нов. — Без малко двесте лири. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 46. б) Означава, че някакво действие е пред непосредствено осъществяване; насмалко, за малко. Снощи той без малко пак в този въртоп щеше да се удави, сега пък аз да не отида надолу с главата. П. Тодоров, И I, 10. Малко много; от малко много. Разг. Средно; що-годе. Ще констатирам само това, че всеки малко много грамотен от това селце бърза да заеме колкото се може по-видно място на държа-вната трапеза. Пряп., 1903, бр. 42, 4. Малко нещо. Разг. В известен смисъл. Какво не правихте, докато не ме изключихте, защото тогава баща ми беше малко нещо на власт. Г. Караславов, Избр. съч. II, 171. Аз може да съм малко нещо индивидуалист и да живея за себе си .. Но никога не съм бил подлец. Д. Ангелов, НЖС, 174. Малко по малко. Постепенно. Вълните идват всякога по седем, изредят се ц там морето малко по малко утихва. И. Йовков, Разк. II, 47. Ни най-малко. Разг. Никак. Трогателната картина, на която присъствува, не го по-кърти ни най-малко. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 101. От малко-малко. Разг. Поне малко. Ама как се не случи един поне, който да е ловец от малко-малко. Н. Хайтов, ДР, 201. Още малко. Разг. Не след дълго време; скоро. Още малко и червената забрадка де скри зад гъсп1ия храсталак на смоквите. Й. Йовков, Разк. II, 52. — Ще стане ли скоро качамакът? — запитах девойката. — Още малко — каза тя, като се обърна и усмихна. Н. Попфилипов, РЛ, 7-8.
МАЛКО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: а) в малко количество, малък брой и др., напр.: м а л к о в о -д е н; б) малък по размер, обем и т.н., напр.: мал ко форматен, малкообемен, м а лкокалибрен и др.; в) в слаба степен, напр, малкоизвестен; г) кратък по време, напр.: малкотраен, малко в р е м е н е н.
МАЛКОВОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Рядко. Маловоден. Противоп. многоводен. Вече няколко дни.. има силни гръмотевични бури с проливни дъждове. Всички реки и рекички, обикновено малководни, сега са се превърнали в буйни потоци и са се разлели от бреговете си. П. Марков, А (превод), 59.
МАЛКОВРЁМЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Книж. Краткотраен. Царете треперяха на оня час, на когото те трябваше да остават малковременното си ца-рувание. БО, 1847, бр. 3, 10.
МАЛКООБЕМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Който има малък обем, който е с малък обем. Малкообемни текстове. Малкообемен товар. Малкообемна брошура.
МАЛКОПОДВЙЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Рядко. Който се характеризира със слаба степен на подвижност; слабоподвижен. В родината си те [китайските алигатори] се хранели с миди, с водни охлюви и раци, а също и с малкоподвижни риби. ВН, 1961, бр. 3137, 4.
МАЛКОГЬРНОВСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Който се отнася до Малко Търново, град в Югоизточна България. В освободения мал-котърновски район под ръководството на въстаническия щаб била създадена така наречената „Странджанска комуна“. Ист. VII кл, 1965,110. Малкотърновска носия.
МАЛКОФОРМАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Спец. Който е с малък обем, който има малък формат. Малкоформатен филм. Малкоформатен фотоапарат. Малоформатна камера. Малоформатна книга.
МАЛКОШАН, мн. няма, м. Диал. Месец февруари; мал кин, Малък сечко, Мали Сечко.
— Or Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МАЛМ, малмът, малма, мн. няма, м. Геол.
1. Третата, горната епоха на юрския период. Горната юра (малмът) е представена главно от варовици, а у нас в Радомирско — от пясъчници и глинести шисти, които се редуват. Гр. Николаев и др., ОГ, 174.
2. Бял чуплив варовик (М. Филипова-Байрова и др., РЧД).
— Нем. Malm или англ. malm.
МАЛМСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Геол. Който се отнася до мал м. Бели малмски варовици. Малмска епоха. Малмски наслаги.
МАЛО нареч. Диал. Малко; малце.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
МАЛО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: а) в малко количество, малък брой, напр.: маловоден, мало
люден и др.; б) малък по размер, обем и т.н., напр.: малогабаритен, малодоходен и др.; в) в слаба степен, напр.: малограмотен, малозначителен и др.
МАЛО АЗИАТЕЦ, мн. -тци, м. Лице, което произхожда от населението, народите на Мала Азия или живее в Мала Азия; малоази-ец. Малоазиатците са интересни хора.
МАЛОАЗИАТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Мала Азия и до мало-азиатец; малоазийски. Първият философ, който спира нашето внимание, е Херак-лит, роден в малоазиатския гр. Ефес. Б. Илиева, КХСН, 7. Оттатък, на малоазиатския бряг, се изправят високи планини. Й. Йовков, Разк. I, 17. Малоазиатски пришълец. Малоазиатски държави.
МАЛОАЗИЕЦ, мн. -и`йци, м. Малоазиа-тец. И посред пира царят каза: — Нека изпее малоазиецът песен — от онези песни, що слушах да пеят някога, през опасните времена за империята. Н. Райнов, ВДБ, 161.
МАЛОАЗИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Мала Азия или малоази-ец; малоазиатски. Сега в паметта ми въз
