснато въртеливо движение на водещо звено в прекъснато въртеливо движение на водено звено. Особено голямо приложение намира предавката с малтийски кръст в кинотехниката. П. Минков и др., ЕФМ, 360. Малтийски орден. Църк. 1. Духовно-рицарски орден, основан от кръстоносците в началото на XII в. в Палестина, по-късно преместен на о. Малта, където съществува до 1799 г. 2. Отличителният знак на този орден във форма на кръст.
МАЛТОЗА ж. Хим. Бяло кристално вещество, подобно на захар, което се образува при хидролиза на нишесте и гликоген под действието на фермента амилаза; малцова захар, сладова захар. Малтозата се образува от нишестето при проникване на ечеми-чени зърна (слад, малц) и е съставена от две молекули гроздена захар. Хим. VII кл, 1950, 126. Чистата малтоза обикновено не се използува в бонбонената индустрия, обаче тя влиза в състава на повечето бонбони посредством гликозения сироп. А. Генадиев и др., ТЗ, 12.
— От англ. maltose.
МАЛТОЗЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Хим.
1. Кайто се отнася до малтоза. Малтозени свойства.
2. Който е получен от малтоза. Малтозен екстракт.
МАЛТРЕТИРАМ, -аш, несв. и св., прех.
