пребият. К. Петканов, В, 20. — Кой знае каква е артистка. Помниш, малко остана да разплаче тати. Г. Стаматов, Разк. I, 71.
— Боже господи, Цонке, малко остая да ме изкараш някой непобедим пълководец. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 50.
8. Като неопред. колич. числ. Със същ. Само членувано, а) Който представлява цялото неголямо количество от нещо, назовано от следващото съществително. Противоп. многото. За ден-два тя обра малкото слънчоглед,.., очука го, отвя го на старото решето и го сложи в хамбара. Сг. Марков, ДБ, 409. б) Който представлява неголям брой от нещо, назовано от следващото съществително. Противоп. многото. Аз пак срещам из безбройните навалици на улиците листото ^оу. познати — изгнаници от наишя край. И. Йовков, Разк. 1П, 119. Смирненски не преставал да пише, освен може би през лшлкото дни на кризата. Г. Карасла-вов, Избр. съч. IV, 67. Малкото мъже, които бяха останали, бяха мцрни занаятчии, кураж нямаше в сърцата им. Й. Йовков, СЛ, 86.
9. Като при.а. С отвл. същ. Обикн. нечлену-вано. а) Който не продължава много, не трае дълго; кратък. Противоп. дълъг. Като помълчаха малко време за приключението във воденицата, Викентий се приготви да му каже лека нощ. Ив. Вазов, Съч. XXII, 27. След малко пауза почна: — Какво имате днес за урок? Н, 1895, бр. 13-14, 108. На изгрев слънце те дадоха малко почивка на конете в един шумак. Ив. Вазов, Съч. XII, 144.
— Неизвестно — каза подир малко двоумение студентът. Ив. Вазов, Съч. VIII, 18. б) Който съществува, среща се или се проявява в незначителна степен, много под необходимото. Противоп. много. — Някакви войници идеха насреща ни,г Малко надежда и малко кураж носеха те. Й. Йовков, Разк. И, 136. — Пък и от нашите [ жени ] може да има такива, ама ние ги затриваме за нищо. От малко акъл ги затриваме. Л. Александрова, ИЕЩ, 290. Малкото смущение, интерес и любопитство, които предизвика с идването си, изчезват и пюй авпюматично се превръща в болнична вещ. Л. Стоянов, X, 112. • В съчет. сроднина. Далечен. Дойде ни на гости една наша позната учителка, .., и доколкото си спомням, по някаква женска линия и малко роднина ни се пада. Г. Караславов, Избр. съч. II, 438. Там не щеш ли, сещам се, че имам един нашенец.. заселен отдавна,.., малко роднина ми се пада. Ив. Вазов, Съч. IX, 46. в) Който съществува в ограничен размер, количество или се проявява в незначителна степен, но достатъчна за нужна-та цел. Пропшвоп. голям. — Малко надежда имай в нас.. От що се боиш? — заговори Липо да утеиш баща си. Елин Пелин, Съч. I, 122. Трябваше просто малко воля и един кира-джийски кон. Ив. Вазов, Съч. XVI, 4. — Я си дай малко труд и помисли — защо непременно пекат да те убият? К. Петканов, МЗК, 126.
10. Като същ. малко<то> ср. а) Не голям брой лица; малцина. Противоп. мнозина.
Малко ли са се убивали от тая пуста любов. Ив. Вазов, Съч. XII, 12. Той бе един от малкото, призвани / това, което иде да възпеят, / един от тез малцина ще милеят / за труженика благ не видял ден. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 25. б) Само членувано. По-малката част, по-малкият брой; малцинство. Противоп. мнозинство. Едни от нас, по-малкото, хванаха надясно пътя за Чамкория, останалите потеглиха за Самоков. Ив. Вазов, Съч. XV, 158. в) Нещо, което се възприема като минимално количество, обем; минимум. Противоп. максимум. Правителството не беше в състояние да осигури за населението даже онова малко, което се предвиждаше за задоволяването му по линията на нарядното снабдяване. Сл. Трънски, Н, 123-124. Той приказваше малко, но и малкото, което казваше, беше ясно, умно, отмерено. Й. Йовков, ПК, 6. г) Нещо, което е с незначителна, неголяма стойност, не е толкова важно, значимо. Противоп. голямо<то>. При сблъскване всеки губи по нещо от първоначалната си сила и от първоначалната си същност. Важно е да уясним какво малко сме готови при сблъскването, за да не загубим голямото. Й. Вълчев, СКН, 498. Тя, слава богу, си може. Както свършва голямото, така ще и малкото. Да се знае барем, че всичко си тя върши. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 237.
11. Като частица. Само в превъзх. степен, а) За подчертаване, че се изключва всичко друго освен това, за което става дума в следващата част на изречението; поне. Иларион навярно, за да го [множеството] успокои, за да внесе благоразумие и спечели време, се е съгласявал най-малко с общата оценка за безизходността на нашия въпрос в момента. Т. Жечев, БВ, 195. И това [уголемяването цената на материите] става тогава, когато платата на работниците, които произвеждат тия материи, се или намалява, или най-малко си остава същата. Г. Кирков, Избр. пр I, 49. б) Само в превъзх. степен. За изразяване на съмнение, че някой или нещо е в състояние да направи, да извърши нещо или да стане причина за нещо. Най-малко Друмев, .., е могъл да бъде винен в несериозно отнасяне към задълженията си като член на Книжовното дружество. М. Арнаудов, БКД, 185. Човешката ръка най-малко е могла да посегне на дърветата, които растат по стръмните урви на доловете. Ив. Вазов, Съч. XVI, 12.
О Вземам / взема малко вятър. Разг. Разхождам се на открито, за да се разведря.
— Да излезем да вземем малко вятър — извика Хаджият. Ив. Вазов, Съч. VI, 76. Екстра без малко. Жарг. Не много добре, зле. Питах го как е със здравето, а той ми отговори: „Екстра без малко.“
> Без малко, а) Означава, че има недостиг на определено количество, брой от нещо.
— Колко лири трябват още? — каза Огня-
