ние; слабонаселен. Незначителни по прост-ранството си и малонаселени окрузи може да ся съединяват, в един съдебен округ. ВП, 3. Той си тури наум да потърси да ся засели надалеч к^м северозапад в някое малонаселено място. Й. Груев, СП (превод), 176.
МАЛООБЁМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Книж. Рядко. 1. Който е малък по обем. Натоварихме веднага малообемния ми багаж в директорската волга и потеглихме. Тарас, ТМ, 43.
2. Който има малка обемна вместимост. А египетският завод е мъчно да бъде открит,..Няколко малообемни ръждясали цистерни, един кумин. ОФ, 1950, бр. 1898, 4.
МАЛООБРАЗОВАН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Необразован; малограмотен, малоучен, малоразвит. Маджурина ги гледа в плътната юнска светлина, докато тъмният вход, .., ги погълна: младият мъж, .., и старият, малообразован селянин. Д. Вълев, Ж, 88. Човек малообразован, от прежното време, той със своя естествен здрав смисъл, разбираше добре човешката природа, и знаеше, че онова, което се запре-щава, по-силно се желае. Ив. Вазов, Съч. XXII, 10. Секи един малообразован човек е повече наклонен да приеме лошавото, нежели доброто. СбПер. п II, 171.
МАЛООБРАЗОВАНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от малообразован; необразованост.
МАЛОРАЗВИТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Малообразован. Мнозина приятели ма съветваха да бъда кратък, .. Нашите малоразвити читатели не са още в състояние да са задоволяват само с голи фактове. 3. Стоянов, ЗБВ 1,10.
МАЛОРАСЬЛ, -ела, -сло, мн. -ели, прил. Остар. Книж. За човек — който не е висок на ръст. Гренландците са до 20 000, сее малорас-ли ескимци. Ив. Богоров, ВГД (превод), 291
МАЛОРУСИН, мн. малоруси, м. Остар. Книж. Украинец. Отдавна вече малорусите от диви и юначни дружини се превърнаха в мирни земледелци. Ив. Вазов, Сьч. XVI, 126. Тоя староверец—родом от Тулча, малорусин .. беше верен Алеков .. другар в скитанияпш му. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 135.
МАЛОРУСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Украински. Шевченко и Ос-новяненко са написали прекрасни песни на малоруски език. Ив. Вазов, Съч. XVI, 127. Понякога той ходеше и в болярската улица, дето е сега стари Киев, дето са живеле дворяне малоруски и полски и къщите бяха изградени по-хубаво. Н. Бончев, ТБ (превод), 16. Малоруският певец Тарас Гр. Шевченко, син на неосвободен в свое време селя-нец, беше ся родил в 1814 г. в село Кирилов-ка, Киевски окръг. Р. Жинзифов, НС, б.с. Руската реч има навярно три наречия: великорусы, белоруско (литовско), и мало-руско (украинско). У, 1871, бр. 23, 379.
МАЛОСНАЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Остар. Книж. Който е с малка снага, с дребен ръст; дребен, нисък, малорасъл, мало-телесен. Земята [Азиатска Русия] е населена от много и различни народи, .. са племя чело-веци много малоа-шжни. Ив. Богоров, КГ, 207. Тия са ескимци, малоснажни както самоедшпе и лапландците. Ив. Богоров, КГ, 280.
МАЛОСНАЖНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. и диал. Отвл. същ. от малоснажен.
— От Ог. Младенов, Етимологичен и правописен речник ..., 1941.
МАЛОСНЕЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Обикн. в съчет. Малоснежна зима. Зима, през която пада малко, незначително количество сняг, недостатъчно за развитието на земеделските култури. Противоп. многоснежен. Макар че зимната пшеница е растение, издържливо на студ, и тя може да страда при презимуването, в райони със сурова и малоснежна зима тя често из-мръзва. Бтн V и VI кл, 1951, 122. Климатът тук [на северното Черноморие] се отличава със значително по-мека и малоснежна зима, отколкото във вътрешните съседни части на страната. П. Боянов, П, 99.
МАЛОСТ1, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. 1. Качество или състояние на малък. Със своята малост и голям шум, то [шумливото водопадче] наумява здраво и разгалено дете, което надува свирката, що му е дадена армаган. Ив. Вазов, Съч. XV, 45. В течението на много хиляди години в ума на человека не са появило ни най-малко подозрение за съществованието на други планети, които,.., оставали невидими поради голямото им разстояние или поради тяхна-та малост. Д. Витанов, НС (превод), 114. Тези инструменти .. са .. микроскопи .., които служат, за да ся уголеми изображението на тези предмети, които според ма-лостта си, не могат да ся видят с просто око. Ив. Гюзелев, РФ, 289.
2. Грам. Категорията умалителност. Град, чловек, нога, глава, стол. Изменете окончанията пак на тия съществителни имена така, каквото имято да показова малост или галеност на предмета. Д. Манчев, БЕ I, 82. Някои от еднократните глаголи означават още малост на действието, напр. хапнах, пинах, дремнах. С. Радулов, НГ, 67.
МАЛОСТ2, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Прималяване, слабост. Майката от малост хвърга се във водата, .. След малко изваждат и децата. Лил., 1884, кн. 7, 26.
МАЛОТЕЛЕСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Остар. Книж. Малорасъл, малоснажен. Лапоните са най-малотелесни (ниски); тии нямат више от четири ноги височина. Ем. Васкидович, ПП (превод), 21. В половината от петото столетие те [вандалите и аланите] повикаха на помощ Унския цар
