новоден. Противоп. многоводен. Двете сгради:, бяха от една и съща страна на шосето .., успоредно на което криволичеше маловодната Мелънска река. Сл. Трънски, Н, 519. Отдавна бяха притихнали гъските, които населяваха с крясък и сладко гурка-не маловодната Челядинкина вада. Цв. Ангелов, ЧД, 5. Маловоден язовир.
2. За части, райони от земната повърхност — в който има малко, недостатъчно на брой водни басейни и водоизточници; безводен. Маловодна равнина. Маловодни местности.
МАЛОВбДИЕ, мн. -ия, ср. Състояние на маловоден; маловодност. Противоп. многово-дие. През маловодията, които траят по няколко месеца през годината, реката води едва около 150 л/сек. Пр, 1954, кн. 1, 13. Жедна река е наречена така поради своепю маловодие. Д Есенно и лятно маловодие.
МАЛОВОДНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Маловодие. Противоп. многовод-ност. Маловодност на район.
МАЛОВРЁМЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Книж. Краткотраен. Сички други науки человек учи в това време през мало-временния си живот, когато начене да разсъждава с ума си: само риториката поченва да учи най-рано. Ф. Велев, КР (превод), III. Доколкото що съм можел да го позная в малов-ременното ми с него познанство, мога да кажа, че той беше тих, кротък и мълчалив. К. Шапкарев, МЖБМ, 15. Този капитанин отплува, .., и после маловременно плувание към западна страна изгуби всяка надежда за бла-гополучното извършваше на това смело предприятие. П. Кисимов, О АI (превод), 11.
МАЛОВРЪСТЕН, -стна, -стно, мн. -стни, прил. Остар. Книж. Невръстен; ма-ловъзрастен, малък. Най-силно той [Еруса-лем Захаров] почувствува убийството на маловръстните Кина и Бойко. Иван Бенин, върнал се на другия ден от града, бе минал през улиците на селото, като ревеше с глас: „Дечицата ми! О-о-о, дечицата ми!...“ Д. Ангелов, ЖС, 575. Почна страшното — кървавият набор на маловръстните момчета, които трябваше да напуснат селото. Цв. Минков, М3, 8. — В една фамилия треба всякога да ся зима вовремя грижата да ся не остават деца маловръстни без един главатар, който да ги съветова и да ги оправя. М. Балабанов, ДБ (превод), 34. Подобен на маловръстно дете, нововъз-рождающият са народ има слабостта да са досягва до ония неща, които бият повече на очи. Д. Войников, КЦ, б.с.
МАЛОВЪЗРАСТЕН, -стна, -стно, мн. -стни, прил. Остар. Книж. Невръстен; ма-ловръстен, малък. На възраст тридесятго-дишна ти би открил, че един морец ти бил спасил животът, когато си бил дете мало-възрастно. Ч, 1871, бр. 8, 225. Между разните подобрения, .., можем да споменем: 1) съгражданието на едно отделно здание, в което ще се помещават и учат маловъз-растни ученици от 10 до 14 години под надзора и ръководството на особени учители. Бълг., 1902, бр. 528, 4.
МАЛОГАБАРИТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Техн. Който е с малки габарити. Малогабаритен радиоприемник. Малогабаритен и лек двигател. Малогабаритен електролокомотив. Малогабаритна металорежеща машина. Малогабаритни електронни детайли и устройства.
МАЛОГРАМАЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Който е малък на грамаж или е с гра-маж по-малък от необходимия. Малогра-мажна порция. Малограмажна хартия.
МАЛОГРАМОТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който е със слаба, ниска грамотност; слабограмотен. Хаджи Енчо беше епи-троп училищен. Прост, малограмотен, но твърде усърден. Ив. Вазов, Съч. VII, 134. В Трявна и Търново [П. Р. Славейков] учи при малограмотни килийни учители. Лит. X кл, 1965, 102. Тази разбърканост в язика иде на ръка на всичките малограмотни писачи у нас. Пряп., 1903, бр. 24, 4.
2. Който е с малко, недостатъчно образование. Малограмотен и простоват,.., през последните години Славян Дойков бе забогатял твърде много. Д. Ангелов, ЖС, 24. Снежинките започнаха да се отделят от клоните на боровете и затрептяха на място във въздуха като мушици! — Как така! — втрещи се Миию. — Тъй! Ти като малограмотен не знаеш физиката. Е, 1981, бр. 4,3.
МАЛОГРАМОТНО нареч. 1. Като човек, който е слабо, малко грамотен. Арахан-гела, без да ми отговори, завря си носа между листовете на едно тефтерче и като сричаше малограмотно, туй което бе там написано, сформирова следующите въпроси. Ал. Константинов, Съч. I, 21.
2. С много грешки; неграмотно. Писмото й бе написано малограмотно.
МАЛОГРАМОТНОСГ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от малограмотен. По причина на своята малограмотност, той бе по-пувал само в селата. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 70.
МАЛОДОХОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който дава или от който се получават малки доходи. Защо беше отречена тази ценна култура у нас? Причината се крие в постепенното намаляване на добивите й, с което тя се очерта като съвсем малодоходна. РД, 1960, бр. 13, 2. Малодоходни култури. Малодоходно земеделие.
МАЛОДУШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Който проявява малодушие; слабодушен. Понякога се случваше да провърви на полицията — намираше се малодушен човек и почваше да разправя, каквото знае. М. Марчевски, МП, 87. Евлоги пак се усмихна. — Нима между нас няма малодушни хо-
