Атила; който ако и да е бил малотелесен и грозен, но бил войнствен и жесток. ИХЦ (превод), 79.
МАЛОТИРАЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Спец. Който се издава в малък тираж. Противоп. многотиражен. Малотиражен вестник. Малотиражни издания. Малотиражно списание.
МАЛОТИРАЖНА ж. Разг. Ведомствен вестник или списание, което се издава в много малък, ограничен тираж. Противоп. многотиражка.
МАЛОТРАЕН, -айна, -айно, мн. -айни, прил. Краткотраен. Противоп. дълготраен. Имах намерение да престоя тука десетина дни, но ежедневните, ако и малотрайни дъждове, .., ме принудиха да се простя по-рано с тоя прекрасен планински кът. Ив. Вазов, Съч. XVII, 105. Предавам всичко, що съм обладал / на тоя свят, защото сам разбрах, / че моята следа е малотрайна — / и не изпитвам в тоя час ни жал, / ни злоба, унижение и страх. Ив. Мирчев, Стр, 50. Малотраен материал.
МАЛОТРАЙНО нареч. Краткотрайно. Противоп. дълготрайно. Редки звездици трепваха малотрайно между черни облаци на небето. Ив. Вазов, Съч. XIV, 121.
МАЛОТРАЙНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Краткотрайност. Противоп. дълготрайност. Още по-важен е бил другият недоста-тък — малотрайността на така получените образи. Колкото светлината на някое място от образа е била по-слаба, толкова там се е разлагал по-малко сребърен хлорид. В. Врански, МВЛ, 66.
МАЛОУМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Който е с недоразвити умствени способности; слабоумен. Той [Стан] трябва да овладее пак Дика! Стига толкова безразсъдно малодушие. Дико не е освен един побъркан, малоумен човек. Г. Райчев, Избр. съч. I, 143. Гламав беше Цончо, малоумен от рождение, идиот, та още крив тялом и сакат в ръцете. Ив. Вазов, Съч, VIII, 121. — Казвам просто, че не сме малоумни, за да ни говорите такива лъжи .. продължи Блаже с твърд глас. Д. Димов, Т, 261. Вкъщи го посрещат врагове, не го уважават, не му вярват в нищо, смеят му се, имат го за малоумен. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 458.
МАЛОУМИЕ, мн. няма, ср. Олигофрения; малоумност. Едно от заболяванията, което се развива изключително в детската възраст, е олигофренията — малоумие-то. Тя включва всички случаи на вродено или ранно придобито умствено недоразвитие. К. Рашков и др., ДБ, 310.
МАЛОУМНИК, мн. -ци, м. Разг. Малоумен човек или дете; олигофрен. — Каква друга снаха може да пожелае майката на един малоумник освен една такава... пропаднала... уличница?... Б. Болгар, Б, 76.
Прен. Руг. За изразяване на презрително, оскърбително отношение към някого, за когото се смята, че не разсъждава или не постъпва нормално, логично.
МАЛОУМНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Олигофрения; малоумие.
МАЛОУЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Малограмотен, малообразован. Този млад свещеник, .., малоучен, но с ум лукав и остър, хипнотизуваше населението в тая околия и го държеше в ръката си. Ив. Вазов, Съч. XXV, 115. И най-прост и малоучен чловек трябува да ся остри, .., па да ся приуча на свесен и трудолюбив живот. Й. Груев, СП (превод), 254.
МАЛОХАРАКТЁРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Индив. Слабохарактерен. Малохарактерен и слаб, той се беше съвсем заличил. Ив. Вазов, Съч. XXII, 51.
МАЛОХРАНЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. За хранителни продукти, плодове, зеленчуци — който е беден на хранителни вещества. Месото е по-хранително от хляба, ако хлябът да е и необходим; но има нечта, както например ба-рабойт, който дотолкова са малохрани-телни, что то често могат да бъдат дори вредни. Лет., 1873, 83.
МАЛОЦЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Книж. 1. Който няма голямо значение, стойност, качества. Противоп. многоценен. В областта на културата по способности няма малки и големи народи. Няма пълноценни и малоценни народи. РД, 1950, бр. 134, 1. Най-големите капацитети смятали, че букът има долнокачествена дървесина .. Но настъпи ерата на шперплата,.. и извед-наж се оказа че буковата дървесина съвсем не е толкова малоценна. Н. Тихолов, ДКД, 66-67.Кандидатите са много. Но тях грижливата майка е изучила и преценила основной с безпрекословното си категорично мнение за всеки един ги представя на дъщеря си като неподходящи, малоценни или нежелани. М. Кремен, РЯ, 319.
2. Остар. Който има малка парична стойност, цена; евтин. Противоп. скъп. Прося извинение, че на последното си писмо съм залепил по-малоценна тембра, та ви съм глобил. Ив. Вазов, ПЕМ, 30. Никога не ядеше доволно до ситост и много пъти избираше ястия вредителни за здравето само зачтото бяха по-ма-лоценни. С. Радулов, НД (превод), 45.
МАЛОЦЕННОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от малоценен. Виктор тръгва редом с момичето, гнети го едно чувство на внезапна малоценност: пожелаят ли, жените могат да бъдат и по-строги, и по-благоразумни и главното — по-сериозни от мъжете! Др. Асенов, ТКНП, 129. Чувството за малоценност го напусна и той отново се почувствува жив, необходим за живота човек. А. Гуляшки, Л, 509-510. Смъртта на Визан
