МАЛОБРОЕН 106 МАЛОВОДЕН
кръсваше това, кой знае къде закътано име: Самсун. Виждах нарисуваната ивица на малоазийския бряг, колелцето на града малко навътре, .. — и аз добре си спомних: Самсун, .. Дивее.. Малатия.. Диарбекир! Ст. Дичев, Р, 41. Най-новите изследвания сочат, че завладяването на Източни Тракия се осъществявало не само от османски, но и от други малоазийски тюркски племена. ТВ I, 124. Напреде му изведнаж израстнаха стройни колони от червен малоазийски мрамор. А. Каралийчев, ПГ, 81. Малоа-зийска Гърция. Малоазийски темперамент.
МАЛОБРОЕН, -ойна, -ойно, мн. -бйни, прил. Който е малък на брой, има малък брой или се състои от малко на брой единици; малочислен. Противоп. многоброен. Групата на Шишко е малобройна и остава на собствените си сили. Д. Димов, Т, 424. По пътищата, които минавали през Памир, идвали много малобройни племена, които заселвали отделните долини на страната. Ст. Петров, П, 108. Горе, зад зъбчатите стени, в оцелелите от времето болярски къщи, живееше малобройна стража. Д. Ра-чев, СС, 200. Малобройните защитници на позицията при Мустафа Ачи почувствуваха, че настъпват тежки часове .. защото просто липсваха физическите средства да се унищожи и спре тая грамадна маса. И. Йовков, Разк. II, 213. Малоброен екипаж. Малобройни публикации.
МАЛОБРОЙНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от малоброен. Противоп. многобройност. Прабългарите поради своята малобройност бързо били погълнати от славянската общност, а тяхната култура се сляла с културата на славяните. ТВ I, 164. Развитието на учебната литература в България през Възраждането се опира главно върху преводите. Бие на очи малобройността на оригиналните български учебници и помагала.
МАЛОВАЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Който е без съществено, голямо значение; незначителен, несъществен. Събитията понякога идват едно след друго,.. Но понякога те се застигат, вплитат се едно в друго,.. Тогава човек мъчно може да ги разбере, .., да отдели важните от маловажните. Сг. Марков, ДБ, 426. Откакто се залежа, любопитството му сякаш се притъпи и всички случки в палата, които идваха до слуха му, изглеждаха и далечни, и маловажни. Сг. Загорчинов, Избр. пр III, 33. // Който е второстепенен, с по-малко значение от други. Можеше да работи само лека, маловажна работа: на някоя мелница се приставяше да храни свинете, да чисти обора на някой "хан, или пък пасеше един-два добитъка. И. Йовков, ЖС, 8. Има някои на пръв поглед маловажни въпроси и моменти в реализирането на даден проект, но когато на тях се обърне внимание , те могат да се окажат съществени за представянето му.
МАЛОВАЖНОСГ, -тта, мн. няма, ж.
Книж. Отвл. същ. от маловажен. Маловаж-ност на събития. Маловажност на факти.
МАЛОВЕР м. 1. Остар. Книж. В християнството — неверник. Но като виде силен вятр, уплаши се: и понеже начна да по-тънува, извика и рече: господи, спаси ме. И абие Исус простре ръката си и фана го, и рече му: маловере, защо се усомни. Н. Рилски, НЗ (превод), 30-31.
2. Книж. Маловерец. Маловери не може да няма, но здравата част, жизнеспособната част на нашия народ, .. — те не са маловери. Г. Димитров, Съч. III, 525.
МАЛОВЁРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. Книж. 1. За човек — който не вярва достатъчно в нещо, не е убеден в осъществяването на нещо. Каблешков толкова пъти беше говорил за някаква тайнствена армия, готова да прилети в уречения час, щото и най-маловерните хванали да вярват. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 209. По-мало-верните, .., шепняха си, че не трябвало да ся уверява някой лесно на думите едного странника и непознат человек. Р. Блъсков, ТПД (превод), 69.
2. Като същ. Маловер, маловерец. Петър като поиска дозволение да ходи и той над водите, даде му са, и той тръгна по тях. И от страх понеже почена да потъва, Исус го улови за ръката и го укори като маловерен. Н. Михайловски, ССИ (превод), 130. И се събуди / учителят [Христос] от сън. .. / Поглежда повилнялото море / и после учениците със странна / усмивка на устата: / „Маловерии! / Едвам очи смъртта на вази спря — / и вий унивате.“ К. Христов, ПХ (превод), 63. ^
МАЛОВЕРЕЦ, мн. -рци, м. Книж. Човек, който не вярва достатъчно в нещо; маловер. Едни от селяните се трупаха около червеникавото туловище на комбайна и , го оглеждаха любопитно, а други, маловерци-те, стоеха отстрани. С. Кралевски, ВО,
134. И приближиха се учениците му, и собу-диха го, и рекоха: Господи, избави ни, поги-нуваме. И рече им: защо сте страшливи ма-ловерци; тогава стана и запрети на ветровете, и на морето, и биде тишина голяма.
Н. Рилски, НЗ (превод), 15.
МАЛОВЕРИЕ, мн. няма, ср. Остар.
Книж. Малка, недостатъчна вяра в нещо. Огненото му красноречие побеждаваше ма-ловерието, прогонваше малодушието из сърцата. Ив. Вазов, Съч. VII, 136. През нощта, когато той спеше в кораба, подиг-на са толкоз страшна буря, щото корабче-то бедствуваше да потъне. Като го събудиха учениците му, той ги помъмра за страха и за маловерието им. Н. Михайловски, ССИ (превод), 126.
МАЛОВОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. За водни басейни и водоизточници — който е с малко количество вода; непъл-
