ра, които от страх пред правилниците по няколко пъти на ден наричат черното бяло? А. Гуляшки, Л, 98. Многократно той подчертаваше, че не на малодушните, а на смелите народи принадлежи бъдещето и щастието. ОФ, 1949, бр. 1500, 1.
2. В който се съдържа малодушие или който изразява малодушие. Дълги бяха пренията\, но най-после надделя Смилецовото мнение — да приемат без съпротивление татарите. Малкото войска, с която разполагаше Търново и страхът, .., много спомогнаха да се земе това малодушно решение. Ив. Вазов, Съч. XIV, 16. Малодушно свиване пред мъчнотии, .., никога не е помагало. И. Груев, СП (превод), 277. Можете ли да си представите, че тая скромна и малодушна постъпка са притълкувала недобросъвестно от страна на неприятелите, че й са предало съвсем противен смисъл? 3. Стоянов, ЗБВ II, 339. Той [свещеникът] се молеше да прати Бог чудо: да спаси градът, да подкрепи падающия дух, .., да отклони изкусителя, който възбужда ропот и малодушен плач от земните теглила. Н. Бончев, ТБ (превод), 49.
3. Като същ. Малодушен човек; малодушни к. Уморените получиха нови сили, ранените забравиха раните си, а малодушните усетиха, че имат още мъжество в сърцата си, и не се хвърлиха да си спасяват кожите с бягство. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 296. Той разбра с горест, че само еоно дълбоко отчайване и ужас пред борбата придаваше на малодушните тая смелост и решителност да се признаят пред самия си началник. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 130. Заплахата увисна във въздуха, притисна ни, но това, че сме много, даваше сила и на най-мало-душните. М. Гръбчева, ВИН, 51.
МАЛОДУШЕСГВУВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Книж. Проявявам малодушие. — Нека спокойствуват щастливите, за които всяка една промяна е едно заплашване на благополучието им; нека мъдрите и разсъди-телните да благоразумст&уват, .., подлите да малодушествуват. Ив. Вазов, НП, 41. Едвам сушата ся изгуби от очите им и пюз час съплавателите му захванаха да малодушест-вуват. П. Кисимов, ОА I (превод), 22. Не ма-лодушествувай, когато гледаш, че обстоятелствата на честта ти клонят към по-ло-шето, без да си ти същий причината. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 131.
МАЛОДУШИЕ, мн. -ия, ср. Психическа неустойчивост, слаба воля, нерешителност; слабодушие. Той [Борис] изглеждаше с успехите си много силен, но в същност беше слаб и страхлив и се спасяваше от малодушието си с бягство при алкохола. Д. Димов, Т, 316. У едни малодушието се поражда от страх, у други — от тесен кръгозор, от душевна слепота. А. Гуляшки, Л, 396. Никой не иска да се покаже по-слаб от другите. Повече се боиш да не бъдеш заподозрян в малодушие, отколкото да изложиш живота си на риск. Бл. Димитрова, Лав., 74. Не беше ли ги видял някой? Нямаше ли още утре да ги заловят? Подобно малодушие той никого, не беше изпитвал и това го ядосваше. И. Йовков, Ж 1945, 188.
МАЛОДУ1ПИИК, мн. -ци, м. Книж. Човек, който проявява малодушие. Генералът се чувствуваше лично уязвен: той ръководеше блокадата, .., знаеше от избягали ма-лодушници къде е формирана бригадата. Но закъсня. В. Андреев, ПР, 135. Отново се завардваха всички улици, отново се претърсваха християнските къщи — някой страхливец ще издаде, някой малодушник ще се огъне — и пак гонитба, бяг. Ст. Дичев, ЗС II, 625. Дордето той [фашизмът] на измет се опира —/на малодушници и подлеци, / самия цвят младежки тя [Лиляна] издиря/ и поощрява нови храбреци. Бл. Димитрова, Л, 282.
МАЛОДУШНО нареч. С малодушие; слабодушно. Настолната лампа поднася насреща ми едно съвсем достойно за моя духовен облик изкривено отражение. Малодушно отмествам поглед, за да надвия умножените от тая нагледна илюстрация вътрешни угризения. СбХС, 208. Той сега е разсилен и мете с лявата ръка канцеларията.. и, тоя лев в Стара планина, и тоя герой на Гредетин, малодушно трепери сега пред гласа на грубия писар. Ив. Вазов, Съч. VI, 106. — Срамотно би било на мене пред сичките троенски мъже и жени, ако бих малодушно гледал отдалеч на боя. Н. Михай-ловски и др., ОИ (превод), 82.
МАЛОДУШНОСГ, -ттй, мн. няма, ж. Рядко. Качество или проява на малодушен (в 1 знач.).
МАЛОЕТАЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. За сграда — който е с малко етажи. Противоп. многоетажен. Конакри има удобно пристанище.. Сградите са предимно малоетажни. Д. Филипов, Г, 10.
2. Който се отнася до сгради с малко етажи. Малоетажно строителство.
МАЛОЗЁМЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. За селянин — който притежава малка площ обработваема земя. Изходът за мало-земления или обезземлен селянин бил единствен: ратайството. В. Мутафчиева, КВ, 19. Селската реформа [в Русия] от 1861 г. дала силен тласък на индустрията, .. Много освободени обезземлени и малоземлени селяни напуснали селото и отивали ё града да търсят работа. Ист. X кл, 1951,107.
МАЛОЗЁМЛЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж Испюр. Рядко. Отвл. същ. от малоземлен. Малоземленост на селяните в Царска Русия.
МАЛОЗНАЧИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който е с малко значение или влияние за нещо; незначите
