хора. Противоп. многолюден. Американско [племе] (17 мил.); то е най-малолюдно от всичките; има медночервена кожа, черна, гладка коса, широко лице, .., очи разделени доста едно от друго. К. Смирнов, 3,68. Малолюдно население. Малолюдно събрание.
МАЛОМЁРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който по размер или тегло е по-малък от приетия за нормален, нужен размер, тегло на нещо. Продадохме къща като палат в Розовград — да купим този маломерен тристаен апартамент в облаците, на третия етаж. Тарас, СГ, 147. Нека за в бъдеще Вълков да оре и сее там, където бяха орали и сели сегашните господари на об-ширната староселска земя; на маломерните ими пустали нивки да осъмва и замрък-ва, да ги оросява с потта си. Ст. Марков, ДБ, 502. Виждаш зад един камък рибар, стиснал пръта, изтеглил шия напред и ето — издърпва една маломерна черна мрянка. Д. Калфов, ИТШ, 24. Маломерна квартира. Маломерни прасета. Маломерни яйца.
МАЛОМЁРНОСТ, rrà, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от маломерен. Мало-мерността и неправилното разпределяне на помещенията в жилищата създават големи неудобства за обитателите.
МАЛОМЕТРАЖЕН, -жна, -жно, мн.
-жни, прил. Спец. Който е с площ от малко квадратни метри. В стремежа да се търсят по-икономични жилища бяха утвърдени типови проекти за малометражни жилища.
МАЛОМЕТРАЖНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Спец. Отвл. същ. от малометражен. Ма-лометражност на жилищна площ.
МАЛОМОЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. 1. Техн. Който се характеризира с по-малка мощност по отношение на други от същия тип. Между крайните пунктове на телевизионната радиолиния се разполагат маломощни приемно-предавателни станции. Д. Мишев и др., ТТ, 34. Особено перспективно е използуването на маломощни радиотелефони С радиус на предаването не повече от 100-150 метра. НТМ, 1966, кн. 211-212, 18. Маломощен двигател. Маломощен радиопредавател. Часовници с маломощни двигатели.
2. Спец. За почва — който е беден на хранителни вещества за растенията. Противоп. силен. Върху склоновете под влияние на стичащите се води става измиване на повърхностните слоеве от материнските скали и почвите .. върху склоновете се образуват плитки, маломощни почви. П. Боянов, П, 117-118.
з. Остар. Книж. За човек — който се отличава с недостатъчна физическа сила; слаб, немощен, безсилен. Противоп. силен. От такъво едно нехайство за развой на телед-ните сили чловек остане маломощен. И. Грудев, СП (превод), 236. Няма по-слабо и по-маломощно създание от едно новородено детенце. И. Груев, КН 7 (превод), 87-88.
4. Прен. Остар. Книж. Който не е достатъч-но силен, мощен; немощен, слаб, безсилен. Противоп. мощен, силен. От устицата на двете дечцца едвам произлезе едно маломо-щно: Ей! И. Ненов, ЧГ (превод), 9.
МАЛОМОЩЕНЕ, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от маломощя и от маломощя се.
МАЛОМОЩИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Безсилие, немощ. С помощта на фантазията си [народът] е поставил свети Ивану външни врагове — дяволи — като не е взел предвид, че телесното маломощие на светеца вече само по себе предрешава на коя страна ще е победата. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 375.
МАЛОМОЩНОСГ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от маломощен (в 3 и 4 знач.).
— Сг. Мпаденоп, Етимологичен и правописен речник 1941.
МАЛОМОЩЯ, -йш, мин. св. -йх, несв., прех. Остар. Книж. Изтощавам, изчерпвам физическите и духовните сили на някого; обезсилвам, омаломощавам. Сиромашията толкова ни пречи и бърка в правение добро, и дотолкова ни маломощи в борбата с телесни и душевни злини, чтото трябува да ся измичаме и бягамеиот нея по всякий законен и честен път. И. Груев, СП (превод), 216. Мен сънища мъчителни ме маломо-щят. Ив. Вазов, ИГП (превод), 37. Войната следва йоще, / опасна, тежка, зла. / Враг врага маломощи. Ив. Вазов, Съч. I, 105. маломощя се страд.
МАЛОНАДДАВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Книж. При търг — предлагам да извърша или доставя нещо на по-ниска цена от определената. Желающите да малонад-дават на този търг може да видят поем-ните условия, оценението и планът по това предприятие. С, 1988, бр. 210, 4.
МАЛОНАДДАВАНЕ, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от малонаддавам. Правеха [Васи-левият род] и държавни доставки понякога, но само ако девизната цена биваше висока и ако при търговете не се явяваха много конкуренти. Не бяха привърженици на малонадда-ването. П. Спасов, ХлХ, 145.
МАЛОНАДДАВАТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Лице, което малонаддава при търг.
МАЛОНАДДАВАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който се отнася до малонаддавател и малонаддаване. Добришкото градско общинско управление .., обявява, .., че в помещението на същото управление ще се произведе публичен мало-наддавателен търг по тайно конкуриране. Бълг., 1902, бр. 526, 1.
МАЛОНАСЕЛЕН, а, -о, мн. -и, прил Остар. Книж. Който е с малко на брой населе
