МАЛОЗЪБИ 109 МАЛОКУЛТУРЕН
лен. Противоп. многозначителен. С думата век ся означава времето, в което станаха по-малозначителни събития в течението на един период. ИХЦ (превод), 1. Траванкор и Триовандерам са градове малозначител-ни. Ив. Богоров, КГ, 226.
МАЛОЗЪБИ мн., ед. (рядко) малозъб, м. Зоол. Само мн. Разред бозайници, при които зъбите или изобщо липсват, или са непълни по брой и дегенерирали; непълно-зъби. ХепагЛга, Ео1еЩа1а. Ленивците са едни от най-низшите бозайници от така наречените малозъби. ВН, 1961, бр. 2997, 4. Ма-лозъбите са три семейства — ленивци, броненосци и мравояди. Д Основна храна на малозъбите са насекомите и растенията.
МАЛОИЗВЕСГЕН, -стна, -стно, мн. -стни, прил: Остар. Книж. Който е недостатъчно, известен; непопулярен. Противоп. много-извесген. Аз реших да се потуля и се настаних в една проста, малоизвестна гостилница при пристанището. Ив. Вазов, Сьч. VII, 160. Голям труд му е струвала тая работа, но с пюя труд, той е можел да изложи историята на 13 и 14 век, с такава пълнота, .., щото тая досега малоизвестна част на нашата история сега може да се счита за най-добре известна и най-добре обработена. М. Дринов, ПСп, 1876, кн. 11-12,222.
МАЛОИМОТЕН, -тна, -тно, мн. тни, прил. Който притежава малко, обикн. земя. Противоп. многоимотен. Годината не беше влажна, реколтата излезе слаба, затова мнозина от по ^малоимотните стопани останаха още по Коледа без мас и брашно. А. Гуляшки, ЗР, 37. Бе излязъл законът за поземлената реформа, който ограничи владението на земята до размерите на трудовата собственост. Излишъкът земя от кулаците и чифликчиите се вземаше, за да се разпредели между безимотните и малоимотни селяни. Ем. Манов, ДСР, 321. — Безимотните и малоимотните селски маси не са техни [на земеделците] и никога няма да бъдат техни — говореше той. Ем. Станев, ИК I и II, 116. Малоимотни среди.
МАЛОИМОТНИК, мн. -ци, м. Индив. Малоимотен човек. Лихварският капитал почва да души малоимотника, а държавен кредит на по-сносни условия липсва. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 360.
МАЛОИМОТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Рядко. Отвл. същ. от малоимотен. Концентрацията на собствеността, от една страна, безимотността и малоимот-ността, от друга, обуславяли арендните отношения. Т. Костов и др., К, 129-130.
МАЛОКАЛИБРЕН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. За огнестрелни оръжия — който е с малък калибър. Противоп. голямокалибрен. И двамата се отпуснаха безшумно на земята, насочиха напред оръжията си — Чорни автомата, Юрдекът късия си малокалибрен пистолет. П. Вежинов, НС, 249. Всеки от нас носеше по две пушки, едната двуцевка, другата малокалибрена карабина за вълци. И. Радичков, НД, 129. Малокалибрена пушка. Малокалибрени оръдия.
2. Който се състои от такива огнестрелни оръжия. Малокалибрена зенитна артилерия.
3. За снаряд, патрон и под. — който е предназначен за такива огнестрелни оръжия. Противоп. едрокалибрен. По стените на къщите се виждаха пресни следи от пробейте на куршуми и малокалибрени снаряди. П. Вежинов, ВР, 165.
4. За бомба — който е с по-малък обем и има по-малка разрушителна сила, мощност. В зависимост от мощността ядрените бомби могат да бъдат: малокалибрени — до 20 кт тротил, среднокалибрени — от 20 до 100 кт и големокалибрени — над 100 кт. Н. Иванов и др., ГО, 13.
МАЛОКРЪВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който страда от малокръвие; анемичен. Тоя грубиан, тоя недодялан простак беше я карал да му ражда деца! — Искам да кажа: не е трябвало да бързате, щом не сте били здрава. Вие навярно сте твърде малокръвна. Л. Дилов, ПБД, 154. // Който е блед вследствие на малокръвие. Гергин и останалите двама пътници — една хубавичка малокръвна девойка в тънко палто и млад черноок мъж с мека шапка на главата — се разсмяха. Ем. Манов, ДСР, 453. Мало-кръвно лице.
МАЛОКРЪВНО нареч. Рядко. В съчет. с кач. прил. За изразяване, че цветът, назован от прилагателното, е както при страдащ от малокръвие, анемия. Изопнатата по скулите кожа лъщеше, устните бяха мало-кръвно синкави, а под забрадката се подаваха снопчета от посивялата като сура вълна коса. О. Василев, ЖБ, 43-44. Мало-кръвно блед.
МАЛОКРОВИЕ, мн. няма, ср. Разг. Анемия. Най-сетне той [Борис] беше изплувал над черната работа в склада, над упойващата миризма, над отровния и коварен прах, който разяждаше дробовете и докарваше малокръвие. Д. Димов, Т, 32. [Жените] водеха деца [на изворчето], .. Пръскаха ги с вода против трески и маларии, .., против малокръвие и бездетие. Г. Караславов, СИ, 38. Предписаха му лекарства против малокръвие.
МАЛОКРЪВНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Малокръвие. Малко кръв голяма наклонност към мързеля. В тойзи случай тряба да са лекуваме за мало кръв-ноет. Ч, 1875, бр. 4, 178.
МАЛОКУЛТУРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Книж. Който е изостанал в кул-турното си развитие, който не е достатъчно културен; слабокултурен. Противоп. висо-кокултурен. То [богатството] е най-опасният враг на мало културните народи — уби
